Ивана Кълвачева и нейните фотографии с най-хубавото, невидимо за очите

В едно нестандартно място – сред рокерската атмосфера с изображения на затворници и черепи, една космополитна българка се завръща у дома, за да го оживи с провокативност, веселие, хумор, страст, любов. Тя избира столичния бар Prisonbound не само като уютен пристан за фотографиите си, които улавят многообразие от емоции и моменти от улиците на света, но и за да отпразнува рождения си ден с приятелите на родна земя.

Ивана Кълвачева застава години наред пред камерата като модел, но един подарък ще я накара да погледне на света от другата страна. Бъдещият й съпруг я изненадва с фотоапарат, предчувствайки афинитета й да улови изплъзващото се от очите на вглъбените в себе си минувачи. Така тя превръща уличната фотография в занимание, обсебващо деня и нощта, тъй като интересният детайл може да те намери в необичаен час и на всяко място.

След живот зад Океана, Ивана Кълвачева се установява в Париж, където фотоапаратът става неин верен спътник. Интересните мигове я изненадват "без да съм ги търсила осъзнато". Във всеки и всичко гледа да намери хубавото, "защото всеки го има".

"Просто забелязвам дадения момент и ако не мога да го заснема, понякога ми е терсене – казва тя с усмивка. – Но то е за добро или за лошо, защото постоянно гледам в такъв план, а човек трябва от време на време да се отпусне и да се наслаждава, без да има необходимост да документира. Всички тези неща се случват около нас и ми е много забавно да ги виждам – например хора, облечени еднакво, или нещо друго става в контраст или в унисон. Гледам да видя смешната ситуация, дори да се отнася за сериозни неща."

За изложбата Camera Bound, която се открива на 21 януари, Ивана Кълвачева подбира любими фотографии, чиито детайли отвеждат към създаването на истории.

"Не бих искала да звуча социално, но любимият ми кадър представлява две жени от различни раси и на различна възраст, седнали прегърнати на една пейка – разказва фотографът. – Моменът беше толкова интимен на фона на всичко ставащо наоколо и тази проява на грижа и любов много ме трогна. Други моменти – една жена пушеше цигара и аз минах в мига, в който пушекът застана като облак пред лицето й и сякаш го изтри. Близо до плаж на нашето Черноморие пък хора товареха дюшек във формата на лебед върху колата си и от мястото, откъдето виждах, той беше застанал на границата с морето и сякаш плуваше по хоризонта."

Маниерът на снимане, изборът на обект, начинът на режисиране на кадъра – всичко това оставя следи, водещи към автора. В този смисъл какво можем да разберем за Ивана Кълвачева?

"Надявам се да разберете, че имам чувство за хумор – отговаря тя. – От друга страна, някои казват за уличната или репортажната фотография: "Щом снимаш, ти хващаш интимен момент". Наистина е така, но се надявам да усетят, че го правя с тотално уважение и по-скоро като комплимент към хората, които съм заснела, а не за себе си. Не мисля директно за кадъра, за мен, а по-скоро за случващото се пред очите ни. Снимала съм например хора, които се целуват. Снимала съм и хора, които спят на улицата. Тези кадри съм оставила за себе си, защото не мога да помогна, но имам нуждата да ги заснема. Някои страдат, докато други се веселят – всичко това напомня, че съществуват и тези неща. Надявам се хората, когато видят изложбата и въобще моето изкуство, да разберат, че документирам моменти, които минават през мен и моето усещане за морала и за света."

"Не мога лесно да се откъсна от Париж, защото е страхотен". С това признание в любов Ивана Кълвачева ден след ден обхожда град, който й поднася неподозирани моменти. И дори да прекосява едни и същи улици, с едно намигване преоткрива видимото досега.

"Срещат се толкова различни хора, които са богатство и мога да се запозная с тях – туристи, различни етнически групи и култури – добавя тя. – Също така тук винаги има прекрасни изложби и концерти. Това е моят живот – или вкъщи работя по снимките, които съм заснела, или съм навън с приятели, или се разхождам сама из улиците на Париж."

И тъй като след много години за първи път ще отпразнува рождения си ден в родината, Ивана Кълвачева си пожелава чудо, което да изтрие отрицателната енергия и алчност, хората да вършат работата си добре и да се наслаждават на хубавото около себе си. Не забравя и да отправи покана към всички, проявяващи интерес към творчество, сътворено с отворени към заобикалящия ни свят сетива: "В сивотата на зимния ден дайте си тази среща с мен, а и с изкуството, което ни кара да погледнем по-леко на делника и да си припомним, че удоволствието от живота често е в дребните неща, чакащи да бъдат открити".

Вижте също:

• "Ивана Кълвачева – фотопровокациите на една българкав Париж"