Каталог и изложба разказват за жените режисьори в българското документално кино

До 6 март 2026 година в Регионалния исторически музей на София продължава изложбата "Жени режисьорки в българското документално кино през ХХ век". В нея са представени портрети на емблематични български творци, сред които личат имената на Адела Пеева, Бинка Желязкова, Боряна Пунчева, Иглика Трифонова, Мариана Евстатиева – Биолчева, Мая Вапцарова и други. Съдържанието е обогатено с уникални кадри от снимачния процес на значими заглавия от тяхната филмография.

Каталог със същото заглавие допринася за допълва познанията ни относно работата на тези дами, които в едни "мъжки времена" са успели да оставят ярка следа в българското киноизкуство.

"Нашата идея беше да говорим за по-малко познатите лица от българското документално кино и това определено смятаме, че са жените, защото ние говорим само за режисьорките, работили до края на 20-ти век. В онези времена е било много по-лесно именно на мъжете, чиито имена са и най-известните в историята на българското кино – пояснява Елица Гоцева от Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките. Тя е част от изцяло дамския екип, реализирал проекта. – Искахме да покажем, че жените също са имали филми, които са били много добри, но с времето информацията за тях е изчезнала, а много от режисьорките нямат част от филмите, които са снимали до 1989 г. Така че искахме да върнем спомена за тези личности, които са имали смелостта да творят."

Днес ситуацията е съвсем различна и всеки, който има желание  има свободата и възможността да заснеме всичко с помощта дори само на своя телефон:

"Това през 90-те години на миналия и в началото на новия век не е било възможно. Всеки е зависел от това да има достъп до камера и екип, което означава съобразяване със сложна система, до която малко хора са били допускани. От тази гледна точка днес е много по-лесно всеки да изрази себе си, при положение и че съществуват програмите за субсидиране на млади режисьори, сценаристи, актьори и т. н."

Набавянето на необходимата информация е било предизвикателство, добавя Гергана Дончева от Института по балканистика към БАН:

"Разчитахме предимно на архивни материали, най-вече от Българската национална филмотека. Много усилия бяха положени за издирването на наследниците на част от режисьорките, които вече не са сред живите. Оказа се, че тези дами нямат много запазени снимки, а за нас беше важно да намерим и кадри от снимачния процес. Въпреки че това беше най-трудното, се оказа, че събрахме немалко, защото явно е имало хора, най-вече операторите, които са правили снимки, по време на снимачния процес."

В историята на един от най известните филмови фестивали – този в Кан, има само един случай на жена режисьорка спечелила главната награда – "Златна палма" – Джейн Кемпион за филма "Пианото". В дългата история на наградите "Оскар", която започва от далечната 1929 година, чак през 2010 г. жена за първи път печели "Оскар" за режисура – Катрин Бигълоу за филма "Войната е опиат”. И днес дамите, седнали на режисьорския стол не са много, но примери като тези могат да послужат като вдъхновение за онези от тях, които все още не са показали своя потенциал.