Розопроизводителите у нас – между битка с климата и нелоялни търговски практики

Маслодайната Rosa damascena е един от символите на България. Розовото масло, добивано от слънчевите цветни градини у нас открай време се слави като изключителен продукт с най-високо качество на световните пазари. По време на престижното берлинско изложение "Зелена седмица" обаче стана ясно, че добивът на маслодайна роза в България се е свил наполовина през 2025-а. Такава лоша година розопроизводството не помни поне от 30 години  назад.

Климатичните промени засягат в огромни размери родните розопроизводители – алармира председателят на Професионалната асоциация на розопроизводителите Петър Симеонов в интервю на Веселина Миланова.

"Последната година беше най-тежка. Топлата и мека зима и след това студената пролет направи така, че над 50% от насажденията измръзнаха", казва Петър Симеонов, който е собственик на розови градини и производител на био козметика със собствени етерични субстанции:

"Спасение от това не виждаме, но добивите могат да се повишат с наличието на вода за поливане. Добивът на вода чрез сондажи се оказва трудна задача за розопроизводителите – над половината от бранша отглежда рози в планински райони, а останалите са в полупланински райони, и сондажите се правят на дълбочина над 100 м, това е огромна инвестиция за всеки един розопроизводител. Държавата помага, ние не трябва да се оплакваме, но трябва да се направи нещо за напояването. И не само за розопроизводството, тук трябва да включим и бранш "зеленчуци и плодове", защото това ни липсва на пазара. Когато има измръзване, като миналогодишното, на нас ни трябва вода, за да може да възстановим загубените насаждения на 100%. В момента сама 1% от розовите полета имат напоителна система. Няма как розопроизводител с насаждения от 50 до 100 дка да си позволи инвестиция от 150 хил. евро за напояване. А това би вдигнало с 40 до 50% добива на рози за следващата година."

По последни данни на Професионалната асоциация, у нас се отглеждат около 60 хил. дка с рози, а максимум 30 хил. тона е добитият розов цвят от тях. Общият добив за миналата година е бил около 6 хил. тона. За сравнение, в периода от 2018 до 2020 г., от същи площи са добивани по 20 хил. тона. През 2024 г. добивът за последно е бил малко над 10 хил. тона. Но с всяка изминала година продукцията от българска роза намалява.

"Огромни площи от розовите полета вече са изоставени и по наши данни само за предходната година може би 30 – 40% от създадените розови масиви вече не се обработват" – посочва Петър Симеонов и добавя още за пречките пред бранша, свързани с нелоялна конкуренция:

"Много колеги се притесняват и от конкуренцията, че и у нас има голям внос на чуждо розово масло и то не малки количества – основно от Азербайджан и от Турция. Притеснява ни и износът на разсад – тенденция, която продължава за държави извън ЕС. По този начин розопроизводството се изнася извън територията на България. Например в Азербайджан нямат специалните изисквания, каквито има в ЕС – за торове и препарати за растителна защита. Освен това работната ръка тук е 10 пъти по-скъпо струваща от един берач на рози в Азербайджан. Накрая те излизат на пазара с много по-ниска себестойност на розовото масло от нашата."

Има фирми, които изнасят български разсад за държавата Азербайджан само за печалба, но става така, че после добитото масло се внася като азербайджанско розово масло у нас – изказва подозренията на розопроизводителите председателят на професионалната асоциация. Проблемът е, че няма проследяемост на този продукт – къде отива внесеното масло, в какво се влага и какъв продукт излиза накрая, дали е със знака "произведено в България", или пък е азербайджанска или турска продукция.

Що се отнася до другите локални проблеми, свързани с липсата на работна ръка, инвестициите в торове и препарати и достъпа до участие в специализирани изложения, те остават извън полезрението на днешния ни разговор. И дано някой ден, ако се възстановят пустеещите площи с този красив символ на България, дойде ред да говорим и за по-малките и по-локални проблеми на родното розопроизводство.

Интервю: Веселина Миланова
Текст: Гергана Манчева