На "Голямото хоро" в Брюксел – с усещане за заедност, радост и принадлежност

За 37-ми път Брюксел бешe домакин на "Голямо зимно хоро", което събира българи от близо и далеч. Тази година в инициативата се включиха 315 възрастни и 42 деца. Специално за хорото дойдоха и наши сънародници от съседните европейски страни – 15 души от Париж, 10 от Айндховен (Нидерландия) и още 10 – на от Аахен (Германия).

Около три часа нашите сънародници играха хора от различните фолклорни области в България. Желаещите да научат нови стъпки, бяха в плътен кръг, който надвишаваше диаметъра на залата и се наложи да го навият.

И тази година "Голямото хоро" в Брюксел се превърна в истински празник на българския дух и традиции.

"От много години живея в Белгия и ми липсва българското. Не мога да опиша емоцията, която изпитвам, когато съм на хорото. Само хората, които живеят в чужбина, могат да усетят тази връзка. Когато съм в България не е същото. Когато си в чужбина усещаш българското, което тук всички споделяме и България, която на всички нас ни липсва. Не мога да го опиша с думи", казва Лина.

"Исках да се науча да играя някои български хора, защото аз изобщо не можех да танцувам хора. Това е прекрасна възможност да се социализираме с българската общност. Много е приятна атмосферата и хората, с които се събираме и играем, са страхотни. Това е връзка с българското най-вече", споделя друга наша сънародничка.

"Много ми харесва и е интересно да видиш как различните региони имат различен вид танц. Например, в русенския регион танците отнемат повече място, тъй като мегданът е бил по-просторен. Докато в Пирин мегданът е бил много по-малък и стъпките са по-малки. Това е богатство, това е култура. Това е нещо, което трябва да го запазим. Радвам се да видя, че и много млади хора се включват на хорото. Това е важно, да запазим българското", казва млад българин.

"О, винаги съм обичала да пея и да танцувам. Около нашето хоро се събира огромна българска общност. Ние сме едно ядро", допълва друга наша сънародничка.

"Прекрасно усещане за заедност, за движение, за свобода и много радост", мнение на участничка в инициативата.

По традиция "Голямото хоро" се организира от клуба по народни танци "На хорото в Брюксел" с ръководител Мария Цветкова.

"Българският народ казва "всяко чудо за три дни", а нашето чудо вече е 37-мо поред. Това зимно събитие е най-тържественото от нашите събития. Провежда се в тази прекрасна зала на община "Woluwe St. Pierre", която ние използваме от 2012 година. По-рано два пъти годишно организирахме хора в нея, сега само веднъж, за съжаление, по икономически причини", обясни Мария Цветкова.

"Голямото хоро" е един от най-значимите празници за българската общност в Белгия. И не само. На хорото се хванаха и много чужденци, предимно белгийци, разказва Мария Цветкова.

"Последните години отделям време, за да говоря с хората. Питам "Защо дойдохте? Какво ви е интересно? Какво ви хареса? Какво не ви хареса?" Аз съм си задавала въпроса, бих ли отишла на такова събитие на някаква друга националност. Може би един път – да, от любопитство. На нашите събития аз вече разпознавам лицата на хората, а с някои се познаваме и лично. Много от тях, ако са от Брюксел, впоследствие идват в клуба да се научат да играят хора. Казват "Ох, това е прекрасно! Колко е хубаво! Каква радост носи, без да разбираме текста". Идват на курсове в клуба и след време танцуват като другите. Споделяли са ми, че това им носи чиста радост. Интересно е, че в Белгия и Нидерландия има голяма почит към българския фолклор. Много фламандци идват, след това водят приятели....Усеща се една чиста радост", споделя Цветкова.

Тази година специални гости на "Голямото хоро" в Брюксел бяха изпълнителите от прочутата Мъжка фолклорна група "Бански старчета", доказали способността си да създават добро настроение с уникалното банско пеене.

"Приятно сме изненадани от доброто посрещане и отношение" – казва ръководителят на фолклорната формация Атанас Янчовичин и допълва: "Имали сме концерти в залата на Моцарт във Виена, в САЩ и сега в Брюксел. Тръпката е голяма. Невероятно е когато кажат "Бански старчета" и звучи банска песен, тук в Брюксел."

А един от младите членове на фолклорната група пояснява: "Името на групата е малко подвеждащото, защото като цяло сме повече млади хора. Музиката, която изпълняваме ни носи щастие. Когато ходим на участие в друг град или държава, хората се изумяват от банската музика, която отстрани изглежда трудна за изпълнение."

"За нас е чест, че сме тук сред българска общност, сред любители на българската музика. Голямо удоволствие е да видиш българи в чужбина да се радват на българската песен. Навсякъде публиката ни се радва и това ни зарежда", споделя Николай Пъйков от формацията "Бански старчета".