Над 300 археологически находки от сезон 2025 г. са представени в София

По повод 14 февруари – Ден на българската археология – за 19-а поредна година Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (БАН), и още 19 музея в страната представят традиционната експозиция "Българска археология". Тя показва най-значимите резултати от археологическите проучвания за сезон 2025 г.

Хронологически експонатите са от праисторията до късното средновековие. Находките са от знаковите праисторически селищни могили като Провадия и Юнаците, от античните Рациария, Ескус, Димум и Хераклея Синтика, през средновековните столици Плиска, Търново и Калиакра, но и от непознати за публиката места, свързани с различни спасителни проучвания.

"Малко или много пространството е ограничено и не може да се представи всичко – заяви при представянето доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН. – От друга страна си даваме винаги сметка, че от края на предходния сезон са изтекли само 2 месеца и музейните работници, фондовиците, реставраторите не могат да свършат за този кратък период от време, толкова много работа, че да видим всичко, което би ни се искало и което си заслужава като хубава експозиционна стойност и важно съдържание по отношение на новото, което сме научили за културно-историческо наследство през изминалата година." 

Повече от 300 артефакта от 31 места в страната могат да бъдат разгледани в Националния археологически музей в София до 7 юни.

"Сред акцентите на изложбата е един стъклен ритон във формата на рог на изобилието, изключителна рядка находка, с добре запазени останки и също много много добре реставрирани, тъй като не е намерен цял – разказа доц. д-р Камен Бояджиев. – Бих казал, че е твърде сериозно предизвикателство от реставраторска гледна точка. Но въпреки неголемите срокове може да го видите днес готов изложен в експозицията", допълва ученият.

Макар и намерен в невзрачен контекст, край пещи за топене на желязо и близо до римски жертвени ями, стъкленият рог от района на варненското с. Блъсково е рядкост дори за римския свят в Европа.

"Най-вероятно е от късно римския период, когато започват великите преселения на народите, нападенията на готите, но във всеки случай този предмет е внос в Тракия – поясни за Радио България доц. д-р Гергана Кабакчиева. – Стъклен ритон тука нямаме, нито един фрагмент до този момент. Това ме навежда на мисълта, че най-вероятно този ритон произхожда от работилниците на Кьолн, който до края на IV-ти век и по-късно остава един от най-големите и до най-късно съществували центрове на стъклопроизводство в Западна Европа."

Като археолог от Националния археологически институт доц. Гергана Кабакчиева системно проучва римския лимес по българския бряг на Дунав. През археологическия сезон на 2025-а тя и нейният екип са продължили изследването на императорския дворец в Улпия Ескус, където през лятото на 328 г. император Константин Велики отсяда в столицата на Долна Дакия, за да открие нов мост над река Дунав. При проучването на крепостта Димум на брега при Белене, археолозите откриват странен предмет, който в началото мислят за свирка от рог.

"Предната част на този рог е оформена като глава на крокодил. Години наред търсим наименованието на войсковата част, която е стационирала в Димум – този античен кастел на долен Дунав. Известни досега податки ни дава част от един печат, където са запазени 3 букви. Само sol се чете, което се разчита от епиграфите "солензиум" (solensium), тоест "слънчевата". Някаква войскова част явно е дошла от по-топлите земи и тази находка, която намерихме през 2025 г. според мен можем да свържем действително с тази информация, която носи", казва доц. Кабакчиева. 

През 2025 г. два месеца са продължили проучванията в Националния археологически и природен резерват "Калиакра". На скалния черноморски нос вече е открито категорично доказателство за трайно селище още от Първото българско царство, разказва д-р Филип Петрунов.

"През тези 2 месеца събрахме над 400 предмета от злато, сребро, бронз и олово. Може би най-представителните в момента са част от 19-ата изложба "Българска археология" на Националния археологически институт.

Сред тях трябва да откроим една римска статуетка на Фортуна с рог на изобилието, материали от Първото българско царство, пръстени с пентаграм и орле и две оловни ампули – котруви, които са използвани за съхранение на свето миро, пренасяно от богомолците от светите земи, както и материалите от ХIV в.

От тях имаме един прекрасен медальон с надпис, два комплекта златни наушници и една диадема, изработена от позлатени медни пластини, доста луксозни", разказа археологът за Радио България.

Снимки: Иво Иванов, НАИМ-БАН, БТА, БГНЕС