"Коледа от Бяло море до Дунав" – Стоян Варналиев по пътя на 21 коледарски песни

Коледа е един от най-чаканите празници за семейството. По стара традиция в нощта преди Коледа всеки трябва да се е прибрал при роднините – дори и да е изминал дълъг път, за Коледа да си бъде у дома. А най-чаканата традиция по нашите земи е посрещането на коледарите, които в нощта срещу големия празник обикалят всеки дом със своите песни-благослов и наричания за здраве, за сполука и добруване.

Коледарите носят магията на българската Коледа, те зареждат празника с очаквания за късмета, който ще се сбъдва през цялата следваща годна. И ако един дом не бъде посетен от коледарите, то тогава и годината няма да е благодатна за хората в него – казвали старите българи. За съжаление днес традицията се е превърнала повече в атракция и често се разиграва на сцената, и сякаш не се вписва в градските разбирания за празника.

Какво обаче губим като се отдалечаваме от традициите на предците ни? – това се опитва да ни подскаже авторът на сборника "Коледа – от Бяло море до Дунав" Стоян Варналиев. Самият той е талантлив музикант и изпълнител на автентични коледарски песни, събира ги и ги записва така, както са били познати на предците ни. А още по-интересното е, че чрез своята работа Стоян Варналиев разкрива пътя, по който песните са мигрирали и, както сам обяснява – хората взимали песните като ценно наследство, което трябвало да се пренесе на новото място, там където отивали, в търсене на по-справедлив и по-добър живот. Така една песен, създадена на родопски диалект, слизала в равнината, но продължавала да звучи по начина, по който са я пеели хората от планината.

Темата за миграцията на българите от Беломорска Тракия, до Ямболския край, а после през Добруджа  – чак до Дунава, е необятна, а коледарските песни в сборника на Стоян Варналиев само загатват за отражението на този исторически момент в живота и бита на бежанците и преселниците.

Книжката "От Бяло море до Дунав" е побрала 21 песни от репертоара на самия Стоян Варналиев. Освен че песните са предадени с народния текст, той е придружен с ноти и CD, за да не се забрави автентичното им звучене.

"С този проект ние показваме на нашите слушатели, че има един празник и той е най-топлият, най-хубавият, най-сърдечният – празникът, който събира и е повод да се чувстваме близки един с друг, да сме емпатични и да даряваме близките си с нашето присъствие" – казва създателят на сборника, с чийто глас чуваме тези стари български песни Стоян Варналиев. И продължава: – Причината да започна да работя с коледарските песни беше моят баща. Той ми каза, че след като съм записал този лазарски буенек (буен, бърз момински танц), да запиша и коледарски песни.

Тогава започнах да пея "Червени чизми троптяха". Това е песен от моето родно село – Генерал Инзово, Ямболско. Оттам тръгна всичко, от тази коледарска песен, която дружината пее, когато тръгва из селото. Аз от дете ги знаех тези коледарските песни от Беломорието, от Гюмюрджинско (дн. Северна Гърция – бел. ред.), може би са ми правели впечатление, но все пак те се пееха само веднъж в годината. В моето село има бежанци от Беломорска Тракия, от различни населени места там, затова аз съм чувал тези песни и те влязоха в репертоара ми. Първата песен беше "Червени чизми троптяха", после "Прочу се хубава Вивда", а после започнах да поглеждам и към беломорските песни. Първата, която записах беше "Заигра се дребно хорце"."

Когато отива в Добруджа преди 5 години, Стоян Варналиев работи с Живко Желев, който прави аранжимент към коледарските песни в сборника. Самият Желев вижда в лицето на Стоян Варналиев  продължител на традицията, предадена му от народната певица Вълкана Стоянова, която е и негов ментор във фолклорната музика. Определя го като голям пазител на българските коледарски песни, затова го съветва да записва повече такива песни от родния край, но да чуе и тези, които пеят други именити народни певици – Калинка Вълчева и Атанаска Станева. Тъкмо така Стоян Варналиев успява да ги преоткрие и да намери общо звучене с тракийските. "Тогава Желев ми каза, че това са песни на преселници от Тракия. И рода на Калинка Вълчева е от с. Главан, Старозагорско, а Атанаска Станева е от Ямболския край. По този начин аз открих, че в Добруджа има много тракийски песни" – споделя изследователят при гостуването си в коледното издание на предаването "България днес" на Радио България:

"Те са се преселили там, но най-интересното е, че са си запазили облика на мястото, откъдето са дошли. Това ми направи голямо впечатление и впоследствие започнах да мисля, че коледарските песни са се преселвали и те в Източна България така, както хората. Те са носели песните си като чеиз в пазвата си. По този начин са запазили едно наследство, което ние не виждаме, но пък то пълни сърцата и ни топли душите. И до ден днешен ни показва, че българският корен е много, много дълбок тук. И дали е на юг, или е на север, той е един и същ."

Песните са изключително богати, много поетични, с много смислени текстове. Всяка дума в тях има своето предназначение. В коледарските песни няма нищо повърхностно – в тях всичко е точно, ясно и конкретно. Предназначено е за даден човек – за стопанката, за момчето, за момичето. Има песни, които се пеят из пътя, или когато дружината се събира и тръгва. "Няма и една песен, която да е безцелно изпята" – твърди Стоян Варналиев и продължава:

"Мелодията е красива, богата, интересна, а те затова са и мъжки песни, за да могат мъжете да ги изпеят. Трудни са толкова доколкото текстът е свързан с мелодичната линия, а тя е много богата. И всичко това трябва да се изпее, защото когато цялата коледарска група запее, всички очакват песните им като дар. Самите гласове са като магнит, който събужда земята. Тогава още е периодът на мръсните дни и мъжките гласове имат такава очистителна сила. Коледарската песен трябва да може да изчиства тази негативна енергия, която се е натрупала или която тепърва идва към селото. Затова тези песни са така интересни, с толкова богати текстове – там виждаме и много детайлно познаване на Библията и библейските сюжети. Виждаме, че коледуването има връзка и с езичеството, но в много от песните на коледарите се пее за светци, които помагат и бдят над хората, а езическите елементи са така свързани, че едно без друго не могат."

За да бъде част от коледарската дружина, младежът преминава през период на обучение. Той тръгва с групата от средата на ноември, когато започват коледните пости – период от време, в което коледарите трябва да узреят, т.е. да научат песните по начина, по който те са се предавали от поколение на поколение  – разказва Стоян Варналиев:

"Тук идва и вълшебната дума "приемственост".  Приемствеността тръгва от по-възрастния човек, който вече е коледувал и разбира смисъла и значението на коледуването. Това е по-знаещ, по-вещ човек, който въвежда по-младите в тази сакралност на коледарската песен. Момчетата, които тръгват да коледуват, по този начин показват на своето общество, че вече са мъже и преминават кум друг социален статус. На коледните празници момчетата обикалят домовете там, където са техните избраници – момичетата, за които биха желали да се оженят. И когато посещават тези домове, младежът показва готовност да поеме пътя на женения мъж и че иска конкретната девойка. Това е една символика, която ние вече сме изгубили, за съжаление отдавна нямаме тази чувствителност. Да, ние и сега коледуваме, но гледаме да се харесаме на публиката, да сме безупречни, да се качим на сцената и всичко да бъде "по конец", но тук е изгубена конкретиката, защото коледарските песни не са насочени към всички, те  се изпяват за конкретния човек. Когато дойде коледарската група и изпее една песен за теб, ти усещаш лично енергията на тяхното благопожелание. Точно в това е магията, която носи коледуването и наричанията" – казва Стоян Варналиев.

"Всичко вече е сцена, спектакъл, няма го коледарският дух, но това не ни пречи да помним и да познаваме традициите. Да познаваме чувствителността на тези хора и какво е посланието на тези песни" – допълва гл. ас. д-р Галина Луканова от Института по етнография и фолклористика с етнографски музей към БАН. Тя също има отношение към коледната песен и участва в съставянето на сборника като нотира подбраните песни:

"Те носят много надежда, светлина, много пожелания за добруване и са важна част от нашия живот. Коледуването е т.нар. инициация, когато момчетата преминават към периода да бъдат мъже, да започнат свой самостоятелен живот, това е техният легален начин да влязат в къщата на момичето. Така че те носят много сила, много заряд и са много чакани гости. Дори, ако коледарите не влязат в нечия къща, хората са се обиждали, защото идването на коледарите подсказва цялата поличба и по-нататъшното добруване напред през годината."