По съседски: Събития с балкански адрес

Румънците в Украйна няма да могат да придобиват двойно гражданство

Нов украински закон за гражданството от 16 януари изключи Румъния от списъка на държавите, чиито граждани могат да имат и друго гражданство, наред с украинското, въпреки членството ѝ в ЕС и НАТО. Въпросният списък включва едва 5 държави – Германия, Полша, Чехия, САЩ и Канада. Решението предизвика остри реакции сред етническите румънци в Украйна и в Букурещ. Според румънската общественост, мярката застрашава диаспората. Изданието Libertatea излезе със заглавие "Румънската общност се чувства дискриминирана". Социалдемократите настояват румънското правителство и президентството да вземат отношение по темата. "След руснаците румънската общност е втората по численост и предвид безусловната подкрепа, която Румъния оказва на Украйна в настоящия конфликт, и предвид стотиците етнически румънци, загинали при изпълнение на служебния си дълг на руско-украинския фронт, беше естествено и очаквано Румъния да бъде включена в този списък", казва украинският адвокат от румънски произход Еуджен Пътраш пред Agerpres. В отговор на притесненията от Министерството на външните работи на Украйна уточняват, че законодателната промяна не касае лица, които към 16 януари 2026 г. вече имат украинско гражданство. Уточнява се, че в петте държави живее най-многобройна украинска диаспора, предаде digi24.ro.

10 500 молби за "Златна виза" в Гърция чакат да бъдат разгледани

31 000 чуждестранни граждани са получили гръцката т. нар. "Златна виза" от началото на действието на програмата през 2014 г. до края на 2025 г., а заедно с подновените общи визи те достигат към 39 000. "Златната виза" е за инвеститори от страни извън ЕС, като им предоставя петгодишно разрешение за пребиваване (включително за членовете на семейството им), което включва и свободно движение в рамките на ЕС. Броят на издадените визи достигна апогея си през 2023 г., в която тези визи получиха около 8000 души. Рязкото увеличаване на броя на молбите тогава беше продиктувано от предстоящо през 2024 г. увеличение на инвестиционните прагове. След този бум в търсенето към момента над 10 500 заявления все още чакат да бъдат разгледани, тъй като съответните органи не смогват, пише гръцкото издание Ta Nea.

Според Kathimerini чрез "Златна виза" в страната са постъпили минимум 8,89 млрд. евро. Програмата беше създадена от правителството на Андонис Самарас с цел привличане на инвестиции от чужбина във време, когато парите напускаха Гърция с бързи темпове, докато притокът беше незначителен. Първоначално беше установен минимален инвестиционен праг от 250 000 евро в недвижими имоти. Прагът постепенно се увеличи до 800 000 евро в Атина, Солун и острови с население над 3100 жители. В останалата част на Гърция от 2024 г. той е 400 000 евро.

Ta Nea отбелязва, че сред "инвеститорите в злато" най-многобройни са гражданите на Китай, следвани от тези на Турция, Ливан, Иран, Русия, Египет, Израел и Обединеното кралство.

Износът от Турция за балканските страни се е увеличил с 8,1%

Износът на Турция към балканските страни се е увеличил с 8,1% през 2025 година спрямо предходната година, достигайки 25,258 млрд. долара, съобщава Anadolu Ajansi. Според информация, предоставена на агенцията от Съвета на турските износители (TİM), Румъния е на първо място с износ на стойност около 7,9 млрд. долара, следвана от България (4,7 млрд. долара), Гърция (3,5 млрд.), Словения (3,2 млрд.) и Сърбия с (2,0 млрд.). Поради ситуацията на световния пазар Турция се стреми да засили икономическата си връзка със страните в непосредствена близост, коментира агенцията. Водещ сектор в износа за Балканите е индустриалният, като автомобилната промишленост се нарежда на първо място, следвана от химическата промишленост, металургия, електроника и електротехника, мебели, хартия.

Балканите са загубили 2500 км естествени реки през последните години

Хиляди километри реки на Балканите са били увредени през последните години поради увеличаването на малките електроцентрали и прекомерния добив на седименти, сочи доклад на неправителствените организации "Ривър Уоч" (River Watch) и "Юронатюр" (Euronatur), предаде БТА, позовавайки се на АФП. Докладът отбелязва, че Балканите притежават едни от най-чистите и диви реки в Европа, които са от решаващо значение за биоразнообразието на континента и са неговото "синьо сърце", като предупреждават, че този ценен ресурс е все по-застрашен от нарастването на инфраструктурните проекти в региона. Според доклад на двете организации от 2024 г. на Балканите има около 1 800 такива централи и над 3000 проекта за строителство на подобни обекти. През 2012 г. непокътнатите реки са представлявали 30% от водните течения в региона, докато през 2025 г. такива са вече едва 23%. Загубата на тези жизненоважни за опазването на околната среда реки е особено осезаема в Босна и Херцеговина и в Албания, се посочва в доклада.

Съставила: Миглена Иванова
Редактор: Иво Иванов