Църковен календар - 2 януари 2026 г.

На 2 януари православната ни църква чества свети Силвестър, папа Римски, Преподобни Серафим Саровски Чудотворец и Свети Теоген, епископ Парийски.

Св. Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин.

В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом.

Градоначалникът повикал Силвестър да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и смърт, ако не изпълни заповедта. Св. Силвестър предвидил близката смърт на користолюбивия и жесток управител и му отговорил с евангелските слова от притчата за безумния богаташ: "Нощес ще ти поискат душата" (Лука 12:20) – и му заявил, че неговите заплахи няма да се сбъднат! Самонадеяният Тарквиний наредил да заведат Силвестър в тъмница и да го оковат във вериги, но като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към полунощ умрял. Силвестър бил освободен от затвора.

Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал 35-ият папа. През неговото светителство (314 – 335 г.) били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306 – 337 г.) за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата.

Преподобният Серафим Саровски (в света Прохор Сидорович Машнин) е роден през 1754 г. в град Курск в уважавано търговско семейство. Баща му изгражда храмове, а майка му възпитава трите си деца, от които Прохор е най-малкият. Надарен с красива външност, бистър ум, прекрасна памет, ангелска кротост и голямо смирение, той още в най-ранното си детство вдъхвал у мнозина увереността, че е избраник на Бога, убеждение, което се засилило още повече след двете чудеса, спасили необикновеното момче от неминуема смърт. Когато бил на седем години, Прохор паднал от самия връх на високата камбанария и останал невредим, а на десетата си година бил излекуван от болест чрез чудотворна икона на Пресвета Богородица. Един праведен старец казал на неговата рано овдовяла майка: "Блажена си ти, че имаш такова дете, което един ден ще стане силен застъпник пред Света Троица и горещ молитвеник за целия свят!"

Едва 19-годишен постъпва в Саровската света обител, където останал цели 54 години. Там бил постриган в монашество с ангелското име Серафим. Добил духовна зрялост и прозорливост след 47 години аскетически подвиг, от края на 1825 г. той започнал своето старческо служение.

Съвременниците на св. Серафим отбелязват, че той наставлявал с кротки думи, с любов и радост, които струяли от него. Към всички преподобният Серафим с умиление се обръщал с думите: "Радост моя!".

Светецът предал Богу дух на 15 януари 1833 г. На канонизацията му през 1903 г. присъствали около 300 000 вярващи, между които и император Николай II със семейство си. Мощите му се пазят в Дивеевския манастир, на който той е покровител.

Свещеномъченик Теоген, когото църквата също почита на 2 януари, бил епископ в град Парий. Взет при император Лициний във Фригия от войници, той бил принуждаван от трибуна (б.р. командир на легион) Заликинтий към военна служба. Той се възпротивил, за което бил  подложен на бой с пръчки. Светецът мъжествено понесъл мъченията и междувременно предрекъл на помощника на трибуна - строшаване на пищялите, а на Лициний поражение.

Затворили Теоген в тъмница, където светецът отказвал всякаква храна. Когато съобщили за това на Лициний, той заповядал да го хвърлят в морето. Тогава Теоген, като измолил от изпълнителите на наказанието време за молитва, се обърнал на изток и като издигнал ръце, молил се цели три часа. По време на молитвата той бил озарен от необичайна светлина, което накарало изпълнителите на наказанието да се обърнат към християнската вяра.

Свещеномъченик Теоген предал душата си на Господа. Впоследствие християните извадили тялото му от водата и го погребали близо до градските стени. При мощите на свети Теоген ставали много чудеса и се подавали изцеления от различни болести.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".

Озвучил: Красимир Мартинов