"Вила сей гора" – фолклорен шедьовър от Пиринския край

Българите обитават малка страна, но се гордеят с изключително богатия си  фолклор, който носи мъдростта на нацията и я предава през поколения. Разнообразието на народното ни творчество, освен на българския гений, се дължи и на факта, че България е разделена на седем отделни фолклорни области: Пиринска, Родопска, Тракийска, Шопска, Северняшка, Добруджанска и Странджанска, всяка от тях – с уникални особености и специфики.

Най-малкият от етнографските региони на България – Пиринският, разположен в югозападната част на страната, е колоритен и многолик. Разпознава се на първо място с двугласното пеене, но битуват и много едногласни образци, които имат общи мотиви с песни от цяла България. Широко разпространени в Пиринско са теми, свързани с борбите за освобождение, а една от най-популярните песни с подобен сюжет е лиричната "Вила сей гора", в която класическият мотив от фолклора –  "виенето" (разлистването) на гората, е свързан със саможертвата и страданията на млад борец за свобода. Затрогващият сюжет на "Вила сей гора" вдъхновява големи български композитори като Добри Христов и Панчо Владигеров за авторски хорови и солови версии на песента.

Често изпълнявана от прочути пирински певци като Руска Стоименова или Илия Аргиров, тя влиза и в репертоара на именити интерпретатори от други фолклорни области. Един от най-ярките примери е прочутият Груйчо Дочев, роден в Харманли, който десетилетия наред е едновременно певец, танцьор и тъпанджия в ансамбъл "Филип Кутев". Във версията на Груйчо Дочев – представител на Тракийската област, под единственото в цялата гора дърво, което не се е разлистило, лежи юнак с девет люти рани, но десетата го боли най-много и тя ще му отнеме живота.

Най-популярната интерпретация на песента за разлистилата се гора и ранения млад герой е емблематичната хорова обработка на именития композитор, диригент, учен и общественик – проф. Кирил Стефанов. Роден през 1933 г. в Благоевград, като дете той свири на цигулка. През 1956-а завършва с отличие Консерваторията (днес НМА "Проф. Панчо Владигеров") със специалност хорово дирижиране и веднага е назначен за главен художествен ръководител и диригент на хора в Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Пирин", основан две години по-рано в родния му град. С този състав Кирил Стефанов реализира над 6000 концерта в повече от 50 страни на всички континенти. Публиката надвишава 6 милиона зрители и слушатели, а възторжени отзиви за изявите им са публикувани в повече от 100 издания от Англия, Италия, Германия, Русия, Ливан, Тунис, САЩ, Аржентина, Австралия, Япония, Индия...

Кирил Стефанов е професор по хорово дирижиране в Музикалната академия в София от 1991 г. Преподава и в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, където получава почетното звание доктор хонорис кауза. Многообразното му творчество включва авторски песни, от които над 750 са обработки за народен хор; пиеси за оркестър; големи сюити върху народни мотиви за хор, оркестър и танцов състав; обработки на народни песни за солисти и оркестър; театрална музика. Той въвежда мултижанровия спектакъл като форма за поднасяне на българския фолклор на публиката. Работата му в ансамбъл "Пирин" е еталонна по отношение на съвременното българско композиторско творчество за фолклорни състави.

В предговора на съставения от него сборник "Народни песни от Пиринския край" Кирил Стефанов възкликва: "Песните на Пирин! Не са ли те жив огън от вечно живата народна душа! Не носят ли в себе си аромата на ония народни въжделения, без които не би просъществувало през вековете българското племе! Песните на Пирин! Не са ли те оня негаснещ пламък на народния български гений, който лети над времена и пространства и достига до наши дни! Песните на Пирин! В тях звънтят със звънчетата си бистрите извори на кристално чиста любов към род и родина, към всичко българско…".

Чиста любов към всичко българско звучи в обработката на Кирил Стефанов на пиринската перла "Вила сей гора" с гласовете на прекрасните момичета от хора на ансамбъл "Пирин".