В първия ден от Новата година – млади и стари търсят късмета си в баницата

Първи януари е повратен момент в природата – той бележи началото на новата слънчева година. Това е голям зимен празник, наричан от народа ни Сурва. Познат е още като Василица или Васильовден, тъй като се празнува в деня на християнския светец Василий Велики Кесарийски – един от големите богослови и противник на арианската ерес.

По традиция в навечерието на празника в тесен семеен кръг се прави втората /след Бъдни вечер/ кадена вечеря. Трапезата на самия ден Сурва е много богата и на нея се нареждат блажни ястия – обикновено приготвени с месо от прасето, заклано в навечерието на Коледа. Слага се също варено жито, орехи, лук, чесън, ошав и мед. Специална ритуална роля се отрежда на баницата на Васильовден, в която се слагат "късмети" – по традиция това са различни белези, дрянови клончета, а някъде и пара. Късметите се наричат на всеки член от семейството, но също на Бога, на стоката (животните), на лозето, на нивите. Тавата с баницата се завърта три пъти и всеки взима парчето, което се  падне пред него. Оставят се парчета и за тези, които не могат да присъстват на трапезата. По "нишана" в парчето баница, който се пада на всеки, се предсказва какъв ще е късметът му през годината.

Първият ден на новата година преминава празнично. В миналото на мегдана се извивало общоселско хоро. По традиция годеници и младоженци гостуват на кумовете и им носят пита, варена кокошка и вино. Васильовден се празнува и от именниците – Васил, Василка и техните производни имена, които посрещат с богата трапеза гостите, дошли да ги почетат.

На 1 януари е и един от най-близките до сърцето на народа ни обичаи – сурвакане за здраве. Сурвакари стават обикновено деца и юноши, които обикалят домовете в града или селото и потупват гърбовете на всеки един от стопаните. За ритуала те използват дрянова клонка, специално украсена с вълнени конци, сушени плодове, пуканки и всичко, което може да послужи за декорация. Към всеки от стопаните сурвакарите изричат специалните благопожелания за здраве, щастие и плодородие през новата година.

Тези благопожелания са символични и се предават от поколение на поколение, като това поддържа жива традицията и връзката с миналото – казва гл. ас. д-р Иглика Мишкова. Заместник-директорът на Института за етнология и фолклористика с Етнографския музей към БАН отбелязва, че традицията е запазена навсякъде в страната ни, макар и осъвременена:

"Ще напомня, че народът ни някога е празнувал началото на новата година на малко по-различни дати, но в днешно време, разбира се, новата година започва обикновено на първи януари и това съвпадна с деня на св. Василий Велики. Най-отличителното за този ден е сурвакането. За него в миналото са участвали деца от 3-4 до 15-16– годишни, докато днес възрастовата граница се изместила към малките деца. Естествено, основният атрибут на сурвакарчетата са свежите дрянови пръчки, които са богато украсени и с тях децата трябва да сурвакат своите близки. Дряновото дърво не е случайно избрано – то има много голяма сила, изключително здраво е, а и дрянът цъфти най-рано и най-късно връзва плодове.

Грижата за декорацията на сурвачките някога е била на майките, бабите, сестрите, които са правили нанизите с пуканки, парички, краваи, подготвени специално за сурвачките. Но в днешно време голяма част от семействата набавят сурвачките за децата си от пазара, ако не ги изработят сами – разказва изследователят на българските традиции и напомня: – Най-ключовото за сурвакането е благословията. Тя се предава от поколение на поколение и наистина употребата ѝ е жива, въпреки че дори голяма част от нещата, за които става дума в нея, днес не са определящи за щастието и просперитета на хората. Тя започва така: "Сурва-сурва година, пълен клас на нива, червено грозде на лоза, жълта дюля в градина, пълна кесия с пари, сурва-сурва година, до година със здраве". Разбира се, здравето е най-важното пожелание в тази благословия, то се свързва и с дряна, но първото пожелание – пълният клас на нива – се свързва с наличието на хляб. Знаем, че хлябът е един от най-важните елементи на трапезата в годините, особено на традиционното общество, и до ден днешен. Особено интересни са родопските сурвакари, защото те носят със себе си и тежък камък, който оставят във всяка една къща – за да остане по този начин тежко добро в тази къща. Това е нещо любопитно, което отличава традицията в Родопите."

Смисълът на празниците, като Първи януари е, че събират семейството, роднините, които имат възможност да прекарат някакво време заедно. Това е много важно, защото улисани в ежедневието и в този безкраен цикъл на работа, много често пропускаме да обърнем внимание на най-близките си – казва д-р Иглика Мишкова:

"Децата в една фамилия придават истинския смисъл на този празник – за разлика от миналото, когато децата обикаляли абсолютно всеки дом, днес сурвакарчетата благославят основно роднините си. Разбира се, в зависимост от това, доколко сурвакарите, дошли у нас са ни близки, те могат да пожелаят и нещо от себе си, което е свързано с молбата на някой в семейството. Сурвакането винаги ще го има, защото всеки би пожелал от най-близкото си детенце да чуе тези сакрални думи, да бъде понатупана гърбината му с пожелания за здраве. Защото се вярва, че за всеки, който е бил посетен от сурвакари и е чул техните сакрални наричания, годината ще бъде пълна със здраве и с успех."

А в знак на благодарност сурвакарчетата получават дребни дарове или парички, които с радост събират в касичките си – пояснява още гл.ас. д-р Иглика Мишкова и отправя пожелание за здраве през 2026 година: "Трудно бихме могли да отгатнем каква ще бъде годината, дори следвайки ритуалите на празника – важно е всички да бъдем здрави, сплотени и да имаме възможност да прекарваме малко повече време с близките си, защото може би това е най-важното!"