Паркът за мечки в Белица спасява животни в беда вече 25 години

Калинка, Стефчо и Малинка пристъпвали с лапи върху нагорещената ламарина, а конвулсните им движения от болката хората възприемали като танц. Години наред т.нар. танцуващи мечки били атракция. Тази практика бива прекратена едва през 2007 г. и последните й жертви – приютени в основания за тях парк в Белица.

През настоящата година Паркът за мечки в родопското градче отпразнува своята 25-а годишнина. Защитеното място, което дава шанс за нов живот на спасените животни, представлява съвместен проект между фондациите "Бриджит Бардо" и "Четири лапи". Днес в естествената си среда на територия от 12 хектара спасение намират седемнайсет мечки от България, Сърбия, Албания, Чехия и Украйна, вече потънали в дълбок зимен сън.

"Идеята за създаването на парка е да се вдигне гласност за порочната практика с танцуващите мечки и необходимостта от прекратяването й – връща се към началото неговият ръководител Никола Попкостадинов. – Благодарение на усилията на екипа ни всички животни, живели в плен, са откупени и намират своя нов дом в парка като първите му обитатели. Приспособяването им се оказва много трудно заради тежкия живот, който са водили преди това. Те са били връзвани на верига, не са имали зимен сън и правилен хранителен режим, били са тормозени и бити, с изкарани нокти и зъби, някои от тях дори алкохолизирани. Всяко начало е трудно, но благодарение на грижите на фондация "Четири лапи" – медицински, хранителен режим, обогатяване на средата, трениране – се борим да премахнем или сведем до минимум стереотипията, която те получават вследствие на отглеждането и използването им за циркови номера или атракции. Така че това е изключително сложен процес, но с бавни и сигурни крачки успяваме да накараме мечките да се чувстват добре."

Наричали сме ги "танцуващи", но всъщност движенията им са причинявани от болката.

"Това е мит, мечките нямат дарбата да танцуват – просто се научават поради поставената халка в носа като най-чувствителната част от тялото – обяснява Никола Попкостадинов. – Те се опитват да предугадят всяко движение на човека, който в ръката, с която държи лъка на гъдулката, държи и техния синджир. Така изглежда, че мечката се съобразява с ритъма на свиренето, но всъщност се опитва предварително да се насочи в дадената посока, за да не изпита болка."

Днес в Белица живеят шест бивши танцуващи мечки – Маринка, Дана, Светла, Мима, Рада и сляпата Сейда, спасена от Сърбия, където също е имало подобна практика. Останалите обитатели са отглеждани в зоопаркове с условия, далечни от естествения им хабитат, в тесни пространства или при притежатели на диви животни за удоволствие като мечето Монти, пребивавало в русенското село Писенец и използвано за атракция. Най-новите жители на парка са седемгодишните брат и сестра Фрол и Фросия отново с трогателна история – през 2020 г. те били спасени от "Четири лапи" от ресторант в Украйна, към който имало малка зоологическа градина. Поради достигането на максималния капацитет на парка Домажир, в който впоследствие биват настанени, те пристигат в България.

А коя е най-драматичната съдба и най-щастливото спасение? "Може би на Светла", отговаря ръководителят на парка. Тя намира избавление след дълги години на страдание и в плен като танцуваща мечка и днес е най-възрастният обитател на парка.

Макар и някога отнасящи се с известно недоверие към новите си съжители, днес много от хората в Белица работят в парка, а други се включват с дарения на сезонни плодове и продукти от мечешкото меню. "Хората са доста отворени и припознават парка едва ли не като своя собственост и като нещо, което е част от живота им", добавя Никола Попкостадинов. Паркът за мечки в Белица е много популярен също сред туристите, които могат да се порадват и на красивата природа.

"За изминалата година имаме изключително голямо посещение и интерес – казва още той. – Особено в почивните дни и на празници паркът е препълнен и хората се налага да изчакват дълго. Радвам се, че вече работи нашият информационен център, в който те могат да прекарат чудесно време, докато изчакват следващата обиколка. Най-голям акцент е новото VR преживяване със заглавие "Дом" – за първи път посетителите ще могат да влязат във виртуалния свят на едно мече, което отначало живее свободно и след това бива отнето от средата си.

Освен да се запознаят с историята на танцуващите мечки и с мисията на "Четири лапи", хората ще могат да се качат на нашата тераса и да огледат изключително красивата панорама, в която, от една страна, се вижда Рила, а от другата – Пирин, както и част от парка и мечките."

Никола Попкостадинов съветва всички ни, когато сме в природата, да не търсим контакт с мечките, защото те са териториални животни и можем да пострадаме.

"Ако смятаме, че наоколо може да има мечки, добре е да включим силно радио, да вдигаме шум или да говорим по-високо, ако сме в група – съветва той. – По този начин мечката ще знае отдалеч, че се приближава човек или друго същество. Така тя никога няма да ни нападне или да пресече пътя ни."

Ръководителят на Парка за мечки в Белица отправя и посланието да бъдем осъзнати и да се грижим за всяко живо същество – особено за животните. "Нека ние бъдем техния глас", добавя той.