Политическата 2025-а: протести и правителство в оставка на прага на еврозоната

11 месеца и 10 дни продължи управлението на кабинета на премиера Росен Желязков. 105-ото правителство на България беше гласувано през януари 2025-а след дълги и трудни преговори между мандатоносителя ГЕРБ- СДС и по-малките парламентарни партии – БСП, ИТН и АПС (народните представители, останали лоялни на Ахмед Доган при разцеплението на ДПС). В средата на април, в момент, когато страната полагаше усилия да получи положителен конвергентен доклад за присъединяването си към еврозоната, коалицията около бившия почетен председател на ДПС оттегли доверието си към кабинета. Той обаче продължи да работи, получавайки подкрепа от формацията ДПС-Ново начало, оглавявана от Делян Пеевски.

В средата на годината (на 4 юни) стана ясно, че България получава правото да въведе еврото като своя валута от 1 януари 2026 година. Новината беше последвана от шест вота на недоверие, в рамките на половин година, при които правителството оцеля, но подаде оставка след масови протести, провокирани от предложения бюджет за 2026 година, но преминали под мотото за смяна на модела на управление, добил прозвището "Борисов-Пеевски".

Именно завършването на евроинтеграционния процес на България и протестите, вследствие на грешките и скандалите, предизвикани от правителството, заради което 2026 година започва с политически сътресения, са събитията, които бележат политическата 2025 година – обобщава политологът от агенция "Мяра" Светлин Тачев.

"Това правителство имаше шанс да управлява колкото пожелае, без особени проблеми, стига да не допуска грешки и скандали. С това обаче не се справи. Фактът, че проектобюджетът успя да предизвика тази вълна, показва, че натрупаното недоволство настина е било голямо. Иначе, в нормална политическа обстановка, една такава тема можеше да предизвика само минимално напрежение, каквото се случва около всеки бюджет. Този  път обаче изкара на улицата стотици хиляди млади и стари, с различни политически убеждения. Тези протести продължават един трансформационен процес, започнал с недоволството от 2020 година, който все още не е приключил и минава през различни етапи, като тепърва ще видим до какво ще доведе" – прогнозира анализаторът.  

Една от грешките, които правителството допусна беше арестът на градоначалника на Варна Благомир Коцев, предшестван от този на заместник-кмета на София Никола Барбутов. Двете събития разклатиха сериозно опозиционната коалиция ПП-ДБ и почти доведоха до нейния разпад, след оставката и напускането на парламента от страна на бившия премиер Кирил Петков.

Втората по численост парламентарна коалиция успя да се обедини и мобилизира избирателите си. Причината е, че успяха да сменят фокуса на досегашния модел на противопоставяне "Изток – Запад", към това между статуквото и промяната, което даде възможност за мобилизация на надпартийно ниво.

Изминаващата 2025 година беше глътка въздух за избирателите, които имаха нужда от почивка след поредицата от 7 предсрочни избори. Време, през което те обаче загубиха своя ориентир – посочи политологът Татяна Буруджиева.

"Ориентирът е свързан с целеполагането. Ако аз мога да си поставя цел, която да започна да изпълнявам, това е нещото, което ми позволява да имам оценка и реакция на всяко едно действие или ход на политиците. Ако техният ход върши работа за моята цел, ще ги подкрепя, а ако не – ще търся други, които са по-близо до изпълнението на моята цел. Тъй като ние позволяваме да бъдем превърнати във фен клубове и в тълпа, позволяваме да се плъзнем по повърхността и да пропуснем важните неща. Затова мисля, че агитките на футболните мачове, са чудесно изражение на онова, в което сме се превърнали и можем да се видим отстрани, ако погледнем техните действия."

По думите ѝ, няма нищо лошо в това, че има протести, а представителната демокрация все по-малко създава усещането у гражданите, че са включени в процесите по взимането на решенията и че онези, които не харесват политическите решения са малцинство. Ситуацията е по-скоро обратната – политическите решения се взимат от малцинство, което, само по себе си, поражда напрежение и основа за протести и все по-трудно става да убедиш мнозинството, че решенията трябва да бъдат следвани:

"В политиката е много важно, когато говорим за демокрация, властта да идва от хората. Колкото по-малко хората имат усещането, че властта идва от тях и колкото повече са убедени, че всичко се решава по време на задкулисни игри и циркови изяви, каквото непрекъснато демонстрираше нашият парламент през тази година, толкова по-сигурно те са част от една много нискокачествена самодейност в политиката. Затова 2025-а по-скоро ще бъде класифицирана като годината, в която българите бяха накарани да повярват, че извършват исторически дела, докато политиците се опитаха да получат разместване във властта, а бизнесът, който стои зад тях – глътка въздух преди въвеждането на правилата, свързани с членството в еврозоната, а не просто на валутата. Това, разбира се, рано или късно ще се случи, но друго си е още някоя година да поживеем по начина, по който си знаем."

Като съществен недостатък в работата на правителството на премиера Росен Желязков и двамата политолози отчитат липсата на навременна и активна разяснителна кампания, свързана с предстоящата замяна на българския лев с евро от 1 януари 2026 г.:

"Властта много закъсня с това действие и започна да го прави в последния момент. Естествено, страховете у българските граждани малко или много останаха, защото не разбраха процеса. Още повече, че се премина през период от време, в който се говореше, че само да влезем в еврозоната, автоматично ставаме част от Клуба на богатите. Това обаче беше само положителният разказ. С приближаването на края на годината, започна другият разказ – трябва да се поспрем малко и да позатегнем коланите, защото са възможни турбуленции. Отделно от това сме свидетели на риториката, че контролните органи се борят със спекулата, каквато със сигурност има, но на практика, май не вършат чак кой знае какво. Всичко това, наред с традиционното повишаване на цените на стоки и услуги през зимните месеци, може да доведе до ескалация на социално недоволство" – категоричен е Светлин Тачев и е убеден, че процесите, които предстоят през първите месеци, могат да ни кажат много за това каква ще бъде 2026 година.

Политологът изрази надежда, че влизането на страната в еврозоната в условията на удължителен, вместо редовен бюджет, няма да се отрази особено негативно на ежедневието и икономиката ни, но със сигурност ще се използва активно като нещо отрицателно, по време на предстоящата предизборна кампания.