Църковен календар – 28 февруари 2026 г.

В съботния ден на първата седмица на Великия пост възпоменаваме едно чудо на св. великомъченик Теодор Тирон, случило се 50 години след смъртта му. Тогава гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да се опитва да върне империята на св. цар Константин Велики към езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, императорът решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна.

Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и така да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но Бог, Който промисля за своите чеда, изпратил своя верен раб св. Теодор Тирон да извести Цариградския Архиепископ Евдоксий за наредбата на Юлиан Отстъпник, като му поръчал да съобщи на верните – през тази седмица да не ядат никаква храна купена от пазара, а да си приготвят коливо (варено  жито с мед) и то да им бъде храната.

Оттогава, за благодарност, на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя по време на богослужението в храма. Обикновено на този ден християните се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, които ги подкрепят в духовната борба на Великия пост.

На 28 февруари Православната църква почита и преподобни Василий изповедник и света мъченица Кирана Солунска.

Свети Василий живял през царуването на иконобореца Лъв Трети Исаврянин. Като оставил света с неговите съблазни, той постъпил в манастир и добродетелно водил монашеско житие.

Когато настанало гонение срещу почитащите светите икони, свети Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова той бил задържан и бил предаден на мъчения. Въпреки това продължавал да отхвърля еретическото учение на иконоборците и заедно със свети Прокопий отстоявал истината. Измъчвали го и го държали в тъмница до смъртта на нечестивия цар.

След смъртта на императора преподобният Василий бил пуснат заедно със свети Прокопий и с другите изповедници и живял, както и преди, в постнически трудове. Обърнал мнозина към православната вяра и ги наставлявал в добродетелното житие. След няколко години богоугоден живот той се сподобил с блажена кончина и с молитва, благодарност и неизказана радост отишъл при Господа, Когото възлюбил от ранното си детство.

Света Кирана (Керана) е родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Ависона, в семейството на благочестиви християни. Била стройна и красива девойка и я харесал някакъв еничарин, чиновник, събиращ десятък. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл с банда еничари. Отвел я в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра.

Кирана не приела нито да се омъжи за насилника, нито исляма, затова била окована във вериги и хвърлена в затвора. Комендантът на крепостта разрешил на еничарите да влизат при Кирана и да я измъчват както си искат.

След една седмица мъчения, на седмия ден (28 февруари 1751 г.) тя издъхнала. И тогава станало чудо – "...блесна голяма светлина в затвора, слезе отгоре от покрива като светкавица, която обкръжи тялото на мъченицата, разля се по целия затвор и го освети, като да беше влязло вътре цяло слънце. Беше тогава четвъртият или петият час на нощта (т. е. 10-11 часа през нощта)".

На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата. Погребали я вън от града, в тамошните християнски гробища. Дрехите ѝ били разделени между вярващите като светини.

По-късно неизвестен книжовник съставил житието ѝ на гръцки език.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник"

Озвучила: Дарина Григорова