Триезичен албум разказва за духовните връзки между България и Грузия

Триезичен албум "Развитие на грузинско-българските двустранни отношения" повежда читателя на вълнуващо пътешествие, в което оживяват историята, културата и духовните връзки между двата древни народа.

Според проф. Индира Дзагания, завеждаща Департамента по международни отношения и междукултурни връзки на Сухумския държавен университет в Тбилиси и ръковидител на творческия екип на изданието, всяко разгръщане на книгата е нова среща с разбирането и уважението, стоящи в основата на взаимодействието между грузинския и българския народ. 

Богато илюстрираният албум – дело на преподаватели от департамента и на ръководителя на българския лекторат към Сухумския унивеситет гл. ас. Ивана Петкова, излиза на български, грузински и английски език. Проследявайки многовековното развитие на България и Грузия, той разкрива цивилизационното им единство, потвърдено и днес в избора на европейски път.

"Съществуват исторически свидетелства за прабългарско заселване на Южен Кавказ още през I-III век сл. Хр. – много преди създаването на българската държава – разказва Ивана Петкова. – Системните българо-грузински отношения обаче започват през Х век след християнизацията на България. В научната литература се отбелязва, че българите са знаели за иверите (етническите грузинци), а грузинците – за страната на българите. За първи път жителите на Иверийското царство, което се е намирало на територията на древна Колхида, са споменати в Житието на Константин-Кирил Философ в прословутия диспут на събора във Венеция и оборването триезичната догма. Създателят на славянската азбука привежда следния аргумент: "Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава на Бога, всеки на своя език. Известно е, че сред тях са (...) иверите (...) и много други."

За съжаление, познанията на повечето от съвременните грузинци за България се простират до морските ни курорти и съзнателно насажданата в съветското и постсъветското пространство заблуда, че пишем с руски букви.

"По този повод отбелязвам, че в земите на днешна България и по-точно в Преславската книжовна школа учениците на Кирил и Методий разработват нов знаков вариант на глаголицата, наречен кирилица, която днес се използва от три четвърти от славянския свят, както и в азбучните системи на езици от Източна Европа и Централна Азия – изтъква Ивана Петкова. – Акцентирам и върху това, че първият литературен език на славянския свят е старобългарски по своята етноезикова характеристика, както и че е четвъртият културен език в Европа, признат още през Х век за свещен."

Златният век на българската държава, нашето Възраждане и национално-освободителните ни борби също намират място в изданието. А манастирът, наричан от грузинците "Петрициони", до ден-днешен напомня за сближаването на двата народа, обусловено от принадлежността им към православния свят, намиращ се под влиянието на Византия.

"Грузинците могат да научат много неща от албума не само за България, но и за себе си – казва още Ивана Петкова. – Символ на грузинско-българските духовни връзки е Бачковският манастир (Петриционски), построен през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани – византийски пълководец и държавник. Могат да научат за връзките между грузинския манастир Ивирон в Света гора с главна светиня чудотворната икона на Света Богородица и българските манастири "Свети Георги Зограф" и "Хилендар". Могат да научат за провадийските епиграфски паметници и уникалния грузински скален надпис с рисунки от ХIV век. Могат да научат, че през 1901 г. романът "Под игото" на Иван Вазов е преведен от грузинския интелектуалец и писател Тедо Сахокия, както и че в Париж преводачът подарява на автора грузинския превод на първия български роман. Могат да научат и че през същата година Иван Вазов публикува в авторитетното списание "Българска сбирка" своя очерк "Поглед в историческия живот на грузинския народ"."

Друг важен факт е участието на много грузинци – обикновени войници, офицери и потомствени благородници, в Руско-турската освободителна война. Сред тях е грузинският княз Алексей Церетели, изиграл значима роля в боевете при Шипка, чийто принос ще напомнят винаги улиците на негово име в София и Пловдив.

Една от целите на албума е да популяризира образователните и културните връзки между двете страни. "Българският лекторат интензифицира тези връзки в една специална глава "България и Сухумския държавен университет", добавя Ивана Петкова.

"Имам идея за създаването на академична платформа – продължава ученият. – Тя може да се нарича "Българско-грузински център за езикови и културни изследвания" или "Българско-грузински център за традиция, език и култура". Тази структура ще обхваща по-широк кръг от дейности, давайки достъп до преподаването на български език на повече хора от различни възрасти и с различни интереси в областта на българо-грузинските отношения. Така ще отворим по-широката аудитория към изучаването на нашия език, а самият университет ще укрепи профила си на регионален академичен център за българистика в Южен Кавказ."

Древният произход, кръстопътното положение между Европа и Азия, многовековните нашествия от външни завоеватели и тежките борби срещу тях – всичко това сближава двата народа. И въпреки нелегата си историческа съдба, те успяват да опазят своя език и националната си идентичност.

Вижте също:

• "Българистиката в Грузия прави малки, но уверени крачки"