По съседски: Събития с балкански адрес

Турция иска от Русия и Украйна да не нападат цивилни кораби в Черно море

"Спазвайки стриктно Споразумението от Монтрьо възпирахме разпространението на войната в Черно море, но през последните дни взаимните атаки се превръщат в сериозна заплаха за сигурността в Черно море. Отправяме ясни предупреждения и към двете страни", заяви турският президент Реджеп Ердоган в реч пред посланиците на страната. 

Външният министър Хакан Фидан заяви пред TRT World, че рисковете за сигурността в Черно море са започнали с плаващи морски мини, които са заплашили корабоплаването в Босфора и Дарданелите. Фидан подчерта, че турските военни работят в тясно сътрудничество с регионалните партньори Румъния и България, за да управляват нарастващите рискове за навигацията и предупреди, че "регионалната ескалация е много опасна и може да не остане тук, а да се разпространи в различни части на Европа".

Никозия покани Анкара за пряк диалог по кипърския въпрос

Президентът на Кипър Никос Христодулидис покани турския президент Реджеп Ердоган за среща по кипърския въпрос като демонстрира готовност за подновяване на диалога. В обширно интервю за вестник Le Figaro Христодулидис заявява, че е готов да се срещне с Ердоган "ако Турция е готова", като подчертава, че дипломацията и преговорите остават единствената възможност за преодоляване на дългогодишното разделение на острова.

Той определя като положително това, че новият лидер на кипърските турци не е подкрепил публично двудържавно решение, и за пореден път заявява, че единствената устойчива рамка остава двуобщностната федерация, предвидена от ООН. Той припомни, че Турция остава единствената държава, която не признава Кипър, въпреки членството на двете страни в международни организации и амбициите на Анкара за присъединяване към ЕС.

Атина призова Скопие да се придържа към името Северна Македония

"Преспанското споразумение от 2018 г., което реши спора с Гърция за името на Република Северна Македония, е част от конституцията в Скопие и е напълно обвързващо и за двете страни както в международен, така и във вътрешен план", заяви Министерството на външните работи на Гърция, предава АНА-МПА.

От Атина посочват, че "в международните споразумения няма де факто ситуации, прилагането им е еднакво и универсално. Напредъкът в двустранните отношения с РСМ и безпрепятственото продължаване на процеса на присъединяване на страната към ЕС изискват стриктно спазване на споразуменията и уважение на добросъседските отношения".

Изявлението е в отговор на северномакедонския премиер Християн Мицкоски, който заяви, че на практика е възстановил употребата на името "Македония" във вътрешен план.

Столът на Сърбия в Брюксел остана празен

ЕС приветства Сърбия за това, че евроинтеграцията остава стратегическата ѝ цел, но подчерта, че Белград трябва по-ясно да докаже тази ориентация с конкретни действия и политически послания, предаде сръбската телевизия N1. Това се посочва в заключенията от последното за 2025 г. заседание на Съвета по общи въпроси в Брюксел, в които се отбелязва, че засега няма да се отвари нов клъстер от преговорите за присъединяване. Документът подчертава и необходимостта Белград да укрепва добросъседските отношения и регионалното сътрудничество.

Заради блокирането на преговорите с ЕС сръбският президент Александър Вучич не отиде в Брюксел за годишната среща на върха ЕС – Западни Балкани. Министърът за евроинтеграция Неманя Старович заяви, че така Вучич е "защитил достойнството на нашия народ".

По съседски Втора година Словения удължава временните мерки за контрол на границите

Словения удължи наложения от 21 октомври 2023 г. временен контрол по границите с Хърватия и Унгария за още 6 месеца  – до 21 юни 2026 г., съобщи 24ur.com. На граничните пунктове с Хърватия и Унгария полицаи ще провеждат контрол за предотвратяване на тероризъм, екстремизъм и друга престъпност. Словенските власти уверяват, че мерките няма да влияят отрицателно на гражданите от пограничните райони, на преминаването на пътници, икономическия транспорт и околната среда.

Словения реши да удължи граничния контрол заради заплахи за вътрешната сигурност, които идват от зимните олимпийски игри в Италия, заради терористични заплахи и организирана престъпност, риска терористи да се смесват с мигранти, хибридните заплахи от Русия и Беларус, както и нестабилността в съседните на ЕС държави.