Панчо Владигеров отблизо

На 13 март 1899 г. е роден композиторът Панчо Владигеров – личност с безценен принос за родната ни култура. Произведенията му са съизмерими с най-големите постижения на световната класика. В България отчитат това още през 20-те години на миналия век, когато самият "патриарх на българската музика" – легендарният първомайстор Добри Христов, публикува възторжени отзиви за Владигеров и го нарича "един от най-великите представители на творческа музикална България". Датата, на която Панчо Владигеров се е родил в клиника в Цюрих, е повод да припомним големия творец заедно с Надя Сотирова – изтъкнат български музиколог и културен деец, създател и директор в продължение на две десетилетия на Държавния културен институт Къща музей "Панчо Владигеров", разположен в приветливия дом на композитора на улица "Якубица" в софийския квартал "Лозенец.

"Първоначално бях изключително впечатлена от огромния мащаб на наследството, което той е оставил" – разказва Надя Сотирова. "През целия си живот той е бил посветен на мисията не само да създаде огромно – и като мащаб и като стойност музикално изкуство, но и да остави богато наследство, което от една страна го представя като личност и творец, но от друга страна показва огромното уважение, с което той се е ползвал не само в европейски, а и в световен мащаб". Сотирова е благодарна за изключителната възможност да познава отблизо втората съпруга на Панчо Владигеров – Елка, която дарява своя дял от наследствената къща с изричното желание и изпълнявайки волята на съпруга си тя да бъде музей.

"Ежедневното ми общуване с нея ми даде възможност наистина да го опозная чисто човешки. Неговите любими дейности извън работата му... Разходките сред природата, заниманията с домашните любимци, въпреки строгия режим на работа, който той е имал – ежедневен, почти без почивен ден, било тук на "Якубица" №10, или на тяхната малка вила (както той я е наричал "един дървеняк") в Люлин планина, в подножието на Бонсови поляни.

В много редки случаи е ходел на пазар, дори Елка Владигерова казваше, че не е знаел каква е цената на хляба в магазина. Научих за любимото му кафе меланж, дори пазя като скъпоценности нейните домашни рецепти за маслен и солен кейк. Тя беше човек, който умееше да създаде уют, беше изключителна домакиня и кулинарка. Безспорно той е оценявал това много високо. Обръщал се е към нея с "Майко" – това е стародавна българска традиция, съпругът да се обръща по този начин към съпругата си. Въпреки че тя е била много по-млада от него, той безкрайно я е ценял като своя спътница".

Увлекателно и вдъхновено Надя Сотирова разказва за семейство Елка и Панчо Владигерови. За 19-те години съвместен живот, в които тя освен съпруга и домакиня е и негов секретар, импресарио и шофьор. Почти няма ден, в който да не приемат гости в красивата си къща. Всеки голям музикант – диригент, инструменталист или композитор, гостувал в София през 60-те и 70-те години на ХХ век, е бил посрещан в този дом и Надя Сотирова твърди, че след Музикалната академия и зала "България" "Якубица" №10 е третият музикален център, привличал знаменитости като Дмитрий Шостакович, Святослав Рихтер, Леонид Коган, Давид Ойстрах, Евгений Светланов, Дину Липати, Емил Гилелс, Емил Чакъров, Минчо Минчев, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова. Особено атрактивни за цялото българско музикантство винаги са били спомените на прочутите ученици на Панчо Владигеров – педагог на почти всички водещи български композитори от третото поколение. Нашата събеседничка разказва:

"Георги Костов и Милко Коларов са ми казвали, че когато не е бил доволен от урока, само ги е потупвал по рамото и е казвал: "хайде, до следващия път", а когато е бил доволен, се е обръщал към Елка и е казвал: "Майко, хайде сложи да пием по един чай". И този чай е прераствал във вечеря до малките часове на нощта. Така че наистина е бил не само отдаден преподавател, но и изключително, бащински загрижен човек за своите студенти. Иван Дреников в едно интервю казва: "Често ме посрещаше от вратата: "Ванко, гладен ли си, искаш ли да хапнеш?". Всички те са изпитвали силното му бащинско чувство. Той например купува пиано на Милко Коларов."

Разговорът продължава с темата за Владигеров като немски възпитаник – изключително дисциплиниран човек, той е изисквал ред от всички. Това е причината Елка Владигерова да предаде на музея впечатляващо систематизиран архив: "всичко беше подредено много точно по сбирки и това много облекчи нашата работа" – споделя Надя Сотирова.  Говорим и за времето, в което е живял големият творец: страшните години на Холокоста, Втората световна война. Очевидно се е чувствал застрашен заради еврейския си произход, а после, през 1944 г. в България идва на власт друг режим:

"Преди всичко трябва да подчертая това, че Владигеров носи изключителна обремененост от фактите около съдбата на своя баща –Харалан Владигеров. Харалан Владигеров е бил юрист, прокурор, за кратко време дипломат в нашето посолство в Букурещ. Човек, ангажиран с политиката – за една година е бил и депутат в Народното събрание. Това е причината той да бъде интерниран след режима на Стамболов от Шумен във Видин. Предполага се, че там по някакъв начин е бил малтретиран, защото той развива скоротечна туберкулоза и умира на 41-годишна възраст във Видин през 1908-а. Тогава децата му са били едва 9-годишни. Елиза Пастернак-Владигерова остава сама със своите синове и поема грижата за тяхното отглеждане и възпитание. Предполагам, че това е причината, която е наложила на Владигеров да бъде изключително дистанциран от политиката, от политическите битки и пристрастия.

Той например никога не става партиен член, за разлика от други много известни наши композитори. Въпреки, че е носител два пъти на орден "Георги Димитров", два пъти на Димитровска награда, Герой на социалистическия труд, писал е и съответни творби: увертюра "Девети септември", песни по стихове на Георги Жотев… Но това е било времето. И големи наши скулптори като Васка Емануилова, Иван Лазаров и други, са правили фантастични скулптури, част от тях в композициите на Паметника на Съветската армия. Такова е било времето, може би това е било начин и Владигеров да оцелее в тези преломни години. Но според мен той не се е чувствал чак толкова застрашен. Просто защото до 1945-46 година вече е бил много високо оценен на международно ниво. Дотогава е два пъти носител на Менделсоновата премия на Берлинския университет, единственият представител на България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите с председател Рихард Щраус в периода 1936-1942 година. Той е канен на най-известните европейски сцени както до 1944-та, така и след това – въпреки Желязната завеса. Направихме изследване с колегите по повод разширението на експозицията и представянето на нейния дигитален вариант за това – има ли държава в Европа, в която Владигеров да не е гостувал, да не е концертирал и да не е изпълнявана негова музика. Според свидетелствата в нашия архив: програми, афиши, документи, кореспонденция установихме, че единствената държава, за която нямаме информация, това е Португалия.

Така че Владигеров гостува на най-големите европейски сцени – и като композитор, и като изпълнител, като солист на оркестри, особено със своите клавирни концерти, дирижирал е свои произведения. Канен е в журито на конкурса в Болцано, Италия през 1959 година. Член на жури е в Рио де Жанейро през 1962-ра. В непрекъсната комуникация е с много западни творци. Но основната посока в пътуванията и творческите му контакти се оказва Русия и държавите от бившия Съветски съюз. С болка трябва да призная, че все още в Русия могат да се намерят нотни издания и записи на произведения на Владигеров – много е бил издаван там, със стотици хиляди бройки тираж. Докато в България, ако потърсите издание на Владигеров, вече почти не може да се намери, с изключение на последните клавирни опуси". 

Надя Сотирова коментира творческите търсения на Панчо Владигеров и неговите композиционни принципи, както и начина му на работа като преподавател, държал неговите ученици да имат изключителни умения, за да развиват своята инвенция и интерпретация.

"Разбира се, имало е години, в които може би е бил притиснат от някаква конюнктура, но това пък не му е пречело, когато през 1946 г. получава званието "Народен артист" да каже, макар и като шега: "Е, досега бях международен, сега станах и народен". Без да се страхува от последствията, които може да доведе едно такова изказване. Просто той е знаел цената си. Имал е самочувствието на човек, който вече е бил високо ценен в цяла Европа и мисля, че не е имал чак такива сериозни притеснения от тогавашната власт. По-скоро е бил ухажван – като се започне от годините на култа към личността и Вълко Червенков. В нашия архив има запазени доста писма от Вълко Червенков по повод рождени дни, особено юбилея на Владигеров. Разбира се, по-късно и Тодор Живков…

Повечето негови колеги са изпитвали  страхопочитание и респект – така мисля аз. Може би е имало и завист. Неговият биограф Евгени Павлов разказва за най-мрачните години – 1941-1944-та, когато излиза "Лексиконът на евреите в музиката", издание на Националсоциалистическата партия в Берлин, в който Владигеров фигурира като композитор с полуеврейски произход. Една сутрин една антикварна книжарница на улица "Граф Игнатиев" в София се събужда със снимката на Панчо и Любен на витрината и отпред лексиконът – отворен точно на тази страница, на която е неговото име. Така че, имало е завист, имало е и недоброжелателство, но е имало и голямо съчувствие от негови колеги и изпълнители. Например цигуларят Васил Чернаев, който е концертирал в Германия в онези години, пише до Владигеров, че среща известни затруднения в налагането на негови произведения за изпълнение в програмите си.

Така или иначе това преминава и мисля, че той с достойнство излиза от този доста критичен период. Безспорно е имало завист, но той винаги е бил много дистанциран, винаги много вглъбен в творчеството си. Не е гонил постове, не е гонил позиции. Просто човек, всецяло отдаден на работата си, на преподавателската си дейност и може би затова създава такава впечатляваща, наистина респектираща композиторска школа. Всички негови студенти са големи имена в нашата музикална култура и всички те казват, че да станеш ученик на Владигеров вече е била една много висока оценка, защото той много ги е пресявал". 

На 13 март 2026 по повод 127 години от рождението на проф. Панчо Владигеров Къща музей "Панчо Владигеров" и Общинският културен институт "Красно село" канят на празнично откриване на изложбата "Панчо Владигеров в музикалния калейдоскоп на XX век. Посоки, връзки, отражения". Участва Академичен мъжки хор "Гусла" с диригент Валентин Бобевски.