В деня на православния светец Трифон се преплитат стари обичаи и поверия

Трифоновден е православен празник в чест на Свети Трифон. Отбелязва се от Българската православна църква на 1 февруари по нов стил. Във фолклорния календар е осмислен като цикъл от 3 последователни дни, наречени Трифунци — 1, 2 и 3 февруари.

Наречен от народа ни Трифон Зарезан, празникът се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Някои хора го празнуват на 1 февруари (с религиозния празник), а повечето – на 14 февруари, когато е бил Трифоновден по стар стил. В етнографските изследвания образът на светеца се сравнява с образите на старите богове Дионисий, Сабазий, Бакхус и др.

Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той присъства в православния календар като празник, свързан със смяната на сезоните от зима към пролет. Период, в който се провеждат карнавалните игри, свързани със събуждането и възвръщането към живот на природата и божествата, от които зависи да е плодородна годината. В сръбски ръкопис от XVI-XVII век се казва, че против насекоми по ниви и лозя на празника трябва да се запалят кандилата и посевите да се поръсят със светена вода, като се чете молитва на Св. Трифон.

Българската фолклорна традиция изисква на този ден мъжете да отидат с бъклица червено вино и обреден хляб на лозето. Лозите се зарязват и се поливат с виното. Обредната храна за лозето включва питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, сирене, сланина; туршия, луканка и др.