Инициативата "Киноклуб" като път към вътрешния свят на учениците днес

Провокативни, необичайни, малко познати и в пъти по-рядко показвани, българските късометражни филми заслужават да достигат до по-широка аудитория, да предизвикват размисъл и дискусия по въпросите, които пресъздават чрез езика на киното. Това е и голямата цел на онлайн платформата "Кинематограф", която предоставя свободен 24-часов ежедневен достъп до 2582 заглавия и вече 13 години организира летни кина в София и страната, с което успява да спомогне за децентрализацията на културния живот в страната ни. Сред основателите ѝ са режисьорите Йордан Михайловски и Девина Василева (дъщеря на популярния актьор Васил Василев – Зуека) и актрисата Мина Маркова (дъщеря на актрисата Албена Павлова и актьора, режисьор и сценарист Емил Марков).

Специален фокус в работата им е и общуването с подрастващите. Затова създават и проекта "Киноклуб", чрез който да провокират осъзнат интерес на учениците към киното. Правят това, като им предоставят възможността да гледат, а след това и да направят изключително важната стъпка – да обсъждат различни въпроси, които лежат в основата на съвременното, класическото и експерименталното късо кино. И всичко това в училище, след предварителна уговорка, в рамките на часовете на класа:

"След прожекциите обсъждаме филмите, но не толкова тяхната тематика, а доколко тя вдъхновява учениците, какво мислят, каква критика имат, как този филм ги кара да се чувстват – обясни за Радио България режисьорът Йордан Михайловски. –  Това го постигаме единствено чрез въпроси, а аз не споделям моите лични мнения и светоглед, а поставям под въпрос техния. Вярвам, че това води до развитието на тяхното критично мислене и им дава възможност да се аргументират, да се изслушват, да не се прекъсват – меки умения, които трябва да се преподават в училище."

Насочени към учениците от 10 и 11 клас, филмите често показват историите на маргинални герои, които чрез действия се стремят да променят света, а в резултат успяват, или не:

"След това с младежите обсъждаме доколко адекватен е този стремеж, какви усилия трябва да положим, за да променим света. Доколко да бъде насилствено това, нужна ли е революция или всичко трябва да протече по мирен начин, каква възможност имаме ние, като граждани, да променим нашата общност, за да стане по-добър светът."

След посещения в 41 училища, организирани 61 киноклуба, 79 представени филма пред 1266 участници за 3 години, Йордан Михайловски вече има своите наблюдения над онова, което вълнува и провокира днешното поколение ученици:

"Имам наблюдението, че те са доста полярни – мислят в крайности. Или казват, че трябва да се води диалог, чрез който да постигнем мир и любов в нашата общност, или казват, че нахалникът трябва да бъде убит, което, очевидно, е доста крайно решение. Тоест те имат някакво мнение, страст и критика за нашето общество, за това как е подредено, как опазваме природата, как шофираме, каква корупция има, но им е трудно все още да си дадат сметка за обратната гледна точка, която трябва да умеят да изслушват, осмислят и да провокират синтез между две или повече идеи. В тази възраст все още са малко затворени като личности и им е трудно да възприемат чуждо мнение. Разбира се, има такива, които полагат усилия да го постигнат и други, които не чак толкова много."

Михайловски е убеден, че именно това е пътят към намаляването на агресията, която е сериозен проблем сред подрастващите, както и към подобряването на уменията им да разпознават рисковете при употребата на социални мрежи и интернет.

Следващата задача пред инициативата "Киноклуб" е да потърси възможност за по-активно взаимодействие с лекари и психолози, които да помагат на учениците да придобият различни меки умения, да проявяват и  развиват емпатията помежду си. Той даде пример с Естония, където учениците започват да развиват и възприемат чувството на емпатия, още от четвърти клас, макар и неосъзнато, под формата на различни игри и взаимодействие помежду си. В момента, по тази тема, се водят разговори с една клиника за превенция и лечение на наркомании и други форми на зависимост сред младите. "В тази възраст децата са любопитни и свободни да изразяват мнението и емоциите си в дискусии", което позволява чрез средствата на изкуството да се работи по сериозни теми като зависимостите, пътната безопасност, гражданската активност и пр., убедени са от екипа на "Киноклуб".