Дефибрилатори на публични места – шанс за спасяване на човешки животи

Приети поправки в Закона за здравето позволяват разполагането на дефибрилатори на публични места и използването им в случай на инцидент, който налага оказване на първа помощ. Тази важна крачка по пътя към една по-сигурна среда и грижа за общественото здраве, беше направена по предложение на двама народни представители – д-р Костадин Ангелов от ГЕРБ и д-р Александър Симидчиев от ПП–ДБ, и получи подкрепа от всички партии в пленарната зала. България изоставаше от останалите държави в ЕС, в голяма част от които такава регулация има, а по този начин се възпрепятстваше и възможността да бъдат спасени хора – поясни пред Радио България д-р Александър Симидчиев:

"Автоматичните външни дефибрилатори са средство за подпомагане при внезапна сърдечна смърт, когато тя се дължи на т.нар. камерна фибрилация. 50% от хората, изпаднали в такова състояние, могат да бъдат спасени, но единствено ако това се извърши в първите десетина минути, тъй като за всяка минута без кръвоснабдяване човек губи 10% от шансовете да бъде възстановен."

Целият този протокол от действия е част от т.нар. първа помощ, до идването на медицинския екип, която по-често се предоставя от хора, които не са медици. Обикновено тя включва външен сърдечен масаж и обдишване, но в случай на нарушение на сърдечния ритъм и камерна фибрилация която кара сърцето да не работи, се налага извършването на дефибрилация.

"Поставят се два електрода на гръдния кош, те преценяват дали има това състояние или не и се задействат само в случаите, когато има такова състояние. Обозначено е с картинки как и къде се поставят те върху гръдния кош, уредите говорят на български език, със спокоен глас какво трябва да се направи и дори, някои от тях, имат акустичен метроном, който показва с каква честота трябва да правим индиректния сърдечен масаж" – разяснява лекарят.

Важно е хората да знаят и да не се притесняват да използват такива уреди, което може да се случи след широкомащабна информационна кампания. Народният представител уверява, че апаратите са лицензирани за използване от необучени хора и че рисковете от употребата им са намалени до 0%. Затова хората могат да ги използват без да се страхуват, че при фатален край, някой може да потърси отговорност от тях за неправомерно оказана първа помощ.

"Закупуването на дефибрилатори от физически лица е възможно, но не е необходимо. Цената им варира между 700 и 2000 евро, според това дали са полуавтоматични или автоматични. Полуавтоматичните изискват човек да натисне едно бутонче, за да се получи дефибрилацията, докато автоматичните я правят сами."

Местата, на които ще бъдат разположени уредите, ще се определят с наредба от министъра на здравеопазването – обикновено на локации, където се събират много хора. Това ще позволи равномерното разполагане на дефибрилаторите по цялата територия на България, за да спасяват максимален брой хора с такива спешни здравни състояния.

Според д-р Симидчиев в този списък трябва да се включат метростанциите, а също и стадионите, тъй като там се събират много хора, а и е имало случаи на спортисти, изпадали в камерна фибрилация и наличието на такъв апарат е животоспасяващо. Лична инициатива на депутата е и поставянето на дефибрилатори на входовете на Народното събрание.

"Когато има масово събиране на хора, може да се стигне до подобен случай и ако няма подобен апарат наблизо, да не може да им се помогне. Имахме такъв инцидент преди няколко месеца, когато по време на един протест загина полицай. Ако тогава имахме такъв апарат, шансът да бъде спасен беше 50%."

Една от целите на законопроекта, предложен от д-р Симидчиев и д-р Ангелов е била да се дефинира понятието първа помощ и да се направи разграничение от спешната помощ. Ключовата разлика е, че първата помощ се предоставя в условия на спешност, но от необучени хора и тя трябва да е много ограничена по мащаб, за да не се предизвика вреда – пояснява д-р Симидчиев.

"Първата помощ обаче е много ценна, защото тя е в първите минути, когато имаме шансове да спасим човек. Но тази долекарска помощ трябва да бъде добре описана, за да не предизвика рискове. И това беше притеснението на Министерството на здравеопазването, които изискаха тази точка да отпадне от законопроекта. Но, според мен, веднага щом видят, че външните дефибрилатори могат да бъдат прилагани безопасно от хора без специално обучение, ще разберат, че разширяването и дефинирането на т.нар. първа помощ е много ценно нещо, за да може хората, които искат да помогнат, да имат това право, без да се търси отговорност от тях при неблагополучие."

Българският червен кръст е организацията която систематично провежда обучение за първа помощ. Според д-р Симидчиев, обучение по първа помощ е възможно да се провежда и в училище, в рамките на часове по здраве, които биха могли да бъдат въведени в програмата на учениците.

"Винаги сме предлагали да има такива, но програмата на МОН е доста тежка и за да се включи нещо ново, трябва да отпадне нещо старо и проблемът е какво да отпадне…. Въпреки това може би най-голямото нещо, което можем да направим за общественото здраве, е да го обединим с образованието, защото всички проблеми, свързани с храненето, спорта и превенцията на вредните навици, може да бъдат решени в образователната, а не в системата на здравеопазването" – убеден е народният представител.