Журналистът Ралф Петров: Немската редакция на Радио България е в сърцето ми

Програмите на немски език на чуждоезиковата програма на общественото радио, чийто наследник днес е Радио България, имат дълга история. Те започват да се излъчват на къси вълни по Радио София още през 1937 г. До 1941 г. емисиите на немски не се различават по продължителност от другите, които се излъчват на френски, италиански, английски и есперанто, но към средата на годината те започват да доминират по времетраене. След края на Втората световна война немският език не фигурира сред предаванията за чужбина, но не за дълго. През различните години броят на преводач-говорителите в екипа се мени, като в разцвета на редакцията достига до 10-12 души. Един от тях е и журналистът Ралф Петров, озовал се в редакцията през 1987 година:

"Година преди това бях в Хумболтовия университет в Берлин по програма за обмен със Софийския университет, където учех немска филология. В общежитието имаше и други българи, сред които и една дама, която вече сътрудничеше на немската редакция. Тя ми препоръча да се обадя в радиото, към което имало младежки клуб – спомня си първите стъпки събеседникът ни. – Когато се върнах у нас, се свързах с редакцията и веднъж в месеца ходех в този клуб, където дискутирахме различни младежки теми на немски език. Година след това една от колежките в немска редакция замина за своята сватба в Пловдив, покани всички колеги и се оказа, че в деня на сватбата, няма кой да води вечерните новини. Тогава ми гласуваха доверие – това беше първото ми реално участие в работата на редакцията."

Малко след това Ралф става официално част от екипа и така не се стига до алтернативата да бъде изпратен някъде в страната като учител по немски език. Професионалният му път се свързва завинаги  с медиите, и макар от десетилетия да не е част от немската редакция на Радио България  той пази спомени за колегите, с които работи в Старата къща.

"Една страхотна шефка имахме – Светлана Влайкова, но всички я наричаха Суни. Мая Стефанова и Снежана Колимечкова, които, за съжаление, не са между живите. А също Радослав Диков, Бистра Узунова, която работи в радио "Дойче веле" и Катя Павлова. Преводач-говорители бяха Регина Инджева, Елвира Борман и Барбара Шюц – Николова, които идваха от Източна Германия, но бяха омъжени за българи и живееха в София."

Днес екипът на немската редакция подготвя делнична онлайн програма "България днес", в която разказва за живота в страната ни, представя различни туристически дестинации и, разбира се – хубава българска музика. До 2012 година обаче връзката с аудиторията се осъществява основно чрез късите радио вълни, а събеседникът ни още помни програмната схема, по която е работела редакцията:

"Тогава имаше два блока, като единият беше вечерен и включваше новини, политически коментари, култура, туризъм и народна музика. Въпреки че говорим за години преди промените (т.е. преди 1989-а – бел. ред), екипът се стараеше да няма прекалена пропаганда. Даже на вратата ни пишеше, че това са предавания за ФРГ и Австрия. Насочеността ни беше за Западна Европа, идеята беше да покажем колко добре живеем ние на Изток и винаги имаше риск да не звучим така, както беше типично за конгресите на комунистическата партия. Смея да твърдя, че онова, което ние излъчвахме, беше наистина интересно, с фокус върху историята, културата, музиката на България – неща, които интересуват хората повече от сухата политика. Нашата цел беше да представим една България, която е интересна, въпреки разделението на Европа."

"Като млад човек аз слушах съвсем друга музика и се учудвах как хора в Германия "припадат" по българската народна музика, но тогава беше времето на "Мистерията на българските гласове" и те предизвикваха огромен фурор там."

Манията му да се информира за най-новото в музиката превръща Ралф във фен на емблематичните радио гласове – музикалните журналисти Тома Спространов и Йордан Георгиев – Данчо Стълбицата:

"Преди да започна работа в радиото редовно слушах и предаванията им "Музикална стълбица", и "Пулсиращи ноти" с пръста върху бутона за запис, за да си записвам неща, които са ми интересни. Още от първия ден в радиото тръпнех в очакване, кога ще мога да се запозная с тези хора, защото за мен те бяха абсолютни идоли. Късмет беше, че до студиото, където записвахме немското предаване, беше кабината, в която ставаше прехвърлянето на грамофонните плочи върху ленти."

Един ден Тома Спространов го моли да чуе дали текстът на една песен е подходящо да бъде излъчен в ефир, а когато разбира, че Ралф се интересува живо от музика, му преотстъпва за една вечер плочите, които носи всяка седмица от Пловдив, за да може да си ги презаписва. Няколко пъти се случва дори да замества Спространов като водещ на  "Пулсиращи ноти". След време се запознава и с Йордан Георгиев, когото също замества понякога в неговото предаване "Музикална стълбица".

Индиректно, благодарение на тях и едно музикално списание, Ралф научава и за провеждането на музикален форум в Източен Берлин през 1989, на който присъстват големи звукозаписни компании и продуцентски фирми. Успява да бъде сред журналистите, изпратени там от България и това отваря неподозирана възможност пред него. На следващата година е поканен на друг подобен панаир в Кьолн, където трябва да говори за авторските права в Източна Европа. Там обаче попада на щанда на издателството на известното музикално списание PopCorn:

"Представих им се на щанда, оставих една визитка и след няколко месеца ми се обадиха, че проявяват интерес да започнем да си сътрудничим. Това се случи вече през 1992, когато реших да напусна радиото и да се "хвърля" в частния бизнес – заедно с колегата Радослав Диков и наши приятели от младежките години, направихме това списание, което ни даде възможност да продължим контактите с радиото, защото ние пишехме основно за музика и гостувахме често в музикалните предавания, както и осигурявахме абонамент като награда в тях."

Списанието съществува до 1997 година, когато след известен престой в Българската национална телевизия, Ралф сменя тематиката – става част от екипа на едно от най-популярните автомобилни списания по света, което има издание и на български език. Медийният бранш остава негова съдба и не спира да позиционира България в сърцата на европейската аудитория. А от позицията на опита е и съветът му към младите:

"Медиите учат на дисциплина, на любознателност и интерес към света, който ни заобикаля. Действително за младите хора в момента е трудно, но ако човек успее да открие положителните страни на това да бъдеш със съмишленици и добри колеги, с които да прекарваш хубаво по време на работа, мисля, че медиите са едно много приятно място. Искрено се надявам, че те ще преодолеят този период на известни финансови затруднения, така че за младите хора да бъдат малко по-атрактивна професия. Поне за мен обаче, медиите винаги са били един магнит, вълнували са ме и са ми дали само добро. Пожелавам успех на радиото и на екипа, който винаги ще остане в сърцето ми, защото аз съм тръгнал оттук."