Асен Овчаров, който положи основите на българския джаз

Асен Овчаров – ключова фигура в българската музикална история, е един от първите наши музиканти, изкушени от джаза. Приносът му за развитието на популярната музика у нас е безценен. Наричан "баща" и "родоначалник" на българския джаз, той заема централно място в историята на съвременната ни култура с дейността си като ръководител на джазови формации, автор на аранжименти и педагог.

Впечатляващата му кариера започва с основаването на първите български джазови оркестри през 30-те години на XX век и пионерската дейност като организатор и диригент до всеотдайната му работа като преподавател в Музикалното училище в Пловдив. С яркия си талант и богата ерудиция той култивира вкусове и естетически ориентации, въвеждайки българската аудитория в изкуството на джаза. Ролята му за развитието на жанра в България е изключителна. В последните две десетилетия от живота си Овчаров става жертва на жестоки репресии, произтекли от политическата конюнктура след края на 40-те години на ХХ век, когато джазът се оказва извън легитимните музикални течения. Въпреки това до края на дните си той остава верен на този мистериозен, елегантен и неустоим жанр.

Роден в Харманли през 1906 г., Асен Овчаров известно време учи химия в Софийския университет, но не завършва, защото решава, че музиката е призванието му. Негов преподавател по пиано е именитият професор Андрей Стоянов – брат на композитора Веселин Стоянов. Кариерата му започва като пианист в оркестрите на изтъкнатия диригент Борис Левиев. През 1932 г. Асен Овчаров е първият джаз музикант, свирил на живо пред микрофоните на "Родно радио". Година по-късно той е в основата на създаването на професионална организация на джазовите състави, които учредяват "Джаз оркестрал клуб" с председател Борис Левиев. Но най-важна е решителната крачка на Овчаров да издигне джаза от ресторантско-кабаретното му битие до художествено явление на концертния подиум. Твърди се, че първият български джазов оркестър е създаден през 1937 г. и това е прочутият "Джаз Овчаров". Преди около две десетилетия в интервю за БНР обаче музикалният критик Владимир Гаджев заявява:

"Джазов радиооркестър, който ще рече и танцов радиооркестър, се създава по инициатива на Димитър Ненов през 1936 година. У нас е залегнало и е добило гражданственост впечатлението, че едва ли не първият оркестър е създаден през 1960 г. – има се предвид Биг бендът. Не – първият оркестър е създаден през 1936-а… Всъщност първият реален лидер и музикант, който участва в създаването на българския джаз – това е Асен Овчаров, чиято 100-годишнина мина почти незабелязано миналата (2006-а – бел. авт.) година, като изключим един малък ръчно написан некролог, залепен до официалния вход на зала "България" – пълен с грешки, но това означава, че индивидуалната памет все още е жива и подава някакви знаци, а и напомня за някои твърде много неизпълнени дългове на нашата историография, културология и, разбира се, музикология".  

През 1936-1937 г. Асен Овчаров създава огромен брой аранжименти за сформиран лично от него състав, в който свирят саксофонистите Божидар Сакеларев, Нико Нисимов, Леон Алфаса, тромпетистът Стефан Кованов, барабанистът Давид Ашкенази и известният като Сашо Сладура Александър Николов – цигулка и контрабас. Първият официален концерт на големия биг бенд с името "Джаз Овчаров" е представен през 1938 г. в кинотеатър "Роял" (днес там е Театър "Българска армия"). Успехът е огромен, присъстват и чужди импресарии, които дори предлагат договор на оркестъра за голямо турне в Южна Америка. Според Владимир Гаджев са направени снимки, рекламни материали и всичко, необходимо за предварителната рекламна кампания на турнето, което не се реализира – вероятно заради неприемливи финансови условия.

В годините на Втората световна война джазът става все по-популярен в България. През 1941 г. в Градското казино (днес Софийска градска художествена галерия) се открива вариете и организаторът – оперетният артист Ангел Сладкаров, наема "Джаз Овчаров" за основен оркестър. Тогава в програмите участват легендарните днес певици, известни като "Трите Ел" - Лени Вълкова, Люси Найденова и много младата Леа Иванова. Но назрява и конфликт с Божидар Сакеларев, който през 1944 г. се отделя с част от музикантите и тръгва из страната с нов състав, наречен "Джазът на оптимистите" – подобно на няколкото едноименни европейски оркестри. След войната  музикалният живот в столицата се възстановява. Двата най-известни ансамбъла - "Джаз Овчаров" и "Джазът на оптимистите", се редуват с концертни програми в сграда на булевард "Цар Освободител".

В интервю за БНР от 2002 г. изтъкнатият саксофонист, кларинетист и диригент Димитър Ганев – един от създателите на Биг бенда на БНР и основател на оркестър "Балкантон", си спомня как е бил поканен в състава на Овчаров, когото нарича "изключително колоритна и трудоспособна личност".

Предложена му е позицията първи алт саксофонист, а сред колегите му са Бенцион Елиезер, Никола Дирециан, Антон Казаков, Стефан Кованов, Сашо Паскалев, Георги Марков, Борис Балтаков, Петър Петров. "Това беше един прекрасен, наистина джазов оркестър, който имаше голям успех в мястото, където свирехме - бар "София" – спомня си Ганев и твърди, че интересът към изявите им е бил много голям. В същото интервю той свидетелства за един от уникалните таланти на Асен Овчаров – способността да нотира цели партитури по слух: "По това време в София даваха един американски филм – "Снежният рай" (в оригинал - Sun Valley Serenade - бел. авт.). И Асен Овчаров отиваше след работа, което значи в 4 часа сутринта, отиваше в киното и му пускаха филма, за да заснеме на партитура всичките мелодии - всички песни, които се изпълняваха от Оркестъра на Глен Милър. На другия ден ние започвахме репетиции и какво беше нашето удоволствие, когато трябваше да свирим тези пиеси, които свиреше Оркестърът на Глен Милър!"

Непознатата днес практика – нотиране по слух и разписване на щимовете за отделните инструменти и високите художествени критерии на Овчаров му носят прякора "Кучето" – заради налаганите дълги репетиции, докато пиесата не зазвучи така, както я иска лидерът.

През 1948 г. е формиран сборен биг бенд с пълни секции – първият в страната. Новата формация изнася първия си концерт в съветския Дом на офицера, но репресиите на тоталитарния режим не закъсняват. Асен Овчаров е сред първите жертви: през 1949 г. е арестуван и обвинен в шпионаж в полза на САЩ и Великобритания. Той наистина е посещавал техните мисии, но с единствената цел да си набави оригинален нотен материал... Сред абсурдните обвинения фигурира и това, че се опитал да "джазира" и да "окарикатури" мелодията на "Интернационала" - международния пролетарски химн, който е официален химн на Съветския Съюз от 1922 до 1944 г. "Джаз Овчаров" се разпада. Основателят му прекарва години в затвора и концентрационния лагер в Белене. Следва интерниране в Пловдив. Там Овчаров преподава акордеон в Музикалното  училище, става диригент на Ансамбъла за песни и танци при Радио Пловдив. После отново събира биг бенд – този път от много млади музиканти, някои от които по-късно участват в знаменития състав "Бели, зелени и червени" на Веселин Николов. Научил новината за новия ансамбъл на Асен Овчаров, Димитър Ганев предлага на възрастния си колега да пише аранжименти за оркестър "Балкантон". Овчаров приема, но здравето му е твърде влошено и той не успява да се завърне в София. Отива си в Пловдив през 1972 г. На  24 май 2001-ва получава посмъртно почетна награда от Министерството на културата на Република България. Въпреки всички несгоди и премеждия, големият български музикант Асен Овчаров съхранява своята отдаденост към любимия жанр и успява трайно да го впише в културния облик на страната ни.