Църковен календар – 28 март 2026 г.

Православните християни отбелязват Акатистна събота – петата събота от Великия пост. Този ден е посветен на почитането на Пресвета Богородица и Църквата е отредила да се отслужва Малко повечерие с канон към Пресвета Богородица и целият Богородичен акатист.

В този ден почитаме и Богородичната чудотворна икона, наречена "Златна ябълка". Тя се пази в храма в кв. Горни Воден на Асеновград и датира от XVII в. Почитана е от много вярващи и най-вече от бездетните съпрузи, а за празника ѝ се стичат много вярващи от цялата страна.

За празника "Златна ябълка", свързан с голямо чудо, свидетелства монахът Ананий Клинис, игумен на манастира "Св.св Кирик и Юлита". Той описва как в петата събота на Великия пост православните отдавали "акатистна похвала" на Пресвета Богородица пред чудотворната ѝ икона в стария храм на с. Воден, която помагала на бездетни да се сдобият с рожба. В деня на празника една млада жена закъсняла за службата поради дългия път. Тя  не успяла да получи благословен хляб и започнала да ридае и да окайва своята неплодност.

Свещенослужителят чул риданията на жената и много се натъжил като разбрал причината за нейната болка. Като не намерил дори троха от благословения хляб, видял една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона. Взел я и я дал на жената като благословение, а тя като приела ябълката с гореща вяра, се успокоила. Не след дълго тя заченала и като се родила рожбата ѝ, за благодарност към Божията майка украсила богато светата икона. Без да пести средства, тя дала да изковат една златна ябълка и я дарила за спомен на Великата благодат.

И до днес чрез тази свята и чудотворна икона Пресветата Божия Майка молитвено се застъпва за всички, които с вяра се обръщат към нея и дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи.

На 28 март Православната църква чества още паметта на преподобни Иларион и Стефан, свещеномъчениците Георги, епископ Загорски и Петър, презвитер Мъгленски, както и свети мъченик Енравота-Боян, княз Български.

Свети великомъченик Боян, княз Български, пострадал за вярата си в Христос около 830 година. Когато неговият брат езичник Маламир (Владимир) се възкачил на българския престол, благочестивият княз Боян го помолил да освободи от затвора християнина Кинамон (Кинам), който бил затворен дълго време, защото отказал да участва в езическо жертвоприношение при княз Обрит (Крутогон), предшественикът на княз Маламир.

Желанието на благоверния княз Боян се изпълнило и той, като видял Кинамон крайно изтощен, попитал защо страда толкова много. В дълъг разговор християнинът обяснил на княза за християнската вяра. В края на приятелския разговор той казал на княза: "Без Христос Исус няма светлина за ума, няма живот за душата. Той е Учител на човечеството и наш Спасител, Който чрез Своята смърт примири Божията истина с виновното човечество. Не желаеш ли погибел? - Вярвай в Господ Иисус".

Княз Боян приел с радост Светото Кръщение. Новопокръстеният благочестив княз, като се запознал с християнското благочестие, бил проникнат от искрена любов към молитвата, поста и богосъзерцанието. Маламир, след като научил за обръщането на брат си към християнството, поискал той да се върне към езичеството. Свети княз Боян решително отказал и Маламир осъдил брат си на смърт.

Преди мъченическата си смърт светият княз-изповедник пророчески казал: "Вярата, за която умирам, ще се разпространи по цялата българска земя. Напразно се надяват да я спрат с моята смърт. Храмове на Истинния Бог ще се издигнат и службата Му няма да престане, и идолите и мръсните жертвеници ще изчезнат".

С последното си пророческо слово той се обърнал към брат си Маламир: "Няма да получиш никаква полза от твоята жестокост и смъртта скоро ще те застигне".

Пророчеството на светия мъченик се изпълнило. Скоро Маламир умира и тъй като няма наследник, тронът е наследен от по-големия му брат Пресиян (836-852).

Синът на княз Пресиан, свети равноапостолен княз Борис, в свето Кръщение Михаил, впоследствие покръстил българския народ.

Преподобни Иларион, наречен Нови, за да се отличава от Иларион Далматски, живял по времето на византийските императори иконоборци Лъв Исаврянин (717–741 г.) и неговия син Константин Копроним (743–775 г.). Той приел монашество още в ранна младост и бил обдарен от Бога да върши дивни чудеса: в сушаво време измолвал изобилен дъжд, парализирани раздвижил, на слепец дал зрение, хроми прохождали по негова молитва. Преп. Иларион бил проповедник на иконопочитанието, затова манастирът му Пеликита (в Мала Азия до Хелеспонт) бил изгорен. Монасите му били мъчени до смърт, а самият той бил изпратен на заточение, където умрял като изповедник на православната вяра.

Преподобни Стефан Изповедник живял по времето на византийския император иконоборец Лъв Арменец (813–820). От младини приел монашеството и се отдал на строг постнически живот. Заради монашеските му добродетели и богат духовен живот бил избран за игумен на Триклийския манастир.

Неотстъпната привързаност на преп. Стефан към иконопочитанието станала известна на владетеля, който го подложил на мъчения. Накрая бил изпратен на заточение, където предал душата си на Бога.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".