Отец Петър Симеонов – 50 години в служба на Бога

Казват, че Бог събира хората с общи ценности, съдби и идеи, които гледат в една посока и вървят по стръмния път на духовното израстване. В качеството си на божи служител, от своя страна свещеникът приобщава в Църквата хора с еднаква вяра и морал и създава среда, в която търсещите Бога души по-лесно се откриват и заедно правят здрава и сплотена общност. А зад граница, когато родният дом остава на хиляди километри, нуждата от принадлежност към духовно семейство, в което хората да споделят един език и една вяра е още по-осезаема. Именно тук се явява ролята на Църквата ни, която откликва на духовните търсения на сънародниците ни далеч от Отечеството.

"Аз мисля, че няма друга институция, която да разполага с проверени средства, за да възстанови нарушеното духовно равновесие във всеки един от нас – отбелязва отец Петър Симеонов, предстоятел на българския храм „Св. Софроний Врачански“ в Лион. – Според мен и петдесетгодишния ми опит – това е Църквата и тъй като живеем в общество, в което твърде много сме се затворили, хората като дойдат в храма, не им се тръгва."

Отец Петър успява да намери време за всички тях. Среща търсещите души на улицата, в болницата, в затвора … в продължение на половин век. Личното отношение към енориашите му спечелва огромно уважение като духовен баща, който познава съдбите на поколения българи, съпреживява радостите и изпитанията, през които преминават семействата. Негов духовен наставник е епископ Тихон Смоленски (ректор на Духовната семинария при Черепишкия манастир 1946 -1971 г.), а след това митрополит Йосиф Варненски, чийто съвет следва неотменно в служението си:

„Трябва да знаеш или да се учиш как да подходиш при различните обстоятелства, които животът или Бог допуска. Никога да не бъдеш много строг – да знаеш колко да стягаш и кога, как и колко да отпуснеш. Благодарение на постоянната Божия подкрепа и на духовния мост между изтока и запада – св. Ириней Лионски, със съдействието на много хора сме направили опит да си изпълним дълга, но това е наше задължение. Работата на свещеника е да търси човешките души и чрез средствата на Църквата да ги води към спасение. Нашият голям проблем е, че не съзнаваме какво богатство имаме и много често не използваме най-подходящите начини, форми и средства, за да стигнем до търсещите, защото Православието задоволява и интелектуалния глад, и емоционалния, и мистичния.“

По един своеобразен и непринуден начин отец Петър превръща Българската църква в Лион в дом, където всеки е добре дошъл и може да намери утеха и общност. Способността му да вижда отвъд привидното и да сближава хората с бащинска грижа създава усещане за истинско православно семейство, не само сред духовните му чада във Франция, но и извън пределите ѝ. Потвърждение за това е отбелязването на 50-годишнината от неговото служение в българската църква „Св. Софроний Врачански“ в Лион. По Божия милост и с благословията на Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний малкият храм се изпълни с миряни от близо и далеч. Българи дошли от София, Женева, Мадрид, Париж, Лил, Бордо, Страсбург, Гренобъл, Кан, Ница и Алжир, а също и французи от смесени бракове – всички уважиха поканата на отец Петър да присъстват на скромното тържество, организирано от енорията в Лион.

Сред високопоставените гости на празника беше и посланик Мариана Бояджиева, която се запознава с отец Петър през далечната 1994 година в Париж:

„За мен е чест и удоволствие да присъствам тук тези дни, когато отец Петър отбелязва 50 години от своето служение – отбеляза посланик Мариана Бояджиева в специално интервю за Радио България. – Аз лично защитавам позицията, че за обединяването на българските общности по света спомага именно Българската православна църква, особено в държави, където се изповядват други религии. Защото вярата запазва духа на една нация и обеднява хората – каквито и да са те, на каквито и позиции да са, както и дали присъстват постоянно или временно. Смятам, че Църквата се превръща в истинско средище за духовни срещи между хората. Тук има едно пространство, в което православните българи, а и не само българи могат да се събират да празнуват заедно, да отбелязват и радостни и тъжни поводи, на богослужения в духа и традициите на Българската православна църква.“

За празника, специално от София пристигна протопсалтът Георги Миков, зам. диригент на Мъжкия хор на митрополитската катедрала „Св. Неделя“, който огласи тържествената Василиева литургия с прекрасните си песнопения.

А радостта в очите на присъстващите беше живо доказателство за любовта и вярата, която свърза душите им:

"Ето сега, както видяхме, имаше песни, имаше танци и преди това хората се събраха на Света литургия и след това се зарадваха от цялата си душа – изтъкна бесарабският българин от Молдова Иван Стоянов, когото отец Петър, с благословията на митрополит Антоний подготвя за свой заместник. – Защото да изиграеш един танц или няколко, ако няма тая духовна връзка, танцът няма да бъде така усетен и прочувствен, ако не идва от душата. Видях как хората се разплакаха. В църквата се причастихме и после тук запяхме нашите песни  и аз се просълзих също, защото жива е душата. Това е като пролетен лек ветрец."

• Иван Стоянов: Тръгнах да печеля за живота, а спечелих Живот!

Истинското проявление на Бога, който събира човешките души е в силата Му да направи свещеника проводник на Неговата воля в храма, където хората се чувстват у дома, независимо колко са далеч от родината. Когато хората изпитват такова чисто щастие от самото присъствие на другите, това е сигурен знак за духовното родство между тях, основано на споделени ценности с благословията на отеца:

"Много му благодарим за тази покана – не скрива радостта си от срещата Марин Рашев, който идва от Париж заедно с жена си Диана специално за петдесетгодишнината от ръкополагането на отец Петър. – Срещнахме невероятно много и добри хора и се надяваме това да продължи като една традиция и ние да бъдем част от съвместните проекти на тази общност. 

Църквата е връзката с Бог, с останалите българи, а и всички вече започват да осъзнават, че в нас има нещо заложено, от което няма как да избягаме – то ни събира. Затова, трябва да се обръщаме едни към други и да се събираме и не на друго място, а в българската църква." 

"Разбира се, в храма е онази вяра българска, която носим. Ние българите сме племе с голям дух и именно затова има много успели българи на високи постове, умни хора, които за съжаление са в чужбина – отбелязва народната певица Радка Ганчева, която просълзи с прочувствените си български песни духовните чада на отец Петър.– Най-хубаво е в България и ако преодолеем икономическите трудности, вярвам, че България ще бъде онзи букет от цветя, онази райска градина, която възпяваме“ – допълва Радка Ганчева и запява: „Ей, Българийо, красива и обичана майко…."

Радка Ганчева

Щастието в очите на всички дошли да почетат отец Петър беше най-големият подарък за неговите 50 години служение – то показва, че семената, които е сял в продължение на половин век, са дали добър плод.

Изпълнение на 11-годишната Александрина

Затова и празникът се превърна в тържество на любовта, която свърза присъстващите във вярата.

Снимки и видео: Дарина Григорова