Къде да потопиш душата си – живите минерални бани на България

България ярко се откроява на термалната карта на Европа с нейните над 225 минерални извори. Около тях през вековете са възниквали градове, обществени бани и цял култ към лековитата вода. Въпреки това и до днес липсва държавен регистър, който да показва къде са тези съоръжения, кои от тях работят и в какво състояние са. За да запълни този вакуум, Българската асоциация за термално наследство  (БАТН) създаде интерактивна карта, която да насочва интереса на хората към минералните бани в страната. От нея обаче става ясно, че картината не е никак розова –  от 125-те вписани бани, функционират едва около 50, но много от тях са в лошо състояние. Реално добре работещите минерални бани са едва 20-25, научаваме от арх. Ивайло Захариев от БАТН:

"Минералната баня е традиционна за България. Тези бани са с мъжко и женско отделение, т.е. в тях не се влиза с бански, а имаш този релакс в преживяването с минералната вода, при което ти си сам с водата. И това, че си със собствения пол е даже доста по-релаксиращо, защото не се притесняваш как изглеждаш. Човек е наистина в досег с природата, защото тук основният фокус е върху минералната вода и балнеологията – обикновено под банята извира вода, която постоянно се обновява в басейна."

И докато в спа центъра водата се поддържа с химия, защото хората влизат с бански, традиционната баня е "жива", с постоянен поток, който блика от земята под нея. Това я прави не просто място за почивка, но и за превенция и здравословни процедури. Арх. Захариев се спира и върху историческия контекст на това богатство:

"Баните са много стар феномен по земите ни. Римляните първи построяват бани. В България има няколко запазени, доста големи сгради. Най-големите терми скоро бяха разкрити в Рациария до видинското село Арчар. Това е третата по големина римска баня, намирана досега в света. А четвъртата са римските терми във Варна, превърнати в музей. По-късно Османската империя наследява тези бани и вече в началото на 20-ти век, когато България става независимо царство, се налага моделът да се възстановяват баните в едни много по-големи сгради, като Централна минерална баня в София, Банкя или Овча купел."

За жалост днес състоянието на голяма част от термалните съоръжения е повече от тревожно – много са изоставени, други се превръщат в луксозни спа комплекси, а тук-там се правят опити, макар и непълни, да се върне първоначалната им функция. Като например възстановената баня в Банкя, превърната в спа център. Или пък старата баня в столичния квартал Овча купел, която след реставрацията, вече повече от година, чака да заработи. Част от пространствата й обаче са преориентирани за научна дейност, а басейните са ограничени до първия етаж. Скромната къпалня в кв. Панчарево е единствената работеща по традиционния модел, от общо 12-те някогашни столични бани, и е изключително популярна сред чужденците, отбелязва арх. Захариев и допълва:

"Ако погледнете картата, която сме направили, се вижда, че в Южна България има много повече извори, отколкото в Северна и повечето балнеоложки курорти са там. Има много около Хисаря. Но за жалост там от шест бани в самия град, само една работи в днешно време. В Стрелча, Старосел, Красново или в село Баня край Карлово, поддръжката на местните къпални е на добро ниво и се ползват активно.

В района на Стара Загора впечатлява реставрираната баня на село Ягода, превърната в истинско архитектурно бижу от началото на миналия век. На юг се открояват и Хасковските минерални бани, също обновени и поддържани. Силни термални традиции има и около Велинград, където шестте съоръжения почти изцяло функционират, както и в района на Мелник и Петрич – с работещи обекти в Марикостиново, Кресна, Симитли и Якоруда. За съжаление държавата има добри намерения и обещания, но реално само малка част от изоставените минерални бани разполагат с конкретни планове за развитие и възстановяване" – каза в заключение арх. Захариев.

Вижте още:

• Как се използват термалните ресурси на София
• Павел Баня – съчетайте полезното с приятното