Асен и Ривка – едно православно семейство в Нидерландия

Българи от различни краища на Нидерландия се събират в православния храм "Св. Архангели Михаил и Гавриил" в Хага. "Да чуеш български език е лукс, а по-хубаво от това да споделиш молитвата на родния си език няма. Тук храмът винаги е пълен" – споделя ни Асен Андонов. Той е сред младите хора от БПЦО "Св. Паисий Хилендарски" в Нидерландия. В българския храм в Хага идва със съпругата си Ривка-Елисавета и малката им дъщеричка Магдалена.

Сънародникът ни, подобно на много млади българи отива в Ниската земя, за да учи – завършил е магистратура по новогръцка филология, дидактика на английски език и анализ на учебници по чужди езици в университетите в Тилбург и Пловдив. Има бакалавърска степен за начален учител и в момента работи в нидерландско училище. Владее пет езика и се занимава с оперно пеене под ръководството на Петър Данаилов.

За подкаста на Радио България "Мост на вярата" Асен Андонов разказа, че когато преди 10 години пристига в Нидерландия – в Тилбург, той първоначално се черкува в една църква към Вселенската патриаршия. Но премествайки се в Хага, започва да търси по-удобен вариант и открива, че в града има българска църква.

"Помня, че като дойдох имаше някакви ремонтни дейности. Точно в същата година купиха и храма, случваха се много неща" – спомня си Асен и отбелязва, че българите, не само в Нидерландия, а и по други места в чужбина, се интересуват къде има българо-говореща общност и са готови да изминават големи разстояния, за да стигнат до български храм. "Това е всъщност и едно от изпитанията в чужбина, че нямаме на всеки ъгъл храм и понякога се налага да изминаваме с кола по един час път от единия край на Нидерландия до другия, да паркираме, а да се намерят места за паркиране е много трудно. Но да, от цяла Холандия идват хора тук" – казва той.

Присъствието на службите определено изисква усилие от сънародниците ни – да отделят специален ден, да изминат немалко разстояние, но това сякаш прави православните християни зад граница по-осъзнати и по отдадени на вярата.

"Да, определено!" – категоричен е Асен и сравнява храмовете, по време на богослужение в България и чужбина: "Когато се прибера в България очаквам да видя храмовете пълни с вярващи хора. Тук храмовете винаги са пълни, особено с млади хора, с млади семейства, с деца. Навсякъде е нормално да се види огромна опашка от малки дечица за причастие, докато като отида в България не е същото".

Разсъждавайки какво му дава БПЦО в Хага, Асен казва: "Влизайки в храма, независимо в коя православна църква, но най-вече в българската, човек веднага се чувства като у дома си, като в родината си. Чувства една топлина".

За човек, чиято съпруга е нидерландка и който живее в чуждоезична среда Асен Андонов дълбоко цени възможността в българския храм не само да чуе и да общува на български език, но и по време на изповедта, която извира от дълбините на сърцето, да споделя най-съкровените си мисли, душевни терзания и преживявания.

Съпругата му Ривка-Елисавета произхожда от много вярващо нидерландско семейство в град Алмире, но с Божията помощ, след като се срещат с Асен и решават да създадат семейство, тя приема православието, венчават се в България и кръщават дъщеря си в православен храм. Младата жена разказва, че първоначално не е знаела абсолютно нищо за православната църква, но впоследствие научава от нейния съпруг, че тази Църква е много стара, че самият Христос я е основал. Избира православната църква именно по тази причина – защото си дава сметка, че протестантството е много по-ново движение. "Веднага щом влязох в Православната църква усетих нещо по-различно – в нея се усеща присъствието на Бог. Докато когато човек влезе в протестантска църква, вътре е празно, има само един кръст" – казва ни тя.

Ривка, която възприема при кръщението си името "Елисавета", в чест на св. преподобномъченица княгиня Елисавета Фьодоровна, казва, че няма да забрави как, когато влязла в църквата и чула хора да пее, я пронизало усещане за Божието присъствие: "Когато влизах в моята протестантска църква, там свиреше банда с барабани, със саксофон… и хората танцуваха. Докато в Православната църква има едно усещане за сакралност, за страхопочитание, едно смирение, което го нямаше в протестантската църква".

За Ривка Андонова първоначално всичко в православната църква е ново, непонятно, тайнствено – вероучението, ритуалите, Тайнствата. Когато научава от своя съпруг за Тайнството Евхаристия, ѝ е трудно да възприеме и разбере православното вероучение, че по време на светата Литургия хлябът и виното се претворяват в истински Тяло и Кръв Христови и причастявайки се с тях, християните стават едно цяло със Самия Христос. "В протестантската църква приемаме много неща директно и буквално, докато тук вярата извира от сърцето. Приемайки Тялото и Кръвта Христови, ти приемаш Христос в себе си и ставаш едно с Него" – казва тя.

Питаме я дали се чувства по-спокойна за детето си, като знае, че расте в православната църква? Чувства ли вярата като един вид ваксина, която предпазва и тях, и детето им от развалата в този секуларен свят?

"Да,  определено! – категорична е тя. – За мен е едно огромно успокоение, че моята дъщеря Магдалена расте в тази Църква. Това, което забелязвам е, че децата, които ходят в православния храм са много излъчват едно спокойствие. Да, разбира се, остават си деца, играят си, но за разлика от децата извън Църквата се усеща огромната разлика в това спокойствие, което те имат."

Ривка-Елисавета със задоволство забелязва, че тяхната малка дъщеричка Магдалена има особена връзка с Христос и, благодарение на иконите в църквата, тя Го отличава и когато види изображение на Господа, казва: "О, Иисус, Иисус!", прекръства се, иска да целуне кръста, да целуне иконите и подхожда с огромна любов към всичко в храма.

На Българската православна църковна община "Св. Паисий Хилендарски" в Хага са посветени първите две издания за 2026 година на подкаста "Мост на вярата" – очаквайте ги на страницата на Радио България на 30 януари и 27 февруари 2026 г.