Урок по България … с БНУ "Райна Княгиня" в град Бургос, Испания

През 2026 година БНР отбелязва 90 години от първите радио предавания за чужбина, чийто правоприемник днес е Радио България със своите 11 програми на български и 10 чужди езика.

По този повод екипът ни започна инициативата "Урок по България", с която и тръгва по стъпките и емоциите на българчетата от чужбина, пътешествали в страната по Националната програма "България – Образователни маршрути" на Министерството на образованието и науката.

С помощта на ръководителите на неделни училища в чужбина и техните възпитаници имаме възможност да погледнем към Родината по нов начин – от дистанцията на преодолените разстояния и поколения.

"… де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей..."
                      из "Де е България" на Иван Вазов

Първата страница от "Урока" разгръщаме с българското неделно училище "Райна Княгиня" от град Бургос (Испания), с неговите будни и любопитни ученици...

Училище "Райна Княгиня" е създадено през 2013 година от Диляна Бодурова. Първоначално то функционира като филиал на друго неделно училище в страната – "Св. Св. Кирил и Методий" във Валядолид. Две години по-късно Диляна Бодурова основава Асоциация за подпомагане на имигранта "Рила" в Бургос и училището "Райна Княгиня" започва своята самостоятелна история като образователен проект към асоциацията и част от официалните български училища, одобрени от МОН.

През настоящата учебна година просветното средище вече има и свой филиал във втория по големина град в провинцията – Миранда де Ебро. През 2025-2026 година екипът на Диляна Бодурова обучава 73 българчета на възраст от 4 до 18 години на майчино четмо и писмо, както и на всичко българско и родно.

Колкото до мястото: Бургос е древен, исторически град в северна Испания, разположен в автономната област Кастилия и Леон, характерен със студените си зими и нетипичните за страната прохладни лета. Жителите на града са приблизително 180 000 души, като близо 7% от тях са чужденци. Най-многолюдна се оказва българската диаспора – по данни на Испанския статистически институт към 2020 година, в Бургос са пребивавали 5 496 български граждани. Неофициално - смята се, че днес в района живеят около 7000 наши сънародници. Испания, като една от най-предпочитаните държави за живот и работа сред българите от години, е чудесен пример за тенденцията нови поколения българи да бъдат раждани в чужбина и все повече "наши" деца да бъдат отглеждани в смесени бракове и в среда на чужда култура.

"Това е една тенденция, която не е изолирана за определено училище или определен район –  пояснява пред Радио България ръководителят на БНУ "Райна Княгиня" Диляна Бодурова. – Мога да го потвърдя, тъй като вече 13 години работя в тази сфера и виждам абсолютната промяна, която настъпва. Например, от тези 73 деца днес, едно единствено е родено в България, чието семейство се е преместило заради работата на бащата. Всички останали деца са родени в Испания и за тях реално българският език вече не е майчин. Той се явява втори и това е още по-силно изразено в семействата от смесени бракове. Да, тези семействата са все повече и децата наистина при нас идват първоначално, за да се учат да говорят на български език."

Именно това прави и още по-необходим всеки "Урок по България", който предават българските неделни училища зад граница на идните поколения. "И не само" – уточнява Диляна Бодурова:

"За мен тези образователни маршрути и възможността, която ни дава Министерството на образованието и науката на България, е уникален шанс да скрепим и да заздравим представите на децата за това, каква е българската идентичност. Нещо повече, спомага за изграждането на тази българска идентичност. Когато живееш в България, искаш или - не, "попиваш" от българския дух, мироглед, от начина на говорене, дори, от хранителните вкусове и предпочитания. Докато при нас често не става въпрос за запазване, а за създаване. Ние трябва да създадем тази българска идентичност у самите деца. И възможността за едно такова пътуване по програмата "Образователни маршрути", всъщност, изиграва огромна роля за децата, защото това е тръпка, емоция, която е различна за всяко от тях."

Има семейства, които се връщат в родината всяка година и децата им прекарват летата тук, но има и такива, които никога не са били в България, разказва ни Бодурова: "За тези деца България е само един разказ, картинка или пък това, което са чули в училището или от семейството".  Затова и осъщественото първо пътуване по програмата "Образователни маршрути" на МОН на нейните възпитаници от 28 февруари до 4 март 2025 година е било истинска сбъдната мечта.

Маршрутът "3 март" бил подбран в духа на Националния празник на страната ни и включвал посещения в градовете София, Панагюрище, Стрелча, Копривщица, Карлово, Калофер, Сопот и Пловдив.

"Не беше случаен изборът на градове. Аз съм от Стрелча и това е районът от моето детство . Всички ние търсим първоначално една по-дълбока връзка с мястото от което сме, с хората, които познаваме. Посещенията бяха съчетани и исторически с името, което носи нашето училище и със Средно училище "Нешо Бончев" в Панагюрище, с което от дълги години имаме връзки и партньорство. За децата беше много интересно."  

"Най-голямо впечатление ми направи Музеят на Райна Княгиня" – казва ни 16-годишната Соня.
"Времето с приятелите ми и когато видях баба ми и дядо ми и се запознах със семейството на една приятелка" – допълва незабравимите спомени 15-годишната Симона. 

"Посетихме много музеи, но си спомням най-вече са къщата на Васил Левски и Историческия музей в Панагюрище" – казва Катерина, на 15 години.

Любопитен момент от преживяването е бил и интернационалният елемент на групата от 60 човека. "Решихме да обединим пътуването на две неделни училища – нашето от Испания и БНУ "Христо Ботев" от италианския град Еболи. Това също беше един много красив и интересен начин за преживяване на самата екскурзия" – признава директорката на испанското училище Диляна Бодурова.  

От споделените пред Радио България впечатления на самите деца се открои и още една емоция, която България им е подарила – срещата с близките, личната прегръдка с баба и дядо.

"Това беше може би е едно от най-хубавите неща, защото с кацането ни в София, при самото слизане вече имаше роднини – баби и дядовци, които бягаха към своите деца със сълзи на очи да ги прегърнат. Имахме едно семейство, баба и дядо, които пет дни следяха цялата група и отсядаха във всеки град, за да бъдат близко до внучетата си. Колкото и невероятно да ви прозвучи – нямаме нито една снимка, в която да бъдем цялата група и причината за това беше постоянното наличие на много странични хора, които идваха да се видят с едно или друго детенце. Беше прекрасно да им дадем възможността да почувстват връзката с семейството, с приятелите. Много хубави спомени!" 

А емоцията от личната среща с българските културни и исторически забележителности е била още по-силна за няколкото деца, които това е било първото стъпване на българска земя. "Има семейства, които са в Испания вече три поколения – бабите и дядовците, майката, бащата и вече родените деца. И все по-често тази връзка с България става много крехка. Има моменти, в които не е въпрос на икономическа възможност да се върнеш. Няма я вече живата връзка, която да осъществи детето с близките, с роднините в България" – обяснява ни Диляна Бодурова и разказва за тази първа среща, случила се пред нейните очи.

"За тях всичко беше ново. Първоначално имаха някаква представа в главата си къде отиват, след това всичко им се стори много по-интересно, много различни. Правеше им впечатление всичко – от това дали има достатъчно тротоари, пешеходни пътеки или кошчета за боклук до това колко е голям храм-паметникът "Александър Невски" или пък Президентството със смяната на караула. За тях всичко беше нова емоция." 

Именно така България от една абстракция, от картинките в учебниците в българското неделно училище и разговорите с приятелите се превръща в нещо реално. Тя съществува със свой аромат, вкус, образ ... 

"За мен България е дом.
За мен тя е семейство. 
Ваканция.
Красота.
Хубост.
Родина!" – гласят кратките детски отговори на въпроса "Какво е България?". 

Самата Диляна Бодурова живее в страната на Сервантес вече 25 години, но всяка година се връща със семейството си в родината. Не мислех, че има нещо, което ще ме изненада по време на пътуването през март, но не бях права, казва ни с усмивка в гласа и споделя:

"Водейки децата, аз се върнах в собственото си детство и преживявах отново събития, нахлуваха спомени за посещение на музей или пък на случки, които съм имала на едно или друго място. Стана ми много по-мило, по-задушевно. Разбрах колко много неща съм загубила през тези години отдалечена от България." 

С лека носталгия, но и с благодарност "Урокът по България" продължава и за големи, и за малки. А ритъмът му е неравноделен, като на българските народни хора. Именно с хоро, което извили на летище "Васил Левски", си тръгнали през март м.г. от България учителите и учениците от неделното училище "Райна Княгиня" в град Бургос, Испания. И с обещание, че ще се върнат отново. "Още през месец април 2026 година, като маршрутът ни ще бъде в района на Велико Търново" – казва с гордост Диляна Бодурова, защото:

"Независимо, че сме на хиляди километри от вас, ние се чувстваме българи. Живеем с България, мислим за България. Обичаме ви!" 

Думите на децата, също носят обещанието за свързаност:

"Благодаря за всичко. Дано да се видим скоро, България! – казва Ванеса на 13 години.

"Поздрави, България! Да сте живи и здрави и целувки на всички" – пожелава деветокласничката Никол от Бургос, а съученичката ѝ  Симона допълва: "България, желая ти много щастие и любов и дано да се видим скоро!"

Всички тези спомени, емоции и много снимки те споделиха с Радио България, а ние ги "опаковахме" в специално видео и фотогалерия.