Първа част
България и нейните балкански съседи през 2024 г.: Гърция и Румъния
петък 27 декември 2024 07:25
петък, 27 декември 2024, 07:25
СНИМКА: архив
Размер на шрифта
От дистанцията на времето историята и изследователите ще дадат своята оценка за България и нейните междусъседски отношения в първата четвърт на 21-ви век. Но и тогава те ще стъпват върху фактите и възприятията за тях на съвременниците. Преди още новата 2025 г. да ни наложи своя дневен ред, Радио България потърси мнението на журналисти и експерти, кое за тях е най-важното събитие в нашия регион, оценено през двустранните отношения между България и нейните съседи за 2024 г.
България и Гърция – Пускането на газовия интерконектор до терминала в Александруполис и падането на сухопътната шенгенска граница
Когато се говори за двустранните българо-гръцки отношения, трябва да се има предвид една рамка в тях, оформена с началото на новото хилядолетие и приемането на България в НАТО и ЕС през 2004 г. и 2007 г. Това вкара българо-гръцките отношения в общоевропейската политика, казва проф. Юра Константинова от Института по балканистика на Българската академия на науките.
"Безспорно най-важното събитие през отиващата си 2024 г. от гледна точка на геополитиката е пускането в експлоатация на газовия терминал в Александруполис. Той би следвало да докарва и прекарва през България газ, който да се разпространява след това през Румъния към Унгария и Словакия от една страна, и към Украйна и Молдова – от друга. Няма никакво съмнение, че от гледна точка на геополитическото и стратегическото значение този проект е най-съществен. Не е случайно, че той беше бързо и успешно рестартиран през 2022 г. след руското нахлуване в Украйна, когато изведнъж много бързичко направихме интерконекторната връзка с Гърция, която позволява този газ да бъде пренесен. Тази година започна изграждането на този вертикален тръбопровод през България, който би следвало да завърши през 2025 г.", допълва изследователят.
От гледна точка на българските и гръцките граждани, със сигурност най важното събитие за 2024 г. е падането на сухопътната българо-гръцка граница, смята проф. Константинова и припомня, че още преди Австрия и Нидерландия да дадат официално съгласие за отпадането на сухопътния Шенген българските и гръцките гранични служби вече бяха уточнили всички подробности по това как ще се случи това.
"За пръв път от много време, най-сетне регионът се обединява отново географски, икономически и нека да напомним, че това обединение през 19-ти век е довело до замогването на българските търговци и в тоя смисъл е довело и до българското Възраждане. Падането на тая граница е историческо събитие, защото това е още една от последните останали граници на Студената война между двата блока и още една граница, за чието прокарване през 20-ти век е пролята прекалено много, бих казала, и българска, и гръцка кръв", изтъква ученият.
"Понеже сме на исторически спомени и асоциации, позволете да отправя едно пожелание към българо-гръцките отношения през следващите години. Няма съмнение, че за изминалата 2024 г.те бяха много успешни със стратегическото от гледна точка на международната политика пускане на газовия терминал в Александруполис и регионалното събитие, а именно падането на сухопътната граница в Шенген. Но тези две постижения на българо-гръцките отношения са резултат от международната конюнктура. Тази конюнктура, знаем, се променя. За да нямаме промяна в българо-гръцките отношения, пожелавам на българските и гръцките отговорни фактори да направят така, че да унищожат напълно през следващите години останалите негативни стереотипи и наистина да постигнат трайно и окончателно българо-гръцко добросъседство", пожелава проф. Константинова.
България и Румъния – Падането на шенгенската граница отваря възможност за гражданско динамизиране на добросъседството и еманципация на двете страни в ЕС
Българо-румънската граница падна. Повече от всякога бъдещето на двустранните отношения зависи вече от гражданите на двете страни, смята журналистът Владимир Митев от румънската редакция на Радио България.
"Най-доброто нещо, което се случи в българо-румънските отношения тази година предстои да окаже своя ефект след Нова година. Това е решението от 12 декември 2024 г. на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи за пълното присъединяване на двете държави към шенгенското пространство. Решението конституира Югоизточна Европа като регион, който в равна степен на всички останали членки принадлежи на зоната за свободно движение на хора и стоки в ЕС. То означава, че шофьорите на камиони няма да чакат ненужно време по границите, губейки средства и замърсявайки околната среда. Освен това, двете страни няма да бъдат дискриминирани заради досегашния си различен статут в Шенген, когато чуждестранни инвеститори търсят място за своите заводи в региона", изтъква познавачът на Румъния.
"По-лесното преминаване на границата и по-големият интерес от преминаването й би създало условия за нарастване на доверието между българи и румънци.Това, което трябва да последва, за да се постигне трансформационния ефект за двустранните отношения е българите и румънците да практикуваме преминаването на границата помежду ни – както във физически смисъл (по Дунава и в Добруджа), така и от гледна точка на границата на нашия индивидуален и национален опит. Ако сме отворени за нов опит и сме способни да извлечем такъв отвъд България в най-близкия до нас културно съсед в ЕС – Румъния, с времето ще можем да добавим нови елементи към своята идентичност и опит. Това ще увеличи потенциала ни в различни смисли – екзистенциален, интелектуален, икономически и т.н. Важно е обаче вътре в себе си да открием потенциал за обновяване и динамизиране на нашия опит", призовава Митев.
"Докато на централно ниво в София продължава политическата криза, свързана с невъзможността да се формира стабилно правителство, а румънската политическа система също е в труден момент след анулирането на президентските избори, гражданите на двете страни повече от всякога са ключът към промяната в регионалните отношения. Падането на граничния контрол може да предложи прилив на енергия и трябва да бъде използвано, за да може пограничните райони на двете страни, а и самите държави да се отдалечат от своята позиция на периферия на ЕС. А мостовете с нашите съседи в ЕС – отново физически, но и междучовешки и виртуални, могат да дадат на повече хора у нас усещането, че независимо че сме в югоизточния край на ЕС, имаме опит и следваме логика на държавите и хората от неговата сърцевина", очаква журналистът.
Мостът на Дунав между Русе и Гюргево
Обзорът на отношенията на България и балканските ѝ съседи през 2024 г. продължава на 30 декември с коментарите за най-важните събития в двустранен план с Турция, Сърбия и Северна Македония.
Снимки: БТА, balkanstudies.bg, bulgartransgaz.bg, smolyaninfo.com, friendshipbridge.eu, архив
По публикацията работи: БНР екип
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!