От контейнера до депото – проблеми на разделното събиране на отпадъци в България

Повече от 20 години в България изхвърляме разделно стъклото, хартията и метала, но дали наистина успяваме да го направим по най-рационалния и икономичен начин. С приемането на първия Закон за управление на отпадъците през 2003 година се създават и първите организации за оползотворяването им, а от 2005-а година започва разполагането на контейнери за разделното им събиране. В същото време обаче въпросът с депозитната система сякаш цикли на едно място. Каква е причината? Според Данита Заричинова, експерт в екипа "Нулеви отпадъци" на Сдружение "За земята", много зависи кой е министър на околната среда и водите и дали поставя тази тема сред приоритетите си. А напоследък екоминистрите често се сменят и дейността на създадените работни групи всеки път започва отначало и не се стига до решение. Така, вместо да използваме многократно стъклените бутилки и буркани, те директно отиват в контейнера за стъкло, а в по-лошия случай – при битовите отпадъци.

"Сега отново има заявка, че ще се събере работната група – отбелязва Данита Заричинова. – Нашето екологично сдружение "За земята" също е част от нея, но виждаме как понякога излизат на преден план повече интересите на определени лица, отколкото това кое е добре за държавата. Конкретно за депозитната системата (връщането на бутилки и алуминиеви кенчета от напитки в магазина срещу оставен депозит при тяхното закупуване) в парламента неотдавна се появи законопроект. В него се предлага държавата да е оператор и да я управлява, което изобщо не е добър подход. Би трябвало тя да е регулатор и всички други държави, които са въвели тази депозитна система, показват, че когато бизнесът я управлява тя работи ефективно и няма нужда държавата да се намесва като оператор." 

При разделното събиране например, участват различни оператори, но там пък възниква друг проблем – основните приходи на събиращите фирми идват от т. нар. екотакси за производителите на опаковки:

"За всяка една опаковка на пазара те плащат определена сума към тези организации, които поставят цветните контейнери – пояснява Данита Заричинова. – На практика въпросните организации не са достатъчно мотивирани да събират рециклируемия отпадък и да печелят от него, защото приходите им идват по друг начин и това се отразява директно на нас, гражданите. Виждаме, че не навсякъде има цветен контейнер. Има и квартали в по-големите градове, в които изобщо няма контейнери. Да не говорим за по-малките общини, където има цели населени места без никакво разделно събиране. Има места със сезонен туризъм, който е в определени месеци и там не могат да докажат, че имат много опаковки. Така остават без разделно събиране и тези опаковки отиват на депо или още по-зле – за изгаряне или в реката, покрай пътищата..."

По думите на Данита Заричинова, тези организации си вършат работата достатъчно ефективно, но проблемът е, че държавата не въвежда т. нар. система на принципа замърсителят да плаща за количеството, което изхвърля. Според данни на Евростат от 2016 г., 36, 4 % от отпадъците в страната ни са строителни, 25,3 % от добивната промишленост, 10% – от производствата и 8,5 % – от домакинствата, но липсва диференциран подход при таксуването:

"Аз се занимавам с отпадъци от повече от 12 години – посочва експертът. – Откакто съм започнала работа се говори, че ще се въвежда нова такса смет и още не е въведена. Отново заради различни интереси и заради недостатъчна мотивация от страна на институциите. А ако се въведе, и то както трябва, хората ще осъзнаят, че могат да отделят повече за рециклиране, да сортират биоразградимите отпадъци, които могат да се компостират и така да изхвърляме много по-малко количество отпадък. Но сега такса битови отпадъци е на база данъчна оценка на имота, което е безумно и няма нищо общо с отпадъците. Един сам човек, в по-скъп апартамент, плаща повече от петчленно семейство, което например не иска да си разделя отпадъците."

Данита  Заричинова е външен експерт към ресорната комисия в Столичния общински съвет по темите, свързани с отпадъците и замърсяването. Участва активно в кампании срещу еднократната употреба на пластмасата, насърчава компостирането. Спомага и за промени в законодателството по отношение на задължителна екологична оценка за всяка инсталация за горене на отпадъци.  За активната си дейност по опазване на природата през 2020 година получава отличието "Активист на годината".