Историята на българския лев на прага на замяната му с евро

145 години след въвеждането си в употреба левът излиза от обращение, за да бъде заменен като разплащателно средство в България от единната европейска валута.

Официалната експлоатация на лева започва на 4 юни 1881 година. На същата дата през 2025 година, Европейската комисия и Европейската централна банка в свои извънредни конвергентни доклади обявиха, че България е готова да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 година.

Първата банкнота с номер 000001 е отпечатана на 1 август 1885 г. в Санкт Петербург, Русия. Номиналът й е 20 лева, а големината – 150 на 97 милиметра, като в левия ъгъл на купюрата е поставен и воден знак на Българската народна банка. Оригиналът на първата българска банкнота се съхранява в Историческия музей на Габрово.

Като възможен първообраз на българския лев, се посочват нидерландските льовен талери, които се появяват у нас през 17 век.

Каква е историята на българския лев?

Едно от първите неща, с които се сдобива младата българска държава след Освобождението през 1878 година и което укрепва изключително много суверенитета ѝ, е правото ѝ да има собствени пари.

През 1880 г. Народното събрание гласува "Закон за правото на резание монети в Княжеството”, с който се създава българската национална парична единица – левът. От 1885 г. c има правото да издава и банкноти, със задължението те да имат златно покритие, а от 1891 г. – и сребърно.

Националните ни пари са печатани в реномирани печатници във Великобритания, Русия, Германия, Франция.

Льовен талерът със сигурност е бил познат на османците и се е използвал в Османската империя през XVI и XVII век. Османците са част от т.нар. свят на среброто, който включва още Индия и Китай, където се използват предимно сребърни монетни единици – посочва в интервю за Радио България преподавателят в катедра "Политическа икономия" към УНСС Християн Атанасов.  – През XVI и XVII век османците използват предимно акче като монета, но тя бързо се обезценява и започват да я използват предимно като счетоводна единица. Постепенно на пазара масово навлизат нидерландски, немски и чешки талери, които много се харесват на местното население на Балканите. Най-вероятно поради това, че са големи монети с изобразена на тях лъвска глава, това може да се смята за първообразът на българския лев. Те продължават да циркулират из османските пазари и по българските земи в частност до Освобождението."

Освен тях, в рамките на империята са използвани огромно количество парични знаци от различни държави, както и собствена османска валута – куруш (грош).

"Тя е сребърна и по-голяма, като се разделя на грош, пара и акче. През 1844 година приемат и златно-сребърен стандарт, започвайки да секат златни лири, които са в стриктен курс, спрямо сребърните грошове. Този стандарт те ще запазят до края на империята след Първата световна война. По време и след различните войни – Кримска, Руско-турска и Първа световна, те печатат и книжни пари, наречени кайме, с които финансират бюджетните си дефицити. Тоест, когато се ражда българският лев, вече има опит както със златно-сребърния стандарт, така и с книжните пари и той се пренася след Освобождението, когато през 1880 се приема законът за сеченето на българския лев, а той се "връзва" с френския франк. Започват да се печатат и книжни пари, които на база историческия опит, са приети с голямо недоверие от населението, защото то помни какво се е случило с османското кайме и неговото бързо обезценяване."

През 1894 се появяват първите български златни левове, но те са в обращение за твърде кратко време – едва до Първата световна война.

"Тогавашното Министерство на финансите предпочита да сече сребърни левове, тъй като чрез сеньоража  (печалбата, формирана от разликата между разходите за създаването на парична емисия и номиналната стойност на парите, получени от емисията), може да докарва допълнителни приходи в хазната, така че златен стандарт у нас за по-продължително време не е възприеман."

От Освобождението през 1878 г. чак до 1952-а всички български монети се секат в чужбина, но според събеседника ни, фактът, че с появата на Монетния двор България придобива правото да сече своя валута, не е особен символ на независимост. Обосновава твърдението си с това, че в различните периоди от историята си българският лев винаги е бил "вързан" към чужда валута – френския франк, руската рубла и германската марка, а от 2002 година и към еврото. Единственият период, в който левът не е обвързан към чужда валута, е времето на хиперинфлацията в края на ХХ век, довела до въвеждането на Валутен борд.

От 1 януари 2026 година България е част от еврозоната. Първият месец в страната ще се ползват паралелно дете валути, след което левът ще остане в историята. "Със сигурност ще има емоционална стойност и ще бъде обект на колекционерите. Левът ще продължи да се обменя при настоящия фиксиран курс към еврото(1 EUR = 1.95583 BGN), т.е. дори и след като премине периодът на промяна на монетите и банкнотите с евро, дълго време след това ще може да се обменят левчета, които сме забравили или запазили по някаква причина" – обяснява Християн Атанасов и отправя съвет към хората, които изпитват притеснения от настоящата замяна на лева с евро:

"Знам, че всяка промяна се възприема трудно, но мисля, че трябва да имат повече доверие на институциите, макар че знам колко е лесно това да се каже, а трудно да се реализира. Според мен процесът ще премине плавно и ги съветвам да запазят своите левове като един спомен, но все пак трябва да гледаме напред, а мисля, че еврото е стъпка към по-добро за страната. "