Държавите от ЕС в Източните Балкани укрепват своите отношения през 2025 г.

На прага на Новата година, когато изпращаме в историята 2025-а, Радио България потърси мнението на журналисти и експерти относно най-важното събитие в югоизточния ъгъл на Европа, оценено през двустранните отношения между България и нейните съседи.

България и Гърция потвърдиха края на всички следвоенни репарации

При интензивните военни действия в Черно море страните от ЕС – България, Румъния и Гърция, както и Турция, държава съюзник от НАТО, активно работят на двустранна и многостранна основа за съхраняване на мира и разбирателството в Източните Балкани. На този фон проф. Юра Константинова от Института по балканистика на Българската академия на науките изтъква като най-важно събитие в българо-гръцките отношения през 2025 г. това,че Атина и София съвместно заявиха, че вече нямат взаимни репарационни искове и задължения, произтичащи още от отминалите две световни войни през ХХ век. От Атина, където работи над най-новата си книга за гръцко-българските отношения, проф. Константинова заяви за Радио България: 

"Според мен най-важното събитие в двустранните българо-гръцки отношения през 2025 г. е подписването на 2 май на съвместна декларация, с която България и Гърция потвърждават, че на 9-ти юли 2024 г. е изтекъл 60- годишният срок на задължението на българската страна за доставяне на гръцката страна на регулирана вода от река Арда. Нека да напомним, че това българско задължение произтича от подписаната на 9 юли 1964 г. спогодба за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между тогава Народна република България и Кралство Гърция. Въз основа на тази спогодба българската страна изплаща репарации, датиращи отпреди Първата св. война до Втората св. война, включително и насрещни претенции, възникнали преди подписването на спогодбата. Така за период от 60 години България е доставяла на Гърция вода от река Арда за поливните нужди на гръцкото селско стопанство в размер от 186 млн. куб. м. годишно", казва изследователят.

С подписаната на 2 май 2025 г. съвместна декларация е потвърдено, че това българско задължение е изпълнено. Със същата декларация България поема ангажимент през следващите 5 години да продължи да предоставя на гръцката страна вода от река Арда, но в обем при параметри и по график, договаряни на ежегодна възмездна основа, припомня професорката.

През 2026 г. проф. Константинова очаква да види какви ще са практическите стъпки за осъществяването на т. нар. вертикална ос, която трябва да свърже Егейско и Черно море. Меморандум, подписан в Брюксел между Гърция, България и Румъния в края на 2025 г., отваря възможности за ускорено планиране, финансиране и изграждане на нови железопътни, автомобилни, водни и енергийни съоръжения, свързващи трите страни.Въпреки изразената политическа воля за конкретни действия проф. Юра Константинова заяви, че не би се ангажирала да прогнозира дали това ще доведе до отварянето на вече построения, но оставащ затворен нов граничен преход между Рудозем и Ксанти.

Румъния, България и Гърция започват стратегическо свързване

"Откакто започна войната в Украйна, отношенията между България и Румъния са във възходящ тренд и неслучайно през 2023 г. те бяха повишени до ниво на стратегическо партньорство", казва журналистът и анализатор Владимир Митев от румънската редакция на Радио България, автор и на блога "Мостът на приятелството".

"Миналата година важна стъпка беше това, че двете държави бяха приети напълно в шенгенското пространство, а тази година това, което ми се струва най-важно, отново идва в края на годината – на 3 декември в Брюксел беше подписан меморандум между Гърция, България и Румъния, който предвижда развитие на транспортния коридор между Черно море и Егейско море и това от българска страна, и изобщо в региона, се разглежда като пробив, тъй като се предвиждат нови мостове. Предвижда се по-значително и системно развитие на всякакви инфраструктурни връзки и това вероятно ще е следващата стъпка напред в отношенията в нашия регион, които ще наблюдаваме догодина", казва Митев и продължава:

"Не виждам нещо чак толкова така странно, че ще има втори мост при Русе, независимо че вече има един, тъй като съществуващият в момента е доста претоварен, а пък тенденцията от години е за нарастване на трафика, особено след като се присъединихме към шенгенското пространство. Мисля, че Румъния и България имаха дълго време един спор, не много коментиран в медиите, но северната ни съседка имаше претенции, че България не драгира достатъчно Дунав и че трябва да се присъедини към проекта FAST Danube 2, което също се случи през 2025 година. От българска страна пък,сред средите, които се опитват да придвижат инфраструктурните проекти, имаше определено недоволство, че Румъния все отлага и бави, акцентираше се, че Румъния нещо не иска да се случва. Виждаме, че сега в края на годината нещата се нареждат. Може би това се дължи на факта, че нашите евроатлантически партньори искат наистина да се развие инфраструктурата в региона и в този случай това работи в полза на всички", допълва Владимир Митев.

Обзорът за отношенията на България и балканските ѝ съседи през 2025 г. продължава на 30 декември с коментарите за най-важните събития в двустранен план с Турция, Сърбия и Северна Македония, които дават журналистът Мехмед Юмер, д-р Бисер Банчев и доайенът на българската медийна общност в Северна Македония Владимир Перев.