"Крадец на мигове" – Петя Петрова между четката и обектива

Далеч от родината, но по-близо до нея от всякога – така преминава пътят на Петя Петрова. Вече четвърт век тя живее в Германия, но в картините и обектива ѝ продължават да оживяват красотата на българката, магията на народните носии и пулсът на българския фолклор. За нея изкуството не е просто вдъхновение, а начин да съхрани и предаде частица от България на следващите поколения.

Петя Петрова е завършила живопис във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Преди да замине за Аахен, Германия, където живее вече 25 години, е работила като учител по рисуване в три гимназии в родния й град Горна Оряховица. По стечение на обстоятелствата през 2000 г. Петя остава без работа и решава да търси професионална реализация в чужбина, въпреки че винаги е била силно свързана с корена. "Избрах Германия, защото мислех, че там мечтите се сбъдват от раз. Е, не е точно така" – казва днес нашата сънародничка. В Германия работи в сферата на социалните дейности. Душата й обаче е отдадена на рисуването и фотографията. Петя рисува всеки ден, предимно вечерно време, за разтуха от натовареното ежедневие. Разказва, че в чужбина преоткрила за себе си България като източник на красота и вдъхновение. Обича да рисува българки, облечени в автентични народни носии. Може би затова картините й напомнят на един от най-големите български художници - Владимир Димитров-Майстора.

"Рисувам картини посветени на българския фолклор – красотата на българката, нашите носии, обичаи и всичко свързано с България. Известно време моята племенница беше любимият ми модел, защото по моите представи тя отговаря на идеала за българка не само през миналия век, но и сега. В момента има едно мило момиче, което е последната ми муза. Тя танцува в нашата танцова група в Аахен...Всеки българин, независимо къде се намира, не бива да забравя корените си. Една картина остава за дълго време и затова, рисувайки, се опитвам да пресъздам и да завещая на следващите поколения една частица от България."

Петя Петрова е правила изложби и в България, и в чужбина. Тя е първата българка, допусната да представи своите картини в една от сградите на Европейския парламент в Брюксел.

Освен рисуването, другата голяма нейна страст е фотографията. Разказва, че по снимането се запалила още като дете.

"Бях в началното училище, когато баща ми реши усилено да се занимава с фотография. Обзаведе мазето като фотолаборатория. Когато за първи път пристъпих това място, което приличаше на фотозала, ме грабна самата идея да обработвам снимките си. Навремето това беше много трудно нещо", спомня си Петя.

До днес пази ярък спомена за първия фотоапарат, който попаднал в ръцете й – един стар "Зенит".

"Това беше татковият фотоапарат, с който той много се гордееше. Става ми забавно като спомням, защото тогава нищо не разбирах, но имах голямо желание да се науча да снимам. Впоследствие се оказа, че сбъднах една моя детска мечта – да се занимавам с фотография."

Петя Петрова разказва, че много обича да снима движещи се обекти, хора и животни. Сама си организира фотоекскурзии до места интересни места, които ѝ предоставят възможност да развихри творческото си въображение.

"Обичам да снимам всичко, което засяга движението. Много обичам да снимам коне. Дори в портретите се опитвам да вмъкна движение. Когато снимам хора, гледам да изразяват някакво движение, не само емоция....Последните години се отказах от организирани екскурзии. Правя си фотоекскурзии. Сама си подготвям маршрутите. Изчислявам за колко време може да се стигне до някаква местност или интересно място, за да съм там в точния час и да уловя светлината, която е най-важна за фотографията", казва Петрова.

Какво й дава фотографията като емоция и усещания?

"Фотографията – това е съпричастност и удоволствие, да уловиш правилния момент, под правилния ъгъл, с достатъчна изразителност. Това доставя същото удовлетворение, както да нарисуваш една картина. Двете неща не могат много да се сравняват, защото са различни, но удоволствието е голямо"

Дали двете страсти – рисуването и фотографията се конкурират за оскъдното свободно време на Петя Петрова?

"Понякога съм пред "Шекспировата дилема" – фотография или живопис. В такива моменти се сещам за думите на мой приятел художник, който казва, че ние на първо място сме художници. И аз се опитвам по скоро да рисувам, отколкото да снимам, въпреки че и двете неща ми доставят голямо удоволствие."

През тези 25 години в Германия, Петя не спира да копнее за България. Затова и фолклорът ни е широко застъпен в нейното творчество. Обича да посещава фестивалите в България, защото там освен емоциите и цветовете са много наситени. А това е благодат за фотографа.

"Точно фестивалите са мястото, където емоциите и цветовете са много концентрирани. Там има възможност фотографът да надникне зад кулисите на едно представление на музикални или танцови трупи. Да присъства с обектива си на трескавото приготовление на някои от изпълнителите или просто да наблюдава радостта на публиката. Миналата година се сбъдна още една от моите мечти, да присъствам на Националния събор на народното творчество в Копривщица, който се провежда веднъж на пет години. Бях поканена като придружаващ фотограф на една музикална група от с. Първомайци. Това е събитие, което предлага много бързо сменящи се персонажи, хора около теб или на сцената. Трябва да се действа много бързо. Когато един фотограф отива на събитие, той трябва да бъде много добре подготвен, освен теоретично и практически. Често на събития става въпрос за части от секундата и трябва да се действа много бързо. За тази цел аз разполагам с два фотоапарата и ги редувам, или и двата ги нося със себе си. За една жена е малко трудно, защото това са много килограми тежест. Имам си и собствен израз, когато ми се получи някоя снимка. Тогава казвам "откраднах този момент"."

Шеговито Петя нарича себе си "Крадец на мигове", защото от опит знае, че добрият фотограф трябва сам да си "открадне" важните моменти.

"Когато човек реши професионално да се занимава с фотография, трябва да знае в това мъничко прозорче, през което поглежда окото на фотографа, какво и как точно да разположи. Защото мигът може да отлети за части от секундата, а истинският фотограф трябва да го улови. Не е само да хванеш телефона или фотоапарата и да щракаш, а трябва да знаеш как да го направиш. Забелязвам завръщане на хората към фотографията и оценяването й на ново равнище. Хората, които имат по-артистична гледна точка, започнаха да ценят фотографията и това много ме радва", казва в края на разговора Петя Петрова.