"Свещени истории и фантастични пейзажи" по случай Рождество в БКИ – Берлин

Трима творци със собствен визуален език обогатяват библейските сцени в един-единствен разказ за Рождеството в изложбата "Свещени истории и фантастични пейзажи" в Българския културен институт в Берлин. Опирайки се на канона, с помощта на въображението те създават усещането за дълбока автентичност на събитие, което ни отвежда във времето, в което Бог се роди.

Произведенията на Андрей Даниел, Атанас Атанасов и Станимир Желев ни показват, че чудото е закодирано не само в божествената фигура, но и в неограничената сила на човешкото въображение и талант, смята Олимпия Николова, куратор на изложбата.

"Това са много сериозни и стойностни автори, които чрез изкуството си не убеждават зрителя в някакви тези, а като че ли го провокират да мисли за нещо, което се е случило отдавна, но формира нашата цивилизация – добавя тя. – Защото дефиницията да обичаш ближния, родила се 33 години след Рождеството, дава голям отпечатък върху човечеството – не само върху християнството, но и върху съвременния свят. И ето, 2025 години по-късно ние все още дефинираме какво е да обичаш ближния, какво е любовта."

Освен няколко икони, Станимир Желев представя и рисунки на библейски сцени, които се отличават с финес, чувствителност и улавят всеки жест. Живописната творба "Между две епохи / Още едно рождество", създадена през 1995 г. от Андрей Даниел и отличаваща се с игра на сенки и сияния, усещане за празничност и величие, пресъздава сцената на Рождеството по тържествен, но и много човешки начин. Атанас Атанасов пък изработва изящна живопис върху триизмерен камък, чиито фантастични пейзажи подчертават връзката между божественото и земното чрез ренесансов похват.

Изложбата се стреми към дълбок диалог с класическото наследство на Стария континент. Докато пресътворяването на Светите земи в произведенията на някогашните майстори често се е основавало на писмени описания, а не на пряк визуален контакт, тримата творци продължават традицията на въображаемата география, но със съвременни средства.

"Те се държат като много сериозни джазови музиканти, които владеят всичко – и класическия, и импровизационния начин на създаване на изкуство – изтъква кураторът. – По този начин осъществяват връзката както с канона, така и със съвременните интерпретации. Опирайки се на традициите, те транспонират по специфичен начин тези теми. По-наблюдателните зрители ще видят намигвания и към иконата, и към фреските на Джото, и към нидерландски автори. Това е сериозна еклектика, която доказва не само, че са автори, които могат, но и че са просветени."

В заключение Олимпия Николова се обръща към посетителите на изложбата в Берлин, които ще се потопят в очакването на Рождеството и чрез произведенията на българските творци:

"Надявам се всеки да усети желанието ни да покажем други гледни точки. Може би едно от най-ценните неща в изкуството е, че кара хората да мислят, да забелязват, да се съмняват, да оспорват парадигми, да пускат фантазията си. И макар авторите да разказват стара история, освен нейната сериозност има и игра на изкуството – усеща се също надеждата на Рождеството. Всъщност какво сме без надежда? Всеки празник и особено приближаващият залага на това, че и след най-мрачната нощ, и след най-мрачното събитие трябва да съхраняваме надеждата и да правим следващата крачка."