Църковен календар - 22 март 2026 г.

Църквата е посветила Четвъртата Неделя от Великия пост на­ преподобни Йоан Лествичник, наричан така по името на прочутата му творба "Лествица".

Според преданието, свети Йоан е роден около 570 г. в семейството на св. Ксенофонт и Мария (памет на 26 януари стар стил). На шестнайсет години той отишъл в Синайския манастир, където след 4 години бил постриган за монах и 19 години възраствал духовно под ръководството на стареца Мартирий. Един ден те отишли при стареца Йоан Саваит, който станал, умил нозете на Йоан и му целунал ръка. След тяхното заминаване ученикът му го попитал защо направил това. Старецът отговорил: "Повярвай ми, чедо, не знам кой е този младеж, но аз приех синайския игумен и измих нозете на игумена".

Така той предсказал, че Йоан един ден ще бъде голяма духовна светлина и думите му се сбъднали.

На 35 години Св. Йоан се оттеглил като отшелник в пустинята в подножието на планината Синай. Там прекарал 40 години смирено и кротко се трудел с молитва, като пишел книги.

На 75 годишна възраст е избран за игумен на Синайския манастир.

По молба на игумена на Раифския манастир – също на име Йоан, той написал известната "Лествица" на добродетелите, където разкрива 30 стъпала на изкачване към духовно съвършенство.

Целта на това творение е да покаже, че делото на спасението изисква себеотрицание и усилени подвизи от човека.

Стъпалата на "Лествицата" чертаят пътя на човека към съвършенството, което може да се постигне постепенно, а не изведнъж, за да се приближи до Царството Небесно.

Четири години Св. Йоан останал игумен, след което се върнал към уединението и тишината. Умира през 649 г.

На 22 март възпоменаваме и свети свещеномъченик Василий, презвитер Анкирски и мъченица Дросида (Росица) Римска.

Свещеномъченик Василий претърпял много страдания и преследвания от арианите при цар Констанций  (337–361 г.). Прочул се като голям ревнител на Православието и истински пастир на християнската община в Анкира (днешна Анкара). Когато на престола се възкачил Юлиан Отстъпник и започнал гонение против християните, Василий явно изобличавал това негово нечестие и укрепявал своите хора във вярата и затова бил хвърлен в тъмница.

След жестоки мъчения св. Василий предал душата си на Господа в 363 година.

Света мъченица Дросида била дъщеря на император Траян (98-117), жесток гонител на християните.

По онова време телата на убитите християни често оставали непогребани като предупреждение към другите. Пет девици: Аглаида, Аполинария, Дария, Мамфуза и Таисия се заели да погребват мъчениците.

След като научила за това, принцеса Дросида, тайна християнка, която още не била кръстена, помолила светите девици да я вземат със себе си, когато отиват да извършват погребения на християни. Още първата нощ царската дъщеря Дросида и петте девици били заловени от поставените наоколо стражи.

След като разпознал дъщеря си сред затворниците, Траян заповядал да я държат отделно с надеждата, че ще се вразуми. Останалите свети девици били осъдени да бъдат изгорени в медна пещ и били удостоени с мъченически венци.

Император Траян заповядал всеки ден да палят и нагряват две огромни пещи на които поставили царска заповед: "Мъже галилейци, които се покланяте на Разпнатия, спестете си мъките, а нас пощадете от трудове - принесете жертви на боговете! Ако не, тогава доброволно се хвърлете в тази пещ." Много християни доброволно приели мъченическа смърт.

Като научила за това, Дросида също решила да умре за Христа. Пазачите заспали и тя успяла да излезе от затвора.

След като се помолила, света Дросида се помазала със свето миро и като се потопила три пъти във вода, казала: "Рабата Божия Дросида се кръщава в името на Отца и Сина и Светия Дух".

Укривала се седем дни, като се отдала на пост и молитва, а на осмия ден света мъченица Дросида отишла при нажежената пещ и се хвърлила в огъня.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".