Певицата Нели Койчева – успешна и уважавана българка в Япония

На 1 март, в парк "Мияшита" в Токио, Посолството на България в Япония за четвърти път организира фестивал, посветен на българския народен обичай Баба Марта, символизиращ идването на пролетта и пожеланията за здраве, сила и плодородие. Едно от централните събития в тазгодишното издание на фестивала "Мартеница" е солов рецитал на оперната певица Нели Койчева.

Нели Койчева завършва Музикалното училище в Пловдив, а след това и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" със специалност класическо пеене в класа на известната оперна певица и педагог Елена Балджиева. Има магистърска степен по вокална педагогика и докторска – по специалността "Музикални науки и музикално изкуство". Дисертацията ѝ е посветена на вокалното творчество на големия американски композитор Чарлз Айвс. Специализира работа с диригент при изтъкнатия маестро Георги Димитров. Участва в майсторски класове на именити интерпретатори като голямата българска оперна прима Маргарита Лилова. Кариерата ѝ като вокален педагог започва в Музикалното училище, продължава в Академията в Пловдив и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Много нейни ученици се изявяват на престижни европейски и световни сцени, една от възпитаничките ѝ е голямата Соня Йончева. От 2010 г. Нели Койчева живее в японския град Кобе. Наградена е от българския посланик в Токио за представяне на българска класическа музика в Япония съвместно с японски артисти. Печелила е награди на японски музикални конкурси. В момента е вокален педагог в студио "Белканто" в Токио и сътрудник на театър "Рамо" в Кобе.

Пред Радио България Нели Койчева споделя, че за първи път участва в атрактивния фестивал "Мартеница" и благодари на посланик Мариета  Арабаджиева и Илияна Костова от Посолството на Република България в Япония за поканата. Певицата е подготвила изцяло българска програма, с класически творби от Парашкев Хаджиев, Георги Златев-Черкин, както и популярни български песни като "Една българска роза", "Хубава си, моя горо", "Облаче ле бяло". За нея е удоволствие да участва във фестивал, който популяризира българската култура и традиции в Япония, специално традицията на изработване и носене на мартеници, включена в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.

"Освен, че всеки ще може да си изработи мартеница, посетителите ще имат възможност да чуят българска музика, да видят български танци, да опитат различни кулинарни изкушения: баница, сирене, българско вино, ракия, чай, сладко, мед, розови продукти и много други български неща. Ще има различни работилници. Ще могат да се опитат да изпишат името си на кирилица" – споделя Койчева. Във фестивала ще участват и японци, които се занимават с българска народна музика и танци. "В Токио има един много добър японски състав, който брилянтно изпълнява българските народни танци и аз самата веднъж съм пяла с тях на фестивал. Надявам се отново да ги срещна сега" – казва певицата.

Педагогическата кариера на Нели Койчева е впечатляваща. Една от първите ѝ възпитанички в Пловдив е приета да учи в Лос Анджелис. "Лека-полека всеки един от учениците, които идваха в моя клас, намираше своя път и постепенно класът се разрастваше. Да, Соня Йончева, беше моя ученичка в Музикалното училище. Тя беше много прилежна, с много голям талант, с много сериозно отношение към обучението. Двете заедно решихме, че ще продължи в Женева и тя беше приета там на първо място от всички кандидатстващи. Оттам пътят ѝ продължи блестящо. Нейният брат Марин Йончев също беше мой ученик и също продължи в Женева, след него още едно от моите момичета отиде там". Завършилите нейния клас продължават да учат във Виена, Брюксел, Дъблин, Америка... След 15 години преподаване в България житейски обстоятелства я преместват в Япония. В началото не знае японски. Първите две години пее в ансамбъл. Постепенно започват да я търсят ученици, които искат да усвоят класическото белкантово звукоизвличане. През 2016 г. печели конкурс в Токио и е поканена да преподава в студио "Белканто", където работи с оперни певци върху вокална техника и интерпретация.

"Работата е много сериозна. Учениците ми имат награди от конкурси, много спечелени роли, защото тук всяка роля трябва да се извоюва с кастинг – тя не се възлага, а трябва предварително да си я изработил, да я знаеш много добре. Много от моите ученици станаха преподаватели, даже са членове на журита в конкурси. Добрите резултати от нашата работа ме правят много щастлива."

Освен във вокалното студио в Токио Нели Койчева активно работи и в Бароковия театър "Рамо" в град Кобе:

"Това е много интересно място – малък, студиен театър, отлично оборудван с техника. В него се изнасят концерти, там също преподавам. Преди да пристигна в Япония, е имало френска барокова трупа, която е работила в този театър – представяли са барокови творби. Те са заминали и театърът е бил известно време затворен. Когато неговата собственичка се запозна с мен, тя ме покани и възобнови дейността. Самата собственичка е композитор, певица и пианистка. Разполагаме с барокови инструменти, представяли сме много красива музика, включително цели оперни заглавия. Театър "Рамо" е прекрасно място". Синът на Нели Койчева също е музикант – свири на ударни инструменти. Завършил е Университета по изкуства в Киото и в момента учи в Университета за изкуства в Цюрих.

Животът в Япония е предизвикателство:

"В началото беше трудно, но с много постоянство в това, което правиш, постепенно езикът се научава, утвърждаваш се в работата. Вие ме попитахте на какъв език преподавам – вече преподавам изцяло на японски език. По-рано беше повече на английски, малко на италиански, но сега вече аз самата се чувствам дори по-спокойна, когато водя уроците си изцяло на японски. В началото бях запленена от красотата – в Япония всичко е много красиво: архитектура, градини, където и да погледне човек, където и да отиде, всичко е много добре направено. Прекрасно, чистота, ред, всички се грижат и постепенно човек свиква. Лично на мен много ми харесва тази задружност. Това, че има ред, всичко се подготвя отдалеч и става по перфектния начин."

Любопитно е как един преподавател с три десетилетия стаж оценява японските и българските студенти и ученици. Има ли разлика между  младите хора в България и Япония?

"Трябва да кажа, че няма някаква съществена разлика между моите ученици в България и учениците тук, в Япония. Един музикант няма как да се изгради, ако не се труди неуморно и не влага всяка една минута от времето си, за да се развива. Нямам поглед върху най-младата генерация в България, но допреди 15 години децата бяха изключително сериозни. Тези, с които аз съм работила в България не си пестяха силите, идваха редовно на уроци. Всичко, което се казваше, се изпълняваше и тези деца намериха своята реализация. Когато дойдох тук, аз започнах да работя вече с професионални оперни певци. Да си професионалист означава, че действително денонощно работиш, за да си на ниво – тук има много голяма конкуренция. И в България музикантите са много талантливи, много трудолюбиви, и в Япония също – много талантливи хора с прекрасни гласове, много трудолюбиви и много постигат."

А с какво е интересна България за японците?

"Към България и българското общество има много добро приятелско отношение. Ние сме добре приети. Българската музика е много харесвана, българските танци също. Има много японци, които искат да се научат да ги танцуват. Дори в Кобе има японци, които изпълняват български танци и аз съм участвала с тях в няколко фестивала. Друго, което е много популярно тук, е българското кисело мляко. То е изключително харесвано, във всеки супермаркет има българско кисело мляко и първо то свършва на щандовете, всички го обичат. Българските сумисти също са много популярни, всички ги познават, всички са ги гледали и ги харесват."

А има ли, както се твърди, някакво дълбоко духовно сродство между българите и японците?

"В сферата на спекулациите, тъй като прабългарският народ идва от Азия, има може би някаква малка вероятност да имаме някакви сходства и прилики – усмихва се Нели Кочева. – Но от гледната точка на съвремието, това, което аз виждам като прилики между двата народа, е изключително голямото уважение към образованието. И в България образованите хора са на уважение, и тук – в Япония. Всеки родител дава от себе си максимума, за да може децата да завършат престижно училище, университет – също както и в България. Както у нас преди гимназиалния курс има изпити, хората са в еуфория и се готвят много сериозно, посещават специални подготвителни училища. Още нещо интересно – когато моят син учеше, преди да влезе в гимназия направиха на всички деца специални тестове и ни казаха накъде би могъл да се насочи всеки, така че да разгърне целия си потенциал в бъдеще. В случая със сина ми едното беше в сферата на изкуствата, а другото – социалните науки."

На финала Нели Койчева – една успешна българка в Япония, пожелава на всички българи "да са здрави, бели и червени като мартеницата и всеки да постига онова, за което мечтае".