Автор:
Красимир Мартинов
Новина
четвъртък 22 януари 2026 09:05
четвъртък, 22 януари 2026, 09:05
Проф. д-р Красимира Чакърова
СНИМКА: Красимир Мартинов
Размер на шрифта
Къде в България можете да изучавате български език като чужд, да се подготвите за следването си или да получите специализирана подготовка на учители от българските неделни училища в чужбина? Един от възможните отговори е Пловдив – вторият по големина български град, разположен в Южна България.
Вече повече от 20 години Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" дава знания по езика ни чрез Департамента за езикова и специализирана подготовка на чуждестранни студенти (ДЕСПЧС). Той е създаден през 2005 г., асоцииран член е на ALTE (Association of Language Testers in Europe), а скоро се надява да стане и редовен член на тази престижна европейска асоциация.
Пловдивският университет "Паисий Хилендарски"
СНИМКА: uni-plovdiv.bg
Департаментът предлага различни програми за изучаване на български от чужденци. В случай че сте чуждестранен гражданин и искате да следвате в България, едногодишният подготвителен курс на висшето ни училище в Пловдив може да ви предостави необходимите базови знания, за да започнете по-спокойно своето обучение. В този курс са предвидени и допълнителни дейности, свързани с опознаване на историята и културата на българския народ, като творчески ателиета, филмова програма, екскурзии, посещения на музеи и природни забележителности, на театрални и оперни постановки и др. Очакваното ниво на владеене в края на курса е В2 съгласно Европейската езикова рамка.
СНИМКА: ДЕСПЧС
Департаментът на ПУ "Паисий Хилендарски" предлага също интензивен курс по практически български език, който е подходящ за чуждестранни граждани, живеещи в България, или за студенти, които вече владеят езика ни на ниво В2, но искат да повишат лингвистичната си компетентност. С интензивния курс те биха могли да достигнат до ниво С1.
СНИМКА: ДЕСПЧС
Екипът на ДЕСПЧС е от висококвалифицирани преподаватели, които редовно актуализират учебните програми, усъвършенстват тестовото изпитване и разработват учебници и учебни помагала, разказва ни директорът на департамента проф. д-р Красимира Чакърова. Питаме я с коя част от нашия език чуждестранните студенти срещат най-големи трудности:
Проф. д-р Красимира Чакърова
СНИМКА: Красимир Мартинов
"Изключително сложна за тях е българската граматика – казва проф. Чакърова. – Нашата темпорална система е доста сложна. Чужденците имат проблеми и с глаголния вид особено когато езиците са безвидови. Много трудно например им е да разберат как така един глагол е от свършен вид, но е в минало несвършено време. "Ама това възможно ли е?" – питат. Казвам им: "Разбира се, че е възможно, това са различни категории, различни значения". Оказва се, че едно глаголно време, което е толкова популярно на български – минало свършено време или аорист, за тях е много трудно. Причината е, че то се образува по различни модели, с различни формални маркери при отделните разреди на глагола. За чуждестранните граждани овладяването му изисква съзнателни усилия. Затруднения създава и употребата на причастията – невинаги се прави разлика мужду аористно и имперфектно причастие. Преизказването като проява на специфична мисловна наласа е чуждо на някои наши студенти: "Как така предаваш думите на друг човек? Кому е нужно?". Това е и етнопсихология. А за тях е любопитно, защото е нещо ново. Ние сме обучавали славяни, както и много гръцки студенти. Но единствените, които нямат проблеми с преизказността, са турските студенти. Защото те имат сходно явление в своя език и разбират за какво става дума. Китайците пък доста трудно се научават да учленяват "р", но с повече усилия и този проблем бива преодолян. Всъщност всеки етнос среща специфични трудности при усвояването на българския език, но пък желанието на студентите да се научат е голямо затова и успяват."
Какви други програми предлага Департаментът за езикова и специализирана подготовка на чуждестранни студенти на Пловдивския университет?
СНИМКА: ДЕСПЧС
Вече зад гърба на проф. д-р Красимира Чакърова и нейните колеги е първият едногодишен курс за учители от българските неделни училища зад граница. Той е разделен на две групи – за преподаватели с педагогическа квалификация и за учители, които нямат такава. А резултатите от първия курс са впечатляващи, твърди проф. Красимира Чакърова.
"Дисциплините, които се изучаваха в курса за специалисти с учителска квалификация, обхващаха целия образователен цикъл в българските неделни училища – от работата с най-малките до обучението на учениците в гимназиален етап. Поравно бяха разгледани както въпросите на езиковото обучение, включително обучение за получаване на квалификация по европейската езикова рамка, така и обучението по български език и литература (от Възраждането до периода след Първата световна война). Поканихме като лектори най-добрите наши преподаватели. Това са хора с опит в работата с чуждестранни студенти и много добре познават спецификата на изучаването на българския език като чужд. Част от специализирания курс са лекциите по съвременна книжовна норма и български книжовен правоговор. Те са много важни в обучението на българчета извън границите на България. Тези деца живеят и учат в чуждоезична среда и фонетичното влияние на съответния чужд език върху тях е много силно."
СНИМКА: uni-plovdiv.bg
Проф. д-р Красимира Чакърова споделя и, че департаментът на Пловдивския университет е подготвил пакет от документи, необходим за сертифицирането му със знака за качество "Q mark" на ALTE. По този начин те ще могат да изпитват обучаеми и да им издават сертификати, валидни в цял свят.
"Това ще бъде една приятна новина, защото ще сме вторият университет в България, който ще стане не просто асоцииран член на ALTE, а редовен член на асоциацията, с вече получена оценка за качество. В процеса по кандидатстване много ни помогна Асоциацията на българските училища в чужбина. Апробирането на нашите тестове за ALTEнаправихме чрез таргет група на АБУЧ – сред ученици от неделните училища. Децата участваха с голямо желание. С други думи, освен нашите студенти от подготвителните курсове в ПУ, ние тествахме и тези млади хора."
СНИМКА: Училище "Св. св. Кирил и Методий” в Атина
Можем ли да съпоставим начина на усвояване на езика между българчетата, родени в чужбина, и чуждестранните студенти у нас, питаме проф. Чакърова.
"Със сигурност можем да направим съпоставка. Мисля си, че в редица отношения няма голяма разлика. Някои от тези български деца изцяло живеят в чуждоезична среда. Особено трудно е, когато те са деца от смесен брак и в семейството се говори език, различен от български. Единственото място, където детето може да говори български, е в неделното училище, тъй като у дома то говори друг (чужд) език. Така че за него предизвикателството е не по малко сериозно от това на един чужденец. Но ако в семейството се говори български език, детето вече формира и българско езиково мислене, което му помага по-бързо да премине през изпитанието – усвояване на българския книжовен език. Много е важна мотивацията – по какъв начин неделните училища се опитват да спечелят всяко дете. Едни го правят с театрални постановки, с четене, други – с импровизации и награди… Затова – дълбок поклон пред тези наши учители в чужбина, които работят за българската кауза! А и в Министерството на образованието и науката много сериозно се работи в тази посока – да се подпомагат усилията на българските неделни училища, да се подкрепят лекторатите по български език в чуждестранни университети. Защото, не е тайна, че има криза в това отношение. Все по-малко студенти в чужбина кандидатстват с български език. Надяваме се, че става дума за временно явление. Но като че ли е необходимо да се работи още, защото виждаме как работят други държави. Например Северна Македония изключително много лобира за своите лекторати по света и успява да ги популяризира. Явно ние не правим достатъчно, трябва още работа. За да можем да привличаме младите хора от чужбина, които да изучават нашия език и нашата култура."
В заключение трябва да кажем и че за представителите на българските общности зад граница, които са приети за студенти по специално установените от държавата регламенти за обучение на студенти с български произход (ПМС № 103 и № 228), Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" предлага целогодишен курс по български език, осъществяван по време на първата година от следването им. В зависимост от показаните резултати на входящия тест, обучаемите се насочват към група за начинаещи или група за напреднали.
В Департамента за езикова и специализирана подготовка на чуждестранни студенти се предлагат и курсове за студенти и преподаватели, пребиваващи в ПУ "Паисий Хилендарски" по програми за международен обмен, каквито са "Еразъм плюс", ЦЕПУС, "Фулбрайт" и др. Курсът завършва с изпит, като оценката от него се вписва в академичната справка.
По публикацията работи: Ергюл Байрактарова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!