Добри Христов – първомайсторът-патриарх на българската класическа музика

Наричан "патриарх на българската музика" и "народен композитор", първомайсторът Добри Христов (1875 – 1941) е считан за най-важната личност в българската музикална култура от първите десетилетия на ХХ век. Творчеството му е вградено в основите на родната ни класика, а като учен той поставя основите на музикалната ни педагогика и на фолклористиката ни.

Пътят му е типичен за цялото следосвобожденско поколение музиканти. Към музикалното творчество и наука той тръгва на практика от нулата. Липсват му както семейна или обществена среда, култивираща музикални навици, така и подходящи учители, наставници и покровители. Но съкровеното усещане за мисията си Добри Христов носи от дете и го описва в своите "Автобиографични бележки":

"Баща ми не обичаше музиката, но майка ми плачеше и се смееше чрез нея… аз слушах и се откърмях с песен. На 8-10-годишна възраст вече задоволявах това свое чувство около военната музика, която свиреше на градския площад или на полето... Пращаха ме с пари за някоя покупка, а аз се захласвах с музиката, магазините затваряха и се връщах у дома без покупката. Това беше във Варна, родния ми град" – разказва Добри Христов за детската си мечта да стане военен капелмайстор.

Баща си – бедния кожухар Христо Иванов, той нарича "корав българин… като дете избягал от родния си град Казанлък". Христо е пламенен патриот и синът му си спомня, че е достатъчно да даде команда: "раз-два", без да дочакат "три", децата му подемат "Шуми Марица", "Огън пламна на Балкана", "Вятър ечи…" и "други тогавашни наши любими патриотични песни". Чрез майка си Добри Христов влиза в тайнствения свят на фолклора: "Аз я слушах цял омаян от нежния ѝ глас и тъжните ѝ песни, словесното съдържание на които впрочем не разбирах, но магията от напева на които ми действаше силно още от най-ранни детски години". Композиторът не уточнява какви са тези напеви, но споменава, че майка му е знаела и турски език и е обичала да пее тъжни турски песни.

Десетилетия по-късно възпитаникът на Антонин Дворжак от Пражката консерватория ще напише в една от най-известните си и най-често цитирани статии, озаглавена "Народната ни музика": "Не ще е готов за всемирната любов оня, който не се е възмогнал да обича преди всичко своя род… Моят непрестанен съвет към всички млади певци и музикални творци е да обичат песента и музиката на дедите ни и да се стремят чрез художествени форми тя да придобие всемирна цена. Защото, казано е: "Художествена музика, която дълбоко се корени в простонародната, има всемирна цена и колкото по-дълбоко национална е една музика, толкова е по-интернационална".

Тази естетико-художествена сентенция звучи като аксиома за формиращата се българска професионална композиторска школа. За Добри Христов тя е верую. Във всяка песен – хорова или солова, във всяка отпечатана статия или устна беседа, това убеждение направлява всички мисли и действия на твореца и общественика, определен от изтъкнатия ни музиколог проф. Венелин Кръстев като "най-дълбокия, най-прозорливия и най-мислещия от всички български композитори и теоретици от периода до 40-те години на ХХ век".

Преподавател, диригент, учен, ръководител на водещи музикални институции, Добри Христов е известен с любовта си към вокалното изкуство и огромния принос към хоровото дело в България. Между първите му хорови образци са популярните китки "Лиляна мома хубава" и "Пусти моми жеравненки", създадени в края на XIX век. След завръщането си от Прага през 1903 г. той разработва български песни от Македония, които счита за най-подходящи за авторски обработки със средствата на класическата хармония. Повечето от тях, написани за мъжки хор, са публикувани през 1923 г. в сборника "Македонски песни", а една от най-обичаните и най-често изпълнявани е "Дафино вино".

Близки по звучене до народните обработки са авторските образци на Добри Христов. Типичен пример е "Пирин планина", чиято мелодия е използвана от големия български композитор от второто поколение – Марин Големинов, в прочутите му "Вариации по тема на Добри Христов". През 20-те години на ХХ век първомайсторът се насочва към фолклорни шедьоври от Родопите и Шопската област, които хармонизира за смесен хор. За българската православна църква той създава две литургии, превърнали се в класика. На популярност се радват и соловите му миниатюри, написани за известния български тенор Константин Михайлов-Стоян. Над 600 са детските му училищни песни.

Песенното творчество на Добри Христов – светско и сакрално, вече повече от век заема централно място в репертоара на българските хорове. Но една творба е емблематична. Често наричана "Възпев на българските хорове", "Родна песен" е химн на нашето хорово изкуство. Текстът е лаконичен и вдъхновяващ: "Родна песен нас навек ни свързва".