Трима български католици се очаква да бъдат провъзгласени за мъченици за вярата

Трима български католически свещенослужители, опазили упованието си в Исус Христос, но не и своя живот по време на атеистичния комунистически режим, се очаква да бъдат провъзгласени за блажени мъченици за вярата от папа Лъв XIV. Така те ще се наредят до Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, които през 1952 г. отказват да подпишат протоколите в скалъпения срещу тях процес и биват разстреляни в двора на Централния софийски затвор. Мъчениците за вярата са първите, свидетелствали с проливането на кръвта си за възкресението на Христа.

Новата власт след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. започва репресии срещу Католическата църква с атеистична пропаганда, последвана от забрана на публични прояви, конфискация на имущество, закриване на колежи и болници.

"Паралелно с това свещениците са наблюдавани от Държавна сигурност и през 1946-47 г. почти всеки от тях вече има досие – разказва отец Паоло Кортези, енорийски свещеник в Белене. – Най-строгите репресии настъпват през 1951 и 1952 г., когато повечето католически свещенослужители са арестувани – включително владиците и някои монахини, а в Съдебната палата в София се произнасят смъртните присъди на обявените по-късно за блажени епископ Босилков и пловдивските свещеници Павел, Камен и Йосафат. Останалите са осъдени на затвор или изпратени в лагери и последните от тях излизат на свобода през 1967 г. след излежаването на 15-годишни присъди. До промените католиците остават в полезрението на службите и живеят почти в катакомби. Идеята на властите е те да изчезнат от България."

Трийсет и три годишен – подобно на Иисус Христос, когато е разпънат на кръста, Флавиан Манкин изпитва жестокостта на безчувствените слуги на режима. Той е най-младият от тримата свещеници, които католиците у нас се надяват да видят беатифицирани.

"Отец Флавиан Манкин през 1944 г. е заловен от партизани – казва Паоло Кортези. – Като енорист в родния си град Раковски той се занимава с децата, отслужва литургии и страни от политиката. Този млад и жизнерадостен човек от Ордена на капуцините един ден е нарязан на парчета с брадва и тялото му е изхвърлено в река Стряма. Заедно с него са убити двама миряни – също мъченици, защото са опитали да защитят своя енорист."

Вторият мъченик за християнската вяра е епископ Иван Романов. Подложен на множество мъчения, той намира смъртта си в затвора, където излежава 12-годишна присъда за шпионаж.

"Монсиньор Иван Романов, роден в село Дуванлии, като млад става дворцов капелан на цар Фердинанд и работи в дома му, включително след неговата абдикация извън България, до 1941 г. – разказва отец Паоло. – В началото на Втората световна война е назначен от папата за софийско-пловдивски епископ и през 1944 г. започва да изпитва репресиите на властите срещу Католическата църква. През лятото на 1952 г. е арестуван, а няколко месеца по-късно 73-годишен умира в Шуменския затвор."

Фортунат Бакалски е един от голямата група католици, арестувани и измъчвани през 1952 г. Подложен на изтезания, умира едва 36-годишен в Софийския затвор. Той е третият български свещеник, който най-вероятно ще бъде провъзгласен за блажен.

"Отец Фортунат Бакалски, също родом в района на Раковски, е енорист за няколко години в столичната катедрала "Свети Йосиф" и едновременно с това – редактор на католическото списание "Истина". Той се обявява срещу новата власт, изтъквайки невъзможността един духовник да приеме атеизма и разкритикувайки наложените ограничения на Католическата църква и изгонването на чуждите свещеници. Фортунат Бакалски заявява на висок глас позицията си на фона на други, останали кротки и смирени като агнета, водени на заколение."

Очаква се процесът за беатификация на тримата мъченици, който се състои предимно в събиране на сведения и документи за техния живот и свято дело, да завърши до две години. Какъв принос обаче ще добави този акт към авторитета и делото на Католическата църква в България – като пример за отдаденост и непреклонност в тежки времена?

"Те са пример за кротки, смирени, работливи хора, които са обичали родината си, работили са за възпитанието на младите и са служили на всички – отговаря Паоло Кортези. – Те също така са били добри, честни и умни българи и нека техните сънародници се радват, че в тези мрачни времена е имало личности, които без насилие, без да използват лоши думи и действия са работили до последния си миг за доброто на хората. Тези истински българи са попаднали в капана на репресиите и нека бъдат вдъхновение за всички ни да хвърляме енергия и добри сили в обществото. Накрая за нас, вярващите католици, те са пример как един духовник не трябва да бяга в трудни времена. Например монсеньор Евгений Босилков многократно е бил канен от Рим да отиде на Запад, но той е отговарял, че няма да остави паството си и ще страда заедно с него."

Отец Паоло се надява някой ден да стане свидетел на канонизацията на първия български католически светец. "За да стане това обаче не стига да си бил убит заради вярата", добавя той. Необходимо е чрез застъпничеството на блажен мъченик да бъде извършено някакво чудо.

"Имаме хора и в Белене, и в нашите общности, които всеки ден се молят на Бог да стори чудо чрез българските мъченици – добавя той. – Дано да се случи някой да оздравее внезапно чрез тяхната молитва. Тогава ще имаме признато чудо и те ще бъдат провъзгласени за светци."

Няколко души вече са свидетелствали за чудотворни изцеления с помощта на Евгений Босилков и другите български блажени, но думите им трябва да бъдат подкрепени с клинична документация, тъй като във Ватикана гледат изключително сериозно на този процес. И докато очакваме молитвите да произведат чудо, Паоло Кортези пожелава не само на католиците, но на всички хора в България да се запознаят с жертвите на онези мрачни времена и от тях да черпят сили, за да бъдат добри граждани и добри вярващи.

• Отец Паоло Кортези: Блаженият Евгений Босилков идругите разстреляни свещеници са будители, живели според вярата и вършили добро