Родовата история – ключът да разберем кои сме и откъде идваме

Генеалогията е не просто историческа наука, но и пътешествие в миналото, което ни помага да разберем нашите корени и история. Чрез изследване на родословието си можем да открием нови роднини, да разберем повече за нашите предци и да съхраним семейната памет за бъдещите поколения. Затова всеки опит за провеждането на подобни сбирки на съмишленици в тази кауза трябва да бъде толериран, а знанията оповестявани. Именно такава беше целта и на провелата се наскоро в София научна конференция "Нови проучвания и проблеми в генеалогията", организирана от генеалогична федерация "Родознание". На нея бяха представени задълбочени проучвания на редица родове, част от които са отнели няколко години, тъй като създаването или изследването на съществуващи родословни дървета или документи, е предимно хоби за заелите се с тази задача. То изисква солидна доза търпение, четене и систематизиране на информация, която нерядко, когато бъде прочетена отново, води до нови открития за съответния род. Сред любопитни родови истории, е и тази на секретаря на федерацията – Светлана Дяконова- Арсен.

Макар да е икономист по образование, историята е нейна страст. Дядо ѝ е от Банско – днешният ски курорт има минало на мощен търговско-занаятчийски и културен център с уникална архитектура и население с будно национално самосъзнание. Светлана Дянкова решава да разплете родовата нишка по линия на своята майка, която произхожда от емблематичния за населеното място Хадживълчев род – свързан с автора на "История славянобългарска", считан за основоположник на Българското Възраждане:

"Бащата на моята майка е от рода Сирлещов, който е много стар. Родоначалникът му е роден през 1620 година, а неговата майка е от Хадживълчовия род. Хаджи Вълчо се смята за един от братята на Паисий Хилендарски (1722-1773). Хората, родени преди мен са изследвали рода, но и аз самата имам много открития. На Великден със сестра ми отидохме на гроба на нашия пет пъти прадядо Арсен Хаджиниколич, погребан в центъра на Будапеща, зад църквата "Успение Богородично", която е най-големият православен храм в унгарската столица."

Оказва се, че информация за този човек е публикувана още през 40-те години на 20 век:

През 40-те години легационният свещеник на българското посолство в страната е открил тези документи и ги е публикувал в излизалия тогава вестник "Мир". Достигнах до тях, публикувах ги, след това някои роднини отидоха дотам и ме изпревариха, но ето, че и аз и сестра ми също успяхме да го намерим."

Друга емблематична личност, свързана с рода на събеседничката ни е Неофит Рилски (1793-1881), чиято книжовно-просветната дейност е свързана с важен етап от развитието на новобългарската култура – движението за новобългарско училище, книжнина и език.

"Родът на Неофит Рилски и семейството му са били много против той да стане монах. Всички приемат това като една много голяма загуба и има първоначални писма, в които си личи сърдитото отношение, че е направил този избор."

Откритията си Светлана прави, докато проучва историята на Банско от гледна точка на търговците на вълна, кожа и памук. Смята се, че именно памукът прави банскалии богати, а причината е, че той бил акцизна стока, с която се търгувало активно. Изследователката пише и книга за тях, която е почти готова.

Свое любопитно откритие за българска следа в сръбското село Йежевица представи в доклад и сънародничката ни – журналист, писател и общественик Зденка Тодорова. Причината да изследва именно това село е дългогодишната ѝ дейност, свързана с проучванията на оброчищата, разпръснати из Западните покрайнини и каменоделската школа от село Гинци.

"Изследвайки ги, случайно попаднах на една книга, издадена през 1995 година от Института за защита на паметниците на културата в Сърбия, с автор Никола Дудич. В нея намерих информация за една българска следа в Централна Сърбия, в близост до град Чачак. Възхити ме как един сръбски автор се позовава на тази българска следа, изследвайки селото, за което става дума – Йежевица. Подобно село – Ежевица се намира на притока на река Нишава, до Калотина и именно в него през 1849 е починал сънародникът ни Иван – Българина, който е бил кмет на село Липля. Синовете му Благой и Стою поръчали надгробен камък от сръбски каменоделец. Направи ми впечатление, че те са поръчали тази плоча с поставени на нея множество розети – характерен прабългарски символ. Изписана е на български – Иван М. –Българина."

Според нея този човек и родът му са част от многото българи, които бягат в Сърбия по време на турското робство, а след Освобождението мнозина от тях се връщат по родните си места.

Подобни проучвания и лични родови истории ясно показват, че генеалогията не е само търсене на имена и дати, а жив процес на възстановяване на паметта и националната идентичност. Чрез отдадеността и труда на изследователи като Светлана Дяконова-Арсен и Зденка Тодорова се разкриват не само съдбите на отделни родове, но и важни страници от българската история, простиращи се далеч отвъд днешните ни граници. Принос за това имат инициативи като научната конференция на федерация "Родознание", които обединяват съмишленици, насърчават изследванията и превръщат родовата памет в споделена ценност.

.