Веселин Петков, Хага: В българския храм сме на наша земя, на улицата – не

Веселин Петков e част от Българската православна църковната община "Св. Паисий Хилендарски" в град Хага от 2013 година. Когато пристига в Нидерландия разбира от приятели за съществуването на българския храм "Св. архангели Михаил и Гавриил" – единствената нашата църква на територията на цяла Нидерландия, което според него я прави много специална. Постепенно Веселин приема този храм като свой втори дом и редовно присъства на богослуженията, пее на клира, помага с каквото може в общината и се радва, когато вижда храма пълен: "защото този храм е създаден за хората – службата е заради хората с цел да направи мост към Бога и да преведе хората към Него".

Православният храм в Хага е и "късче България" за Веселин и за другите наши сънародници в Нидерландия: "Да, ние се чувстваме тук като на своя територия, като на наша земя. Не само вътре в самия храм, но включително и около него, на двора. Когато вече излезем на улицата, чувството не е същото" – казва пред Радио България сънародникът ни, който е сред участниците в специализирания подкаст "Мост на вярата", посветен на Българската православна църковна община в Нидерландия.

Изчакваме да преглътне сълзите си и го питаме, какво от този храм отнасят в душите си и навън, във всекидневния си живот и как църковният живот, който водят в българската община им помага да пребивават далече от родината по един достоен начин. Отговорът му впечатлява със своята богословска задълбоченост и с духовната си мъдрост, присъща на истински въцърковен човек: "При отслужването на светата служба в хода на Литургията, точно когато Светият Дух слиза над Светите Дарове и ги претворява, те вече не са просфора и вино, а Тяло и Кръв Христови. Ние усещаме присъствието на Светия Дух, Който одухотворява и оживотворява всичко. Ние се съчетаваме с това присъствие, то ни освещава, дава ни сили за цялата седмица. Взима болките ни, страданията ни, тревогите ни и ни дава любов. Това ние отнасяме в края на службата със себе си, Като заряд до следващата неделя или до следващата служба".

• Храмът "Св. Архангели Михаил и Гавриил" в Хага – малка частица България

"Божието присъствие е нещо уникално – казва нашият сънародник. – И човек наистина може да го усети, ако е отворил сърцето си за Бога. И ние, които служим тук, се надяваме, че хората, които идват, усещат това, че всеки успява да намери покой за себе си тука. Място, където спокойно да размисли върху тревогите си, да получи от Бога прозрение как да върви напред, как да продължи във вярата и в живота."

Разсъждавайки върху въпроса за свободната воля, с която Бог е дарил човека и избора, пред който всекидневно сме изправени: да преминаваме през изпитанията в живота си с Бога или с дявола, Веселин казва: "Когато присъстваме на светата Литургия това ни помага да излезем от дълбочината на проблемите и да си спомним, че Бог е с нас и ние трябва да се уповаваме на Него за всичко, за да бъдат успешни делата ни".

Според него е прекрасно човек да дойде на богослужение, за да измоли благословение от Бога за цялата следваща седмица. Бог да благослови дните му, контактите му с хората, работата му, всяко начинание. Защото Христос е казал: „Без Мене не можете да вършите нищо."

Веселин Петков си спомня с признателност и тъга за починалия през август 2024 г. дългогодишен свещенослужител в Хага отец Йоан Манев. Спомня си всички трудности, през които са минали като църковна общност, писмата, които са получавали от общината в Хага с крайни срокове да напуснат сградата, за да бъде тя преустроена в жилищна сграда и апартаментите – разпродадени.

"Отец Йоан беше този, който защити съществуването на този храм. Той беше наистина достоен свещеник. Благодарим на него, че все още имаме този храм. Липсва ни и ще ни липсва. Той беше наш изповедник, духовен баща, помагаше ни. Беше добър човек. Не се колебаеше да помага на хората. Винаги е помагал".

С топлота и благодарност говори и за настоящия свещеник на БПЦО в Нидерландия, отец Николай Николов, който живее в Германия и за всяка служба изминава стотици километри: добър човек, добър свещеник, който се отнася винаги с добро към хората, изслушва ги, помага им, за всеки намира блага дума, отзивчив.

"Имаме усещане, че ние сме едно цяло, а това е много важно в една църковна община: да има добра комуникация между свещенослужителя и енориашите. Това е изключително важно не само за това как се чувстват хората от енорията, но и за да могат да се привличат повече хора към Господа. В крайна сметка мисията на всеки един свещеник е да свърже човека с Бога."

Веселин се надява тази църковна общност занапред да става все по-здрава отвътре навън. Все по-приятелски настроени хора да идват, които търсят утеха при Бога, все по-сплотени да стават и да се развиват като църковна община. И благопожелава:

"Трябва да бъдем силни в името на Бог! Всеки има в живота си изпитания и трудности. В една църковна община не може без трудности. Разбира се, има и трудни моменти, дискусии, в които трудно се намира консенсус, но водещото в една църковна община трябва да бъде, че всеки трябва да забрави своята гордост и да мисли с Бога в главата си и с Бога в сърцето. Защото гордостта е враг номер едно на човека. Това е нашето най-голямо падение. Най-големият и най-тежкият грях, заради който дяволът е изгонен от рая. Тази гордост е затворена вътре в нас, за да можем да се борим с нея и да показваме на Бог, че имаме желание да се върнем в Царството Небесно. Гордостта и любовта не може да съжителстват в едно сърце. Има ли гордост – там няма любов. И човек трябва да се опита да забрави гордостта си, да събуди любовта в сърцето и да действа с любов, защото без любов ние не можем."

Очаквайте втория епизод на подкаста "Мост на вярата", посветен на БПЦО "Св. Паисий Хилендарски" в град Хага – той ще бъде на страницата на Радио България в 12.00 часа на 28 февруари 2026 г. Дотогава може да чуете януарския брой – ТУК.