Живот БГ

Новина

По съседски: Събития с балкански адрес

петък, 30 януари 2026, 10:05

Анте Шушняр

Анте Шушняр

СНИМКА: jutarnji.hr

Размер на шрифта

Хърватски терминал предлага газова алтернатива на Сърбия и Босна Херцеговина

"Хърватия планира да изгради 15-километрова газова връзка със Сърбия, която да осигури достъп на сръбската газова система до терминала за втечнен природен газ (LNG) на остров Крък", каза хърватският министър на икономиката Анте Шушняр на енергийна конференция, организирана от вестник Jutarnji list. Шушняр посочи, че Белград вече е изразил интерес за достъп до втечнен газ от САЩ по проекта.

Междувременно Босна и Херцеговина прие писмо за намерение от американската компания AAFS Infrastructure and Energy да изгради за 200 000 млн. долара газопровода "Южна интерконекторна връзка". Тръбата ще е алтернатива на "Турски поток". Строителството е планирано да започне през 2026 г., съобщават N1 и kix.ba. Новият газопровод ще свърже Босна и Херцеговина с терминала за втечнен природен газ (LNG) на хърватския остров Крък.

СНИМКА: romaniajournal.ro

Пентагонът изпраща танкове "Ейбрамс" в Румъния

САЩ ще разположат американски войници с танкове "Ейбрамс" в Румъния, съобщи началникът на Генералния щаб на страната ген. Георгица Влад пред държавната телевизия TVT INFO.

Отрядът, който ще пристигне в Румъния, е част от американското присъствие в региона, което се осъществява на ротационен принцип и не представлява увеличение на броя на войниците. Танковете "Ейбрамс" са основните бронирани машини в американската армия и са считани за едни от най-модерните в света. Румъния е в процес на закупуване на 54 от тези машини.

През октомври 2025 г. Пентагонът обяви, че ще ограничи военното си присъствие в Румъния, като изтегли батальон от ротационната бригада в югоизточния фланг на НАТО, но ще остави около 3500 войници в страната.

СНИМКА: Facebook /Aleksandar Vučić

МОЛ придоби собствеността на единствената сръбска петролна рафинерия

Сръбският президент Александър Вучич заяви, че унгарската петролна компания МОЛ придобива руският мажоритарен дял от 56% в сръбската петролна компания НИС на цена между 900 млн. и 1 млрд. евро. "Имахме готови 2 млрд. евро за плащане. Дори да платим повече от това", заяви  Вучич пред телевизия Blic. Вучич добави, че "лесно си обяснява" защо руският дял в НИС не е бил предложен на Сърбия, но че не е искал да го заяви публично, за да не застраши "интересите на държавата". "За мен тези причини са ясни и недвусмислени, но дали са приемливи е друг въпрос. Но някак си не можем да ги наречем точно приятелски", каза той.

Рафинерията на НИС в Панчево затвори в края на 2025 г. поради мажоритарната руска собственост и Белград се принуди да намери нов купувач, за да отпаднат санкциите на САЩ срещу НИС и рафинерията отново да заработи.

Кириакос Мицотакис

СНИМКА: ЕПА/БГНЕС

Гърците от чужбина ще могат да гласуват по пощата

Атина готви закон, който ще позволи на гърците в чужбина да гласуват по пощата на национални избори, съобщи вестник Kathimerini. Гърците зад граница ще имат специален мандатен район с трима депутати на диаспората в 300-местния парламент. Реформата идва две години след въвеждането на гласуване по пощата на изборите за Европарламент.

Премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че ако промяната бъде одобрена, тя ще е в сила на следващия парламентарен вот през 2027 г. "Това ще обедини милионите гърци в чужбина с родината. Би било много полезно австралийският кандидат да се конкурира с американския кандидат и ще е стимул за гърците в чужбина да гласуват", изтъкна той.

Вносителите подчертават, че сънародниците им ще могат да гласуват от мястото си на пребиваване, вместо да изминават дълги разстояния до урните. Гласуването по пощата за парламентарен вот обаче ще бъде разрешено само за избирателите в чужбина.


Екрем Имамоглу

СНИМКА: euronews.bg

Кметовете от мрежата В40 искат свобода за Екрем Имамоглу и Ерион Велиай

Кметовете на общините от Мрежата на балканските градове B40 подписаха съвместно писмо в подкрепа на арестуваните кметове на Истанбул Екрем Имамоглу и на Тирана Ерион Велиай, съобщи euronews.al. Подписалите се позовават на доклад на Венецианската комисия от октомври 2025 г. и на Европейската конвенция за правата на човека, където се подчертава, че арестът трябва да е крайна мярка, а не средство за възпрепятстване на мандата по политически причини, отбелязва порталът. Те подчертават, че не искат имунитет за двамата кметове, нито коментират същността на обвиненията, вината или невинността на арестуваните и допълват, че призивът им е "принципен и в съответствие с евростандартите". Арестите подкопават волята на избирателите и са пряка заплаха за местните демокрации", се посочва в писмото.

Съставил: Иво Иванов