Изложба, побираща се в 1 куб. см, ще отпътува към Луната

Двайсет и осем художествени произведения, побрани в 1 куб. см, и 48 творци от цял свят, изследващи връзката на човечеството с Космоса посредством съвременно космическо изкуство. И всичко това – в една-единствена книга с един въпрос, който променя всичко: "Как Луната вижда Земята?"

Раннохристиянската Епископска базилика в Пловдив ще предложи възможен отговор на 23 февруари т.г., когато ще разгърне Moon Bound – "Книга за Луната". Нейните 80 страници събират текстове и изображения, отпечатани с прецизност от 5760 пиксела за инч. Космическото изкуство обхваща не просто картини на астронавти или илюстрации от научната фантастика, но разглежда Космоса като равноправен партньор в творческия процес.

"Тази миниатюра всъщност съдържа въпроси, които ще определят бъдещето ни в космическото пространство и по-нататък в науката за Космоса, а именно – кои морални парадигми пътуват извън планетата ни и могат ли културните артефакти отвъд Земята да бъдат предпоставка за нашата визия за бъдещето ни като цивилизация", казва Ивелина Кадири, проектен ръководител и зам.-председател на Сдружение "Център за проекти – Пловдив", един от организаторите на проекта.

Чрез своите творби в изложбата авторите се опитват да привлекат вниманието върху запазването и съхраняването на целостта на нашата планета. Нидерландските артисти Джероен ван дер Мост и Петер ван дер Путен пък изобразяват симулиран с изкуствен интелект разговор между Земята и Луната, в който най-високият лунен връх се обръща към земния си побратим.

"Скъпи Еверест,

Те идват, маркират и изчезват. Ти оставаш. Вятърът заглушава ека им, времето поглъща имената им. Камъкът надживява дъха. Светлината ознаменува следващата сутрин. Аз наблюдавам, ти чакаш.

Връх Моутон"

 

От перспективата на планинския връх на Луната всички хора са едно цяло.

"Обръщайки поглед към себе си, разбираме, че не можем да отговорим на въпроса за отговорностите си към Космоса и към заобикалящата ни среда, без да отчитаме някои нечовешки перспективи – смята Ивелина Кадири. – А именно планини, материя, надживяващият ни Космос, както и всички имена и амбиции, които смятаме, че ще оставим. Бих искала да споделя и за т.нар. панорамен ефект, преживяван от астронавтите в орбита. Претърпявайки дълбока промяна на съзнанието, те се връщат трансофрмирани личности, защото виждат Земята като една безгранична и крехка планета без видими държавни граници, където конфликтите изглеждат безсмислени и човечеството е обединено от споделена съдба. Смятам, че Луната вижда именно това – как Земята е един взаимносвързан туптящ и жив организъм, който следва да бъде в синхрон със своето съдържимо."

Желанието да се вгледаме в нас самите вместо да гледаме Луната от Земята, да си представим как ни вижда нашият естествен спътник стои в основата на идеята за "Книга за Луната" на нидерландската Moon Gallery Foundation, създател на проекта. Така артисти, писатели и философи задават фундаменталния въпрос за бъдещето на човечеството извън планетата:

"А именно – кои морални парадигми имат правото да пътуват в Космоса, когато всеки грам има значение от технологична перспектива – добавя Ивелина Кадири. – На практика това е един манифест на човешката култура и какво избираме да пренесем отвъд Земята, за да избегнем грешките на историята по отношение на колониализма и да изградим основите на една бъдеща междупланетна цивилизация върху принципите на разнообразието, на устойчивостта и най-вече на критичната авторефлексия."

В изложбата има и български принос в лицето на Пламен Йорданов, който от 1998 г. живее и твори в Съединените щати. Той се представя в Moon Boundс принт на скулптурата "Безкрайност" от своята серия Double Mobius.

Епископската базилика на някогашния римски град Филипопол, създадена през IV век, не е избрана случайно за място на събитието – именно оттам ще бъде хвърлен мостът между древността и завещанието, което човечеството оставя.

"Това е най-логичното място да представим визия за бъдещето, за да накараме зрителя да разбере дълбочината и да започне да си задава въпроси какво оставяме след себе си – казва Ивелина Кадири. – Защото, за съжаление, всичко придобива значение на еднодневка – емоциите, преживяванията и ценностната ни система са преходни и ние на този етап от съществуването си сме своеобразни сираци скитници, откъснати от духовност, от произход, от древност, от завета на нашите предци."

Древната базилика е единственото място в рамките на земната орбита, в което ще бъде представена изложбата, преди да пропътува 384 400 км до Луната със специално организираната лунна мисия Griffin-1. Миниатюрният том ще пътешества на борда на флип роувър на компанията "Астробиотик" и през лятото ще кацне на Южния полюс, където са открити водни молекули. В тази своеобразна капсула на времето, която един ден някой ще намери, участват пионери в космическото изкуство.

"Артър Уутс изследва как скулптурата се трансформира, освободена от гравитацията, която диктува формата на всяко произведение на Земята – разказва Ивелина Кадири. – Едуардо Кац провокира размисъл върху вътрешния поглед и самонаблюдение в условията на космическа среда. Кураторът на изложбата Луиз Гузман, който е от чилийски произход, изследва как космическите технологии създават нови форми на живот. Група артисти от Конго разкриват как минералите, добити в Африка за съвременните космически технологии, се завръщат като електронни отпадъци, облепени по костюма на един астронавт мечтател, отново обръщайки поглед към устойчивостта на технологичните и космически изследвания."

Всички те ни подтикват да се замислим какво ни принадлежи и какви културни ценности и форми бихме искали да предадем на следващите космически поколения. Какво обаче Луната вижда в Земята? "И нашето духовно падение, докато покоряваме нови технологични висоти като парадокс на съвременния човек, и красотата на брилянтния ни интелект, който не спира пред предизвикателствата, преследвайки идеала за един визионер – архитект на бъдещето на човешката цивилизация", отговаря Ивелина Кадири.