Отец Максим от манастира Кикос: "Има ли вяра, има и чудо"

Манастирът Кикос, който се намира в западната част на планината Троодос, на 1318 метра надморска височина, е един от най-почитаните  манастири в Кипър. Светата обител е основана през XI век от византийския император Алексий I Комнин. В манастира Кикос през 1926 г. започва църковната си дейност като послушник и първият президент на Кипър – архиепископ Макариос (1960-1974). Игумен на манастира от 1985 г. е Никифор.

Днес поклонници от цял свят се стичат всекидневно, за да се помолят на прочутата чудотворна икона на Света Богодорица Умиление, изложена в храма на светата обител и покрита наполовина.   

Екип на Радио България посети манастира и разговаря с иконома му - отец Максим, самият той свързан дълбоко с България и българската общност в Кипър. Той е българин по баща и кипърец по майка, възпитаник е на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Преподава и вероучение в Българското неделно училище "Родна стряха" в Арадипу, Кипър.

Чудотворна, казват хората, е иконата покровител на манастира. В какво се изразява нейното чудотворство - с този въпрос се обръщаме към отец Максим:

"Винаги съм бил на мнение, че когато човек вярва, всичко може да бъде чудотворно – казва той. - Естествено тази икона има благодат, огромна благодат. Богородица сама е поръчала и благословила иконата – тази и още две икони, които се намират в Гърция. Човекът иска изображение, за да види. Без изображение, започва да губи вярата си, започва да губи чувствата си. И не случайно се казва: "Очи, които не се виждат, се забравят", или: "Това е любов от пръв поглед". И, когато видиш икона, ти усещаш силна енергия. А тази енергия е като магнит за болката на хората, които постоянно идват тук и изливат своята болка. И цялата тази мъка, излята пред иконата, е онази болка, която прави силна и иконата, и цялото място. Вярата е това, което движи православната църква. Има ли вяра, ще има и чудеса".

- Как оценявате днешното време? Хората добри ли са, лоши ли са, какво им пречи да бъдат по-задружни и съответно - да няма бедност, да няма войни – всичко онова, от което страда и съвременното човечество?

"Хората са изначално добри. Бог е създал човека като благо – казва отец Максим. - Първоначално е било доброто. Но, заради нашите грехове, това, което се случва в днешния свят, затъмнява чистотата и истината, в която трябва да живеем. Колкото по-далеч сме от Бога, толкова по-нещастни ще бъдем. И толкова по-объркани. Няма ли Бог в живота ни, няма ли покаяние, няма и любов. Много от днешните младежи и днешните хора обичат, мислят си, че обичат себе си. Т.е. днес работи много повече егото. И, когато то е в голям мащаб, това създава една мащабна негативна икона. Затова виждаме и, че днешните управници нямат мъдро мислене, нямат чисто мислене. Защото те се възприемат, като че ли, живеят в джунгла – важно е кой ще надвие другия, кой ще спечели повече. Греховете са причината за нашето нещастие. От греховете страда и душата ни, а когато страда душата, страда и тялото...

... За съжаление, хората днес не търсят Бога. Занимават се с всичко останало - културизъм, йога, с някакви философски, стоически учения… А не прибягват към Бога. Защо ли? Защото мислят, че всичко може да направят сами. Бог иска само едно нещо от нас – покаяние. Иска да почукаме на вратата му, иска смирение. Когато ти почукаш на вратата на Бога, Бог ти се открива, Бог ти отваря вратата, прегръща те. Днес много хора се срамуват да кажат, че вярват, защото над тях се изсипва порой от критики. А, когато човек вярва, животът му се променя. Не бива да се срамуваме за Бога. Не бива да мислим за нашето икономическо и кариерно развитие, а как ще се харесаме на Бога. Това е моят съвет към днешните хора".

- Но какво ще им даде това? Те ще попитат: "Хубаво, ще се обърна, но ще помогне ли Бог на моите начинания?". Все пак всеки от нас работи, грижи се за семейството си, нерядко и за болен човек вкъщи... По какъв начин човекът наистина може да бъде приучен да измолва всичко това от Бога?

"Е, много е просто – твърди отец Максим. - Тежестта, която ти носиш със себе си, когато не се обръщаш към Бог, те уморява и унищожава. Когато ти се обърнеш към Бога, тежестта отпада, защото ти оставяш всичко в неговите ръце. Така се променя животът и мисленето ти...

... Естествено, проблеми ще има, изкушения и страсти – също. Но ще ни бъде много по-леко да се справим с тях. Не казвам да си постоянно в църквата и да се молиш. Казвам да имаш общение с Бога, да имаш контакт с него, да говориш с него. Молитвата е общение с бога. Както ние двамата общуваме сега, така трябва да правим и с Бога. Не е нужно да дойдат трудните моменти и чак тогава да се обърнем към него. Бог, естествено, е любов. Той ще отвори на всекиго вратата си, стига да не е късно. А кога става късно? Когато човек почине. Иска ли човек да живее щастливо, нека се обърне към Бога. Старай се да станеш чист като снега, както се казва и в Библията, псалом 50".

Очаквайте продължение на разговора ни с отец Максим от манастира Кикос. В него разкриваме интересни факти от историята и настоящето на светата обител, правим и своеобразен мост между православните християни и техните йерарси от България и Кипър, говорим за вероучението и ролята на църквата в развитието на съвременните общества.