Автор:
Цветана Тончева
Новина
"Лудо младо" – песента на Атанас Бояджиев, считана за народно творение
петък 27 февруари 2026 20:00
петък, 27 февруари 2026, 20:00
Атанас Бояджиев (1926 – 2017)
СНИМКА: binar.bg
Размер на шрифта
На 1 март 2026-а се навършват 100 години от рождението на композитора Атанас Бояджиев. Наричан "доайен на българската популярна музика", неговите песенни хитове се открояват преди всичко със своя национален облик и близост до българския фолклор. Един от най-близките му сътрудници е талантливият поет Богомил Гудев. През 1969 г. за обичания и днес дует "Сън сънувах" Бояджиев и Гудев получават първата златна статуетка за творчество в историята на Международния фестивал "Златният Орфей".
Атанас Бояджиев и Богдана Карадочева с наградите на фестивала "Златният Орфей" през 1969 г.
СНИМКА: личен архив на Кристиян Бояджиев
Малко по-късно двамата автори решават да напишат песни на фолклорна основа. "Би било твърде силно, ако кажа, че сме искали да противостоим на вълната от сръбска музика, която все по-категорично навлизаше у нас" – споделя след десетилетия композиторът в интервю за БНР : "Но си мислехме, че е добре да предложим на слушателя български песни с елементи от нашия градски и селски фолклор". Така през 1970 г. на българския музикален пазар излиза малка плоча, издадена от "Балкантон", с две миниатюри на Атанас Бояджиев и Богомил Гудев – "Залюбих мамо" и "Откъде да взема сила".
В специално интервю за Радио България синът на Атанас Бояджиев – композиторът Кристиян Бояджиев, припомня интригуващата история на "Откъде да взема сила", известна днес на всички със заглавието "Лудо младо":
Кристиян Бояджиев
СНИМКА: Здравко Петров
"Изпълнители бяха Магда Панайотова – певица, за която оттогава не съм срещал информация, и Петър Чернев, който беше много енергичен и амбициозен. Беше се завърнал от турне в Съветския съюз и имаше добър старт и самочувствие. Спомням си малката плоча, която излезе с художественото оформление на Александър Бръзицов – известния композитор, който е завършил Художествената академия със специалност графика. Баща ми покани Сашо да направи обложката за тази плоча, защото той много често идваше у дома – двамата правеха филмова музика. Тази симбиоза между хора от различни поколения беше характерна за баща ми. Той непрекъснато работеше с млади хора – например с"Щурците", и винаги е ставало нещо хубаво. Имаше взаимно уважение между поколенията и обмяна на умения – младите хора идват с нови умения. И така, през 1970 г. се появи тази малка плоча с бъклица на обложката – в попарт стилистика, закачка с актуалността на времето.
СНИМКА: Архив
Песента стигна и до Радиото – "Лудо младо", макар че в оригинала се нарича "Откъде да взема сила". Не се чу по Радиото! Както разбрахме по-късно – заради няколко реда в текста, особено накрая, когато девойката буди момъка ("лудото младо"), а той казва:"откъде да взема сила, като ти си я изпила". Тази фраза според мен ликвидира възможността песента да звучи по Националното Радио, защото има някаква еротична закачка – толкова незначителна, но знае ли човек… във времена, когато и цензурата е по-различна… В същото време съм виждал книги с народни песни и текстове, в които има доста по-ярки намеци, а и директни подобни фрази. Но очевидно попмузиката е била преценявана малко по-различно."
"Откъде да взема сила" остава записана на плоча и издадена, но не звучи в ефира почти две десетилетия. "И изведнъж се появи!“ – спомня си Кристиян Бояджиев:
"Мисля, че от Телевизионното студио в Благоевград бяха направили някакъв концерт и майка ми го е гледала. Песента прозвучала, а отдолу е пишело "текст, музика – народни". Това до такава степен се разрасна – направо като лавина! Кой ли не я изпя като народна… Тогава реших, че нещо трябва да се направи. Държах да се знае правдата – баща ми и Богомил Гудев са авторите! Обърнах се към композитора Георги Минчев, който беше Музикален директор на БНР. Той организира голяма комисия: участваха всички фолклористи, работещи в Радиото, Вили Казасян, много хора! Проверих информацията във фонотеката на БНР – как е регистрирана песента. Никъде нямаше автори на музика и текст, пишеше – народни. Баща ми беше издал през 70-те години сборник с 10-15 хубави авторски песни и там беше и тя – предоставих нотите. И комисията излезе с нареждане да се променят регистрите на БНР, да бъдат вписани авторите. Така постъпих и в БНТ. Междувременно "Ку-Ку бенд" заедно с Деси Добрева тогава я изпълняваха. Дори си спомням, че Рангел Вълчанов гостуваше в техни предавания и много искаше Деси да му изпее песента, обаче като народна. Свързах се с тях, разбрахме се. Те планираха да издадат албум с тази песен и той беше издаден коректно – с истинските автори."
Атанас Бояджиев (вдясно) и Кристиян Бояджиев в работна среда
СНИМКА: личен архив на Кристиян Бояджиев
Кристиян Бояджиев споменава Йорданка Христова, която много е помогнала в разгласяването на истината за авторството на песента, както и многобройните певци, представяли я като авторска: Росица Кирилова, Ваня Костова, Стефка Берова, Михаил Белчев... В ярката фолклорна версия на народната певица Стоянка Бонева "Лудо младо" е включена в един от най-новите учебници по музика за 10 клас, но с изрично упоменати автори.
Кристиян Бояджиев казва, че неведнъж е чувал как песента се обявява за народна и дори представители на отделни фолклорни области настояват, че е от Македония например:
"Дали хората я считат за народна или не, аз мисля, че за един автор по-хубаво от това песента му, особено приживе, да бъде считана за народна – чисто в морален аспект,е нещо, което няма равно! Какво по-хубаво от това! При положение, че тези песни се правят за хората. Като ги правиш за хората и те ги пеят и до такава степен си ги припознават – наистина това звучи като голям комплимент!" – завършва синът на Атанас Бояджиев.
По публикацията работи: Иван Петров
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!