Филмът "Героите на Шипка" – кино история, която свидетелства за две епохи

Руско-турската война от 1877-78 г. завършва на 3 март с подписването на Санстефанския предварителен мирен договор. След петвековно османско управление отново се появява българска държавност, но с Берлинския договор от 1878 г. тя е осакатена, а българската национална общност е разкъсана завинаги. Българското кино, водено от съветската кинематография се връща към тази тема по време на Студената война.

• Раждането на Третото българско царство
  
  

Всеки филм, дори и посветен на историческото минало е документ за своето си време. Уникалната монография на доц. Мариана Пискова от Югозападния университет в Благоевград за заснемането на филма "Героите на Шипка" потвърждава правилото.

Участвайки в международен проект, изследващ политиките на паметта за Руско-турската война от 1877-78 г., тя отваря архивите на българо-руската мащабна филмова продукция, създадена преди повече от 70 години. "Героите на Шипка“ от 1955 г. е вероятно най-баталният филм, който е сниман в България някога. Творбата се отличава с изключителен драматизъм, макар да е сътворена в едно много трудно време, когато не се е разчитало на количество, за да има качество и вместо да се снимат 500 филма, за да излязат 5 добри е трябвало да се заснемат 5 добри и те да бъдат най-добрите. Всичко започва със сценария и тук изключително впечатляващ е фактът, че сценаристът и режисьорът са потомци на преки участници в Руско-турската война. Когато идва за първи път в България, режисьорът Сергей Василиев специално се интересува от паметниците, съхранили спомена от историческите събития.

Кинематографистът Сергей Василиев е един от авторите на знаковия за СССР екшън от 1934 г. "Чапаев". По споразумение между София и Москва от 1948 г., през 1952 г. Василиев е командирован като художествен ръководител на българската кинематография. Целта е да се заснеме български филм от съветски специалисти, които да "научат българите, как се прави социалистическо кино".

"Всичко започва със сценария и то първо с литературния сценарий, а след това е режисьорският – разказва за Радио България доц. Мариана Пискова. – Литературният сценарий, или първообразът, е на Аркадий Первенцев – съветски писател, който е носител на Сталинова премия в онези години. Той има дядо, който е участник във войната, т.е. свързан е емоционално. Бащата на режисьора Сергей Василиев също е участник точно на балканския фронт във войната. Да не говорим, че детството на Сергей Василиев преминава във военния архив в Москва, на улица "Бауманская", където неговият баща работи като архивист. Така че той от първо лице познава и други участници във войната и наистина емоционално е свързан с тази тема."

Главната цел на продукцията е да наложи сред публиката идеологемата на управляващата тогава комунистическа партия, че Русия и респективно нейният прероден коминтерновски империализъм в СССР са двойни освободители на България – първият път през 1878 г. българите са освободени от османско иго, а през 1944 г. Червената армия ги освобождава от "фашистко иго". Филмът завършва със знаковата пропагандна сцена, как командирът на Трети украински фронт маршал Ф. Толбухин с войските си се изкачва на легендарния връх "Св. Никола", известен като връх Шипка. Оказва се, че това е първата заснета сцена през март 1953 г.

Но, по признание на съветската страна, продукцията вместо да научи българските кинаджии как се прави кино им показва, как не трябва да се работи.

"На 25 февруари същата 1953 г.  пристигат първите съветски участници в екипа. Нещо повече, те носят със себе си монтажно-технически ведомости и други документи, които в България никой не бил виждал още. По силата на тези документи за масовите сцени са предвидени 7000 участници. До този момент в България се знае, че са необходими 2700 войници. Разликата до 7000 сами разбираме колко е огромна и как това не може да стане за 2 дни, или за ден организация."

Проблемът на филма "Героите на Шипка" е заложен още в самия сценарий – в сюжета няма главен герой, защото в духа на соцреализма "главният герой е народът". За да има някаква интрига и да не бъде представена императорска Русия като основен протагонист във войната, е измислено противопоставянето на едни царски генерали срещу главното командване на Руската армия в лицето на императорския брат княз Николай Николаевич.

• Трети март – денят на Свободата
  
  

"Поначало филмът е замислен да направи тая препратка към другата война – Втората световна война и към "освобождението ни от фашисткия гнет", "фашисткото иго" – разказва изследователят. – Може би наистина не са и нужни герои и това е акцентът. Но не мога да не отворя скоба и да не кажа, че все пак Скобелев в този филм за първи път е малко повече осветен. До този момент Скобелев е фигура, на която не е давана такава светлина и такава роля. Така че Сергей Василиев успява донякъде да освети този образ (Михаил Скобелев е един от генералите, начело на знакови събития по време на войната – зимният преход през Стара планина, обсадата на град Плевен, превземането на Ловеч и победата при Шейново, поради което войниците му казвали "където е Скобелев, там е победата" – бел. ред.). Но режисьорът смята, че неговото място не е да бъде главен герой, а главният герой според Василиев е народът."

Във времената, когато не е имало CGI (Computer-Generated Imagery), когато кинотриковете са се ограничавали до използване на макети и дорисовки в кадрите върху стъкло, през което се снима, Сергей Василиев създава монументална баталистика. Тя е завладяваща не само с масовите сцени, но и с каскадите и реализма на войната. Кадрите буквално възстановяват знакови картини на художниците, участвали във войната.

За съжаление, при снимките има дори реални жертви от екипа и статистите. България, която финансира продукцията с невижданите за тогава 16 млн. лева, позволява на Василиев да се разгърне. Той снима дори на автентични места на сраженията и в същите годишни сезони. Знакови и използвани след това като цитати във всички кино и телевизионни продукции посветени на Руско-турската освободителна за българите война, са сцените от преминаването на Дунав, обсадата на Плевен, боевете на Шипка, зимното преминаване на Балкана. Достойнствата на "Героите на Шипка" и политическата конюнктура позволяват през 1955 г. лентата да бъде отличена с наградата за режисура на кинофестивала в Кан.

"Снимката от награждаването съм я поместила в края на книгата, не са много илюстрациите, но тя е много показателна. Сергей Василиев получава наградата за режисьор на българския филм "Героите на Шипка". Това не е грешка. Това е в сертификата, който получава. Интересна е цялата тази история с борбата между съветско-българска и българо-съветска продукция. Първоначално в бланките на документите е описана като българо-съветска продукция, с времето обаче акцентът става обратен, но печатът до края на остава като българско-съветска продукция. Това, разбира се, на шега", подчертава доц. Мариана Пискова.

Вижте също:

• На 3 март България празнува Свободата