Добърските баби съхраняват съкровище от фолклора ни – Водични песни

Село Добърско, разположено близо до най-посещавания зимен курорт у нас – Банско, отдавна е спечелило сърцата на туристите. Освен с чистия въздух и  прекрасните гледки към три планини – Рила, Пирин и Родопите, Добърско привлича с история и духовно наследство, създадено и ревностно пазено от местните жители.

Едва ли има българин, който да не е посещавал планинското селце в някой от сезоните през годината и да не се е възхищавал на стенописите в местната църква "Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат". Селото обаче се оживява най-много през първите дни на годината, когато е празникът на Добърско. Той е на Богоявление и е свързан с обичая Водици, който се изпълнява на двата големи православни празника – Йорданов и Ивановден. Започва с отслужването на богоявленска литургия в храм "Сретение Господне" и ритуала по спасяване на кръста от един от десетките мъже, влезли в ледените води на река Клинец. След това празничната програма се пренася на площада, където звучат български народни песни и се извива дълго хоро. В този момент цялото внимание се пренася върху пеещата група на Добърските баби. Те вече са си спечелили прозвището "символът на Добърско" и разнасят славата на родното село наблизо и далеч.

С ярките си и бистри гласове жените са истинска атракция за гостите на селото, но всъщност певческата група, сформирана към местното читалище, увековечава песните и традициите на това кътче от България. Тук са запазени старинни песни, неизвестни за другите населени места в страната ни. Известни са като "водични песни" и са свързани с обичая Водици, съхранен и до днес в Добърско. Те се пеят само от момичета или жени – т. нар. водичарки. Преоблечени в алени фустани те обикалят всяка къща в селото и поръсват със светена вода от Йордановден домовете, в които влизат. Водичарките от Добърско имат песни за всеки от домакинството и с текстовете им, подобно на мъжките коледарски и сурвакарски групи по Рождество и Васильовден, те благославят за здраве, любов и благополучие. Този ритуал се извършва в утрото на 7 януари – Ивановден, когато рано сутринта момите обикалят всяка къща в Добърско.

Днес водичните песни се изпълняват само от групата на Добърските баби. В момента техният състав е на средна възраст от около 80 години, но с тях върви и група "Китка" – на младите от Добърско, които сега разучават водичните песни и ще запазят традицията, съхранена от Добърските баби.

"Ръководител на певческата група в момента нямаме, но те се събират, репетират песните и репертоарът им се предава и на младите в селото“ – споделя ни настоящият председател на читалището в Добърско Красимир Макриев. Той казва, че сега постоянният брой на Добърските баби е 7-8 жени, но толкова е и групата на младите. Традицията няма да изчезне, защото към нея проявяват интерес всички в Добърско и всички притихват и ги слушат. Обстановката е невероятна, дори в мразовитите празнични дни на януари – потвърждават гости на празника Водици.

Дълги години ръководител на певческата група е била Смилина Попова, която идвала от съседно село, за да поддържа репертоара на Добърските баби. "Ще познаете изпълнението на Добърските баби по двугласното пеене" – казва Смилина Попова, в интервю на Дарина Арнаудова от архива на БНР.

"Поставихме си за задача да възкресим старинния добърски фолклор, а за мен емблемата му са т.нар. Водични песни. Тях знаем всички жени в селото, предадохме ги на младите хора и заради това, че сме ги съхранили и предали на по-младите, от Министерството на културата ни номинираха като едно от "Живите човешки съкровища на България". Пеем в групата и други песни – битови, трудови, каквито има по цялата страна, но нашите се характеризират малко с по-друго изпълнение и звучене. Ще познаете, че пее Добърската група по това, че те пеят тежките песни – каквито се пеят на връщане от работа, от полето – двугласно, с една водачка, т.е. един първи глас и няколко бурдона (еднотоново пеене на вторите гласове), които се съчетават така красиво, че човек само може да изпитва удоволствие като ги слуша. Върху тези песни ние се насочихме, защото те са и много трудни и искахме тях да ги съхраним и предадем на младата група."

Водичните песни са съществуват само в Добърско и се пеят само от момичета на Ивановден (7 януари) – пояснява Смилина Попова:

"Те са около 28-30 песни, с които водичарките посещават всеки дом, както правят коледарите. Пеят песните според състава на семейството, за всеки има определена песен – песен за здраве, песен за веселие, за сватба, песен за плодородие, за берекет, за любов, за деца, за млади, за стари… Пеят се само на Ивановден. Тръгва се рано сутринта с котленцето, в което има босилкова китка, превързана с червен конец. В него е налята светена вода, с която се поръсват домовете за здраве и за прогонване на лошите сили. Имаме такива много песни, които с удоволствие младите приеха да запеят.  Мога да кажа, че в началото беше много трудно, докато ги накарваме да ги приемат и да ги изпълняват. Но после видяха, че тези песни са високо оценени от фолклористите в областта, а са приети с интерес и от научните изследватели на фолклора ни. Затова сега младите в Добърско с удоволствие ги изпълняват, знаят ги и така ще се запази и самата традиция."

С Водичните песни групата на Добърско участва на фестивали в цялата страна – изпълняват ги през цялата година и на фолклорни събори, и пред гости от чужбина. Това носи на всяка от Добърските баби голяма радост и самочувствие, че имат мисия и пазят духа на своя роден край. Една от участничките в групата е Магдалина Захариева, която споделя пред Дарина Арнаудова:

"Участваме с песни в много празници – 8 март, за Коледа…. Ние, групата на бабите пеем, после и младите невести също пяха, беше много хубаво, весело. Ние идваме с радост, това за нас е едно развлечение, едно облекчение – оставим грижите вкъщи, дойдем тук, посмеем се, попеем си и така заедно ни е приятно, затова и идваме. Уговаряме се за часа,  всеки оставя работата у дома и идват тук на репетиции, да си пеем песните."

Вижте още:

• Песни от селата Добърско и Баня