Софийската филхармония за първи път представя "Жана д’Арк на кладата"

На 29 януари 2026 г. в столичната зала "България" Софийската филхармония ще представи за първи път в своята история една от най-впечатляващите вокално-инструментални творби от ХХ век – ораторията "Жана д’Арк на кладата" от Артур Онегер по текст на Пол Клодел.

Създадена през 1935 г. и определена от авторите като "лирична мистерия", днес "Жана д’Арк" е считана за шедьовър на модернизма в музиката. Премиерата през 1938 г. в Базел е триумфална, критиката сипе възторзи по повод "перфектната съгласуваност между текст и музика" на един нов тип "мистериозно сценично действие" на границата между ораторията и драматичния театър.

Българската история на творбата започва през 1984 г., когато в рамките на Международния фестивал "Софийски музикални седмици" е представена в зала "България" от Пловдивското певческо дружество, Пловдивската филхармония и нейния главен диригент Добрин Петков. Това е първото и единствено до момента изпълнение в България, което е останало в паметта на публиката с невероятния размах и емоционалност на интерпретацията. След повече от 40 години солисти, Националният и Детският филхармоничен хор и Софийската филхармония връщат легендата "Жана д’Арк на кладата" към живот на българска сцена.

На пулта застава български диригент със завидна европейска кариера – Владимир Кираджиев, който от 1989 г. живее и работи във Виена. Тойима изяви с реномирани оркестри от Шотландия, Литва, Латвия, Унгария, Полша, Германия, Австрия, Словакия, Колумбия, Китай, Япония и Корея. От 2008 до 2013 г. е художествен ръководител на Държавната филхармония в Ржешов (Полша), а от 2014-тае първи гост-диригент в Opera na Zamku в полския град Шчечин. Кираджиев преподава оперно дирижиране и свирене на партитури в Университета за музикално и сценично изкуство във Виена.

• Кой е диригентът Владимир Кираджиев

Ролята на Жана изпълнява актрисата Евелин Костова, а вокалните партии на Маргарита и Дева Мария представя Мила Михова  – сопран. Участват още Петя Петрова – мецосопран, Ивайло Михайлов – тенор, Георги Бейков – бас, както и четците Пламен Бейков, Даниел Ангелов и Петър Калчев.

Поемата на Клодел от единадесет сцени и пролог е гръбнак на произведението, в което съдбата, мистерията и виденията се преплитат в драматичния разказ за последните мигове на Орлеанската дева. Ключовите сцени са изговорени, но музиката, особено хоровите фрагменти, са изключително въздействащи, въпреки признанието на композитора, че той просто се е поставил "в услуга" на поета. Ораторията е един от върховете в творчеството на Онегер и едно от най-вълнуващите музикално-драматични творения на европейския ХХ век.

Редактор: Цветана Тончева