Джумали и дервиши гониха злото и болестите в Пазарджишко

Денят за прошка – Сирни заговезни, отбелязван преди Великденските пости, е чакан с особено нетърпение от жителите на пазарджишките села Калугерово и Лесичово. Този ден при тях съвпада с един особено пъстър маскараден празник. В Калугерово това е Джумаловден, в Лесичово – Дервишовден, но целта е една – да се прогонят далеч злите сили, болестите и лошите мисли и да се привлекат берекетът и здравето през цялата година.  Празникът е жив пример за синкретизма в българския фолклор, където християнският календар се преплита с архаичните аграрно-магически практики.

В началото жените възпроизвеждат обичаите за Сирни Заговезни и вият хорá, след което по традиция мъже (но вече и жени) кукери – джумали в Калугерово и дервиши, придружени от боядисани с черна боя "арапи", в Лесичово, в традиционни одежди или с тежки наметала от дългокосмести кози кожи, нагиздени с безброй хлопатари, излизат на селския мегдан и огласят околността пред погледите на насъбралото се множество. Особено щастливи от кукерското си превъплъщение са най-малките участници – децата.

При всяка своя стъпка кукерите подскачат, звънците се удрят, произвеждайки мощен шум, който, според вярванията, плаши и гони злото и болестите. В ръцете си джумалите и дервишите носят дървени саби, наричани "калъчка", с които шеговито потупват хора от тълпата – мъжете за здраве, а жените за плодовитост.

Всяка година преди празника кожите се изпират ритуално в реката, за да отмият всичко негативно, останало по тях през отминалата година, и да се започне "на чисто".

Дали корените на този фолклорен празник водят към тракийските мистерии или са по-късни, изследователите все още спорят. Едно обаче е ясно - шумът и веселието събират общността, за да отбележи прехода от зимата към новото начало, с надежда за здраве и плодородие.

Снимки: Миглена Иванова