Българи в Атина – близки до родината, но отблъснати от тромава администрация

Колко са българите по света – това е въпрос, на който не може да се даде точен отговор, защото броят им варира и засега няма как да се обхванат от статистика. По груби изчисления обаче се цитира, че са 2-3 млн., което е около ½ от населението в териториалните граници а България. По-големи са емигрантските ни общности в по-големите и икономически силни европейски държави, но сред най-разрасните се в годините след промените у нас е българската диаспора в съседна Гърция. Очакваме, че поради близостта с България сънародниците ни там по-лесно уреждат своите административни, битови и юридически въпроси. Но при среща с представители на българската общност в Атина се оказа, че проблемите им не се различават особено много от тези на българите в държави като Великобритания, Нидерландия, Италия и т.н.

Българите са сред най-големите емигрантски групи в Гърция. Броят им вероятно надвишава 80 хиляди души и повечето от тях живеят там вече над 20 години. Има сънародници, които са натрупали целия си трудов стаж в южната ни съседка. Сега им предстои пенсиониране, но имат опасения, че това няма да се случи при равни условия с тези на местните гръцки граждани. "Тези, които нямаме 40 години прибиваване в държавата, вземаме по-малко пенсия от гръцките граждани, които се пенсионират – за еднакъв стаж, за еднакъв вид работа" – жалва се наша сънародничка пред представител набългарското посолство в Атина: "Обясняват ми, че аз нямам 40 години законно пребиваване в страната като чужди гражданин. След като ние сме граждани на европейската общност, нали имаме еднакви задължения и права, защото и аз плащам данъци тук, както гръцките граждани. Аз нямам обаче права като техните".

Оказва се обаче, че освен недоволство от гръцката административна уредба, българите там изпитват трудности и с родната бюрократична машина. Гръцката здравно-осигурителна система не работи със същите осигурителни единици и завръщайки се у нас, на хората им се налага да доплащат за изравняването. Ето какво обясни Юлиана Василева, която повече от две десетилетия живее и работи в Атина:

"Назрява сега следният проблем – много голяма част от българите, които са в Гърция, не са обявили в България до един определен момент, че вече ще живеят извън държавата. Съответно на 90% от хората ни тук се трупат едни задължения за здравни осигуровки. В момента, за съжаление, НОИ не желае да приеме някакъв вид документи, така че тези осигуровки да отпаднат. Ние живеем в Гърция и тук плащаме данъците си, осигуряваме се по някакъв начин, но ни задължават да плащаме едни осигуровки, когато се връщаме от време на време в България. В Гърция си здравно осигурен при положение, че имаш 50 работни дни. България се обръща и ни казва – да, ама ти тук трябва да имаш 300 дни, а имаш само 50, така че другите 250  ще ги платиш. В интерес на истината, до един обикновен човек, който е дошъл в Гърция, влязъл е в една къща, за да работи и има време само да напазарува и да изпрати на децата пари и багаж в България, информацията за административните изисквания на България няма как да достигне, защото тези хора не следят сайта на посолството в интернет. Повечето даже работят тук и без никакви  осигуровки от работодателя. Няма ли начин да се измисли?" –пита се сънародничката ни. 

И след тези въпроси, които касаят трудовите правоотношения идва ред и на проблемите, които срещат децата на българските мигранти при кандидатстване в родните висши училища. Оказва се, че въпреки доброто владеене на български език и притежаван сертификат за това, те са насочвани от някои Висши училища да полагат изпит като чужди граждани, не на български, а на английски език.

„Моят син завършил неделно училището, говори много добре български и иска да бъде студент в България“ – обяснява казуса друга наша сънародничка с местожителство в Атина, и продължава:

"За съжаление Медицинският университет в Пловдив, за да го приемат да учи, поискаха да държи изпити заедно с децата, които са завършили в България средно образование. Разбирате, че това няма как да е възможно за едно дете, което е завършило средно образование в неделно училище в Гърция.  И се принудихме да го запишем на английски. Защото трябва да е принудено от университета да учи във България и то на английски език след като е българче? През ноември по-миналата година имах информация, че може да се яви на двата изпита – химия и биология – или на български, или на английски. През април 2025г. обаче ми съобщиха, че този изпит - химия и биология на български е прекъснат и няма да има такава възможност за кандидатстване. Това стана в последния момент преди изпитите, той няма как да се подготви. Така решихме една година да учи английски език в Института за чуждестранни студенти в България, за да може да се готви за изпита на английски."

Има и проблем и при записването в университетите и той е свързан със срока за издаването на дипломите от съответната държава – допълва доц. Адриана Любенова от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

"В някои случаи се издават дори септември дипломите, както във Великобритания. Децата, дори и да успеят да се явят на този изпит, да издържат изпита, разминаването на сроковете (в издаването на диплом и изпититиe), ги лишава от възможността след това да се запишат в университетите. Много от университетите дори продължават да изискват удостоверяване на валидността на дипломата. Това означава, че трябва да си вземе дипломата, да се мине легализиран превод, да се мине пред съответното Регионално управление на образованието, което общо взето става в рамките на един месец и така се изпускат абсолютно всички срокове. Затва през август, всяка година се започва едно звъннене по телефоните до ректори, до учебни отдели … и всичко тръгва от административните пречки и разминаването в срокове."

Всички тези проблеми бяха изговорени, но дали ще бъдат чути и решени в бъдеще – остава да гадаем.