В предрождественското време да очистим греховете и да посеем надежда и вяра

Проблясващите светлини, жизнеутвърждаващите мелодии, примамващите сетивата коледни градчета подхранват очакванията ни за празник, ала сякаш забравяме истинския повод за това жадувано събитие – рождението на единородния Божи син на тази земя. През четирите седмици до Рождество Христово католическата общност у нас се подготвя за отпразнуване на същността на тържеството чрез т.нар. Адвент (произлизащ от латинската дума adventus – идване, пришествие) в очакване на Онзи, който трябва да дойде.

В предрождественското време католиците участват по-усърдно в тайнствата на Църквата. Първата адвентна неделя е посветена на Второто пришествие на Господ и символизира надеждата. Втората е за мира, а третата се нарича "Неделята на радостта", защото празникът вече е близо до нас. Четвъртата – "Неделята на любовта", пък напомня за събитията, предшестващи рождението на Иисус и за особеното място на Дева Мария в тайната на Боговъплъщението. Всяка неделя хората запалват по една свещ от адвентния венец и светлината става все по-ярка, и тя пробива мрака, който ще бъде победен.

Отец Ивелин Генов, свещеник от енория "Свети Петър и Павел" в град Хисаря, казва, че Адвентът подготвя нашето сърце, но и ни пита: "Има ли място в него за Бога? Почистили ли сме излишъка, несъщественото, хаоса на нашата душа, това, което ни задушава?"

"Всички тези неща ни заливат като житейски талази, които могат да бъдат властта, караща ни дори да преминаваме през трупове, за да осъществим нашите идеи, нашето изпъкване и самосъзерцание, всички изкушения и опасности – добавя той. – Но за да се роди Бог, е нужно да убием егоизма в нас. Католиците се подготвят за Рождество Христово и чрез покаянието, което е промяна на манталитета, на мисленето, на чувстването на сърцето. Адвентът евреме за отърсване от нашите навици и привички, от нашите пороци, които се наричат грях. Също така е надежда и вяра, че смиреният Христос, дошъл в плът, ще се завърне славен един ден при второто му пришествие, за да отдели плявата от доброто семе. Именно това е неговият съд."

Проповедта, която енорийският свещеник ще произнесе в рождественската нощ, вероятно ще бъде вдъхновена от Свети евангелист Лука.

"В неговото Евангелие чрез небожителите ангели в нощта на Рождество Христово ни увещават да не се боим да отворим вратите на нашата ясла, на нашето сърце за Бога, защото той няма да ни отнеме нищо – казва отец Ивелин. – Ще се опитам да припомня на верните, че само в Христа човек е напълно човек. Бих им говорил също за радостта, защото днес живеем без Бог, много млади хора виждаме депресирани, тревожни, с паник атаки, на антидепресанти. Светът ни учи да се уповаваме само в себе си и така губим съвършената радост, която ни идва именно от христовата вяра, и по този начин се потапяме в нашата тъга, без смисъл в нашия живот. И не на последно място ще се опитам да им говоря за мира на земята между човеците с добра воля, както ще чуем от ангелите, и заедно ще си зададем въпроса: "Имам ли добрата воля да сляза от пиедестала на моя "аз", на моя егоизъм и да дам простор на другия, който ще разбера само във вярата на Христа, че е мой брат?". Фактът, че до ден-днешен има братоубийствени войни означава, че ние, християните, все още не сме разбрали, че имаме общ баща." 

В предколедните дни католическата организация "Каритас" организира множество благотворителни инициативи. Сестри от различните конгрегации предоставят на най-бедните, най-уязвимите, на хората без покрив топла храна, но и дума на надежда. А в енорията на отец Ивелин – "Свети Петър и Павел" в Хисаря, след една от божествените литургии хората спонтанно решават да поставят "щедра кошница" в храма и още една в читалището за продукти, предназначени за нуждаещите се под грижата на сестрите на Майка Тереза в Пловдив.

Изработването на коледните пещери е още една традиция, която католиците изпълняват. Тя датира от XVII век, когато в италианското градче Гречо Свети Франциск от Асизи прави първата от тях. "Днес акцентът може би трябва да се измести върху духовното и тези ясли да бъдат скромни, поставени в някой ъгъл, а не централното нещо, което да съзерцаваме. Нека това бъде тайната на боговъплъщението", казва свещеникът.

Рождественското послание към града и света – Urbi et Orbi, ще бъде отправено на площад "Свети Петър" за първи път от папа Лъв XIV. Повече от всякога на този свят ден се нуждаем от насърчение в нашия размирен и все по-разделен свят.

"Първото нещо, което бих желал да чуя, е "Не бойте се!" – като един родител, който дава кураж на своите деца, че не са сами на този свят – заявява отец Ивелин Генов. – Другото нещо, което се надявам от сърце папата да каже и да ни окуражи, това са думите на мира, защото той не е една утопия. Размирици ще има винаги, но всеки от нас е нужно да запретне ръкави и да работи за мира, който започва от сърцето на отделния човек, от способността да виждаме в другия човек не враг, а брат. Със сигурност ще желая папата да ми говори и за надеждата и не на последно място – за радостта. Днес имаме нужда да се завърнем към съвършената радост от Евангелието и срещата с Христос."

Болните, бедните, самотните, бежанците, всички страдащи жадуват да чуят думи, които да им вдъхнат надежда за спасение. Как обаче да я посеят в своето сърце в деня на Рождеството?

"Бог посява в нас доброто, красивото семе на надеждата и на спасението – отговаря свещеникът. – Той ни спасява, ако ние му съдействаме. Надеждата е добродетел, дар и нека направим това, което и бедните и измръзнали пастири в нощта на Рождество Христово сториха – да се приближим до яслата заедно с всички немощни, с всички страдащи и да помолим новородения цар с простодушие: "Господи, ти си в моята болка, страх, самота, болест. Роди се беден, немощен, крехък, за да споделиш моята бедност, моята нищета и да си близо до мен. Искам да ти отворя място в мен, в моите рани, в моите болки. Ти ме познаваш, ти ме спаси, ти ме изцери, ти ме обнадежди."

Отец Ивелин Генов припомня, че Бог не ни обещава да премахне изпитанията, които срещаме по пътя си, но че винаги ще бъде с нас. И нека се избавим от страха и самотата, носейки упование в сърцето си, че не сме сами на тази земя.