Български граждани в Турция настояват за по-активно участие в политиката

Ограничаването на броя на избирателните секции в държави извън ЕС се очертава като най-съществената промяна в Избирателния кодекс, която ще се отрази пряко върху възможността на стотици български граждани да упражнят правото си на вот в предсрочните парламентарни избори напролет. Днес Парламентарната комисия по правни и конституционни въпроси прие и на второ четене поправката, предложена от партия "Възраждане". Така в държавите, които не са членки на Европейския съюз, ще може да бъдат разкрити максимум 20 изборни секции извън дипломатическите и консулските мисии. Това ще предизвика огромни затруднения – хората ще трябва да се придвижват на огромни разстояния, а пред секциите ще има струпване на граждани, чакане с часове и евентуално невъзможност да се осъществи правото на глас – поясни пред Радио България изборният доброволец от Великобритания Бернард Конфортов. Великобритания е една от държавите, засегнати от това решение на депутатите, но то се отнася и до други страни с големи български диаспори, като САЩ, Канада, Турция и пр. За сравнение, на последния парламентарен вот, през октомври 2024 година, в Обединеното кралство и Северна Ирландия имаше 112 секции, в САЩ – 53, в Канада – 15, а в Турция – 168.

"Ограниченията за разкриване на не повече от 20 секции ще ударят директно избирателите и ще ограничат техния вот" – категорични са представителите на две от най-силните организации на български граждани в Турция – "Балгьоч" и "Бултюрк". От години двете сдружения настояват за по-активно участие в българската политика – информира Валя Апостлова от БНР Кърджали.

"По някакъв начин българският парламент и българските институции опитват  да взимат правото на глас на определени български граждани, най-вече става дума за българските граждани, които живеят в Турция. Това никак не може да се приеме – казва Кенан Йозгюр, представител на "Балгьоч" в Измир в разговор с Нахит Догу. – Никак не е справедливо. Обидени и отчаяниса хората, защото казват, че това е поредната дискриминация от българската държава срещу гражданите, които в момента живеят в Турция. Нали знаете, след 1984-85 година се смениха насилствено имената, след това са изгонени в Турция. Сега същият манталитет, същото лошо нещо, същата дискриминация продължава." 

• На първо четене в зала: До 20 секции изборни в страни извън

По-краен е Рафет Улутюрк от изселническото дружество "Бултюрк". Според него решението за по-малко секции, освен че не позволява на изселниците да гласуват, но отново им показва, че са "втора ръка" граждани: 

"Българските граждани в чужбина не могат да бъдат третирани като неудобен фактор в изборния процес. Предложението е безпринципно, необосновано и лишено от каквато и да е реална техническа или организационна логика. Внася се в навечерието на избори и поражда напълно основателни съмнения за скрити политически мотиви. Вместо да улеснява участието в изборите, държавата съзнателно въвежда пречки, които ще доведат до хаос, или дълги опашки и практическо лишаване от правото на глас. В държави като Великобритания, САЩ и Канада българските общности са многобройни, географски разпръснати и често се намират на стотици километри от дипломатическите мисии."

Това важи за Турция и ограничаването до едва 20 избирателни секции означава хиляди граждани да бъдат принудени да пътуват с часове, а в немалко случаи изобщо да не успеят да гласуват – допълва Улутюрк:

"Категорично отхвърляме внушенията, че тези мерки са свързани с контрол или гарантиране на законност. Не съществуват доказателства, че изборният процес в държавите извън Европейския съюз е компрометиран, или че изисква специални рестрикции. За всички е очевидно, че действителната цел на тези промени е ограничаване на вота на българските граждани в Турция, прикрито зад формални и привидно неутрални аргументи."

Според двамата събеседници все още българските избиратели в Турция се лутат в заплетения политически сюжет у нас. В България текат процеси, които объркват хората, а в допълнение – липсата на представители с турски имена в изпълнителната власт отблъсква електората, твърдят от изселническите дружества. Така се стига до ниска избирателна активност и недоверие в партиите. Разделението на ДПС, появата на нови политически формати, оставката на президента Румен Радев – всичко това ще повлие на изборните нагласи в Турция.

"Традиционно винаги сме гласували за ДПС", казва Кенан Йозгюр и прогнозира ниска избирателна активност на предстоящия предсрочен вот напролет:

"Защото хората вече са отчаяни и нямат надежда да се оправят някакви неща. Ако няма силни представители от изселниците от Турция, които да кандидатстват в предстоящите избори, избирателната активност ще бъде още по-ниска."

"Днес има една ясна истина – без да се вземат предвид българските турци и без те да бъдат признати като равноправни граждани, е невъзможно да се постигне самостоятелно управление. 35 години сигурно стигат да се види това. Турците не са временен фактор в тази страна, а историческа, културна и демографска реалност, въпреки че те често биват възприемани единствено като резервоар от гласове или като общност, заключена в рамките на една единствена партия" – допълва Рафет Улутюрк.

След оставката на президента Румен Радев, избирателите в Турция очакват той да влезе в активната политика и не изключват негови представители да проведат среща с българските изселници в Турция. Според двамата събеседници оставката на Радев не е край на една епоха – тя прави видим политическия възел, който не се изчерпва със служебните правителства. Ако иска подкрепа от Турция тази евентуална нова формация на Румен Радев следва да се съобрази с исканията на изселниците ни.

"Ако Радев или новата политическа линия, която той би могъл да представлява, действително търсят трайно решение, гледната точка трябва да бъде коренно промерена. Пътят е ясен – Румен Радев трябва пряко да привлече до себе си уважавани български турци, които досега не са били част от активната партийна политика, които да имат не символично участие, а реални правомощия. Най-важният въпрос след доставката на Румен Радев е следният: търси ли България просто нови избори или най-сетне ще се осмели да постигне истинско обществено помирение?" – посочи Рафет Улутюрк

Ако Румен Радев даде шанс на личности от Турция, от региона на Кърджали и други големи градове, да влязат в листите на челни позиции, т.е. да имат реален шанс, то тогава може да има подкрепа от страна на българските турци, смята Кенан Йозгюр:

"Повярвайте ми, който дава шанс на нашите хора, ще получава подкрепа. Иначе не ми се вярва да стане нещо" – казва той в репортаж по темата на Валя Апостолова и Нахит Догу от БНР Кърджали. 

• 20 избирателни секции в страни извън ЕС и на второ четене в правната комисия